жат! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 56. Крива ли е съдбата? Да ни прощава бележитият възрожденец Каравелов, дето му посягаме на заглавието, но понякога човек просто се чуди какво да измисли и тогава захваща да краде или да цитира. ВН, 1966, бр. 4636, 6. — От какво ти стана по-мъчно
— дето съм имала любовници или дето са били... такива? Л. Станев, ПХ, 106. — Да, аз съм, с жален глас отвърна той, / и прошка моля ти се, дай ми, дето / ще дойда малко с тебе, сине мой. К. Величков, Ад (превод), 137. — Имаш правда, Владе, дето думаш, че вместо добро зло правиш. В. Друмев, НФ, 19.
3. Въвежда подчинено подложно изречение, понякога с отсянка на причинност, след безлични глаголи или безлични изрази; че. Очевидно, не му се хареса, дето се показахме мъчни. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Жените я [Азлалийката] гледаха и на всички се виждаше малко чудновато, дето такава стара и учена жена е седнала да си губи времето с един непознат глухоням мъж. Г. Карасла-вов, СИ, 38. — Готвачите сто на сто крадат — продължи Алекси. — А не стига дето крадат, ами и това, което ни дават, и то не е сготвено, както трябва. П. Вежи-нов, ВР, 185. На някой ще се види странно, дето от време на време си говоря сам. Н. Хайтов, ПГ, 92.
4. Въвежда подчинено определително изречение; че. а) След същ. като факт, обстоятелство и др. От друга страна, обръща внимание обстоятелството, дето Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стих. "Пред мен си днеска пакп. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. А пък че аз Ви считам едно умно дете, много по-умно от много стари, свидетелствува фактът, дето Ви приказвам за толкова много работи и тъй открито, както, бъдете уверени, не съм приказвал с никого досега. П. К. Яворов, Съч. 1П, 1965, 282. — Слушай, Никола, аз обичам Елена и никога не ще си простя лекомислието, дето заминах, без да й се обадя. К. Петканов, X, 76-77. Кръсте-вица не доразбираше това, дето дъщеря й и зет й живееха в такова взаимно съгласие. Г. Караславов, ОХ IV, 12. — Това, дето не искаш да се заловиш за някаква работа, ми се вижда подозрително. Д. Спространов, С, 78. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара,.., а беше тъй мирен.., види се и то действуваше някак на мене, та и за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 46. Мислеше за хазайката си,.. Той от всичко беше доволен, но жената като че ли се срамеше от това, дето му взема по 200 лева на месец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 268.
5. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване; вместо да, наместо да. Дето ще дрънкаш, по-добре е да станеш и да туриш хляб в торбата. И. Йовков, СЛ, 184. „Дето ще му речеш Гаго, кажи му аго!“ дума шопската поговорка. Ив. Вазов, Съч. IX, 60. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, / дето ще шетат на други, други на тебе да шетат. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. Дето да плаче моята майка, нека плаче твоята. Н. Геров, РБЯI, 393.
6. Рядко. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за степен, с отсянка на подчинено обстоятелствено за следствие; че. Нему mue думи на Тинка тъй се харесаха и толкова му допаднаха на сърцето, дето повече не може да бъде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235.
7. Въвежда вметнати изречения като: дето има една дума, дето е думата, дето казват (викат) и под. За означаване, че в главното изречение се цитират чужди думи или някаква общоизвестна мисъл. И с деца го бил сподобил господ, едно единствено синче наистина, но затова пък какво синче, за чудо и приказ, дето има една дума. П. Незнакомов, СМ, 43. — Ти виждал ли си добруджанските жита? .. Не са жита, а море, край, дето е думата, нямат. А. Гуляшки, МТС, 31. Повечето от тия селяни бяха сърненци и, дето се казва, пей даваха за кавга. И. Йовков, ВАХ, 82. Селски говедари ставаха най-големите сиромаси, които нямаха, дето се вика, и куче на вратата си. Ил. Волен, МДС, 177.
О Дето (гдето) <и> да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване; където и да. Гдето и да бях, гдето и да отидех, каквото и да правех, един и същ образ израстваше във въоб-ръжението ми: образът на Далиева. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Дето и за резнеш по кожата, все ще потече от нея кръв. Ст. Младенов, БТР I, 527. Дето и да ида — /се си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски, Съч. I, 124. Дето ще <да се> рече; дето ще <да се> каже. Остар. Значи, следователно, тоест. Защо са цветът и семената? — За да се размножават растенията. Дето ще рече, цветът и семената са органи за размножение. Т. Икономов, ЧПГ, 78. Сега знаях да чета библията.. Тя беше за мене., законникът на светостта, а, дето ще каже, и на истината. Др. Цанков, ТМ (превод), 57. Прометей е баща на Девкалиона, дето ще да рече — родоначалник на гръчкото племе. Н. Бончев, Р (превод), 124. Освен дето сложен съюз. За изключване, а) При положително главно изречение — въвежда подчинено изречение, означаващо действие, към което се прибавя действието на главното; освен че. Освен дето направи много борчове, [Виловски] привикна да гледа твърде либерално на понятието за мое и твое. М. Георгиев, Избр.
