Page:RBE Tom3.djvu/662
изповядваш публично отвратителния си егоизъм? Др. Асенов, И, 84.
ДЕБЕЛОПРЪСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с дебели пръсти. Прищя ми се да отрежа без всякакво колебание тая., дебе-лопръста и непохватна ръка, на която един път й бе писано да се здрависа с десница на министър, а тя се посрами. Й. Попов, МДВ, 7.
ДЕБЕЛОСЛОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ой-ни, прил. Който представя дебел слой или се състои от дебели слоеве, пластове. Ако морето се задържи за по-продължително време спокойно и от сушата има голям приток на разрушен материал, тогава на дъното се натрупват дебелослойни утайки. Р. Христов и др., Г, 68. Този дял [канарски] е изграден от дебелослойни мрамори, чиито сипеи се белеят като сняг през лятото. М. Гловня и др., Р, 14. Дебелослойни варовици.
ДЕБЕЛОСТВОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебел ствол; дебелостволест, де-белостъблен. Дърветата, дебелостволи, с разкривени клоне, които приличаха на ръце, протегнати да хванат нещо, и шумата по тях затулиха лика на месечината, но бледният й светлик очертаваше ясно пътя. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 116. Дебе-лоствол дъб. Дебелоствола череша.
ДЕБЕЛОСТВОЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебелоствол. Гората беше стара, вековна, с големи дебелостволести буки и брези. Ив. Мартинов, ПМ, 16.
ДЕБЕЛОСТЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има дебели стени. Течният въ-гледвуокис се получава фабрично и се пуска в продажба в дебелостенни метални съдове при налягане около 50 атмосфери при обикновена температура. Физ. X кл, 1951, 88. Дебелостенен сандък. Дебелостенна бъчва. Дебелостенни тръби.
ДЕБЕЛОСТЪБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дебело стъбло; дебелоствол, де-белостволест. Върнахме се от разузнаване и седнахме под една дебелостъблена бука, за да обсъдим някои организационни въпроси. Сл. Трънски, Н, 692. Дебелостъблено дърво.
ДЕБЕЛУША ж. Разг. Пренебр. Дебела-
на.
ДЕБЕЛШКО Разг. Нареч. от дебел-шък; дебеличко. Взе багажеца, дебелшко се облече: „Мамо, чакай ме след някой ден!...“
О. Орлинов, П, 83.
ДЕБЕЛШЪК, -шка, -шко, мн. -шки, прил. Разг. Дебеличък; дебелки. Не ще ли бъдете любезни да ми пратите едни панталони, по-дебелшки? Ив. Вазов, Съч. XI, 56. Стана бе премесила от тестото една по-дебелшка погача, помазала я с две разбити яйца отгоре, надупчила я с вилицата. Кр. Григоров, ТГ, 30. Па и кой местен жител ще тръгне по пуловер в тази жега. Яв-но е, че това е бил човек, който не знае къде ще го застигне студ и дъжд, затова си е взел по-дебелшка дреха. Е. Робев, ХВ, 29. Дебелшък шал.
ДЕБЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дебя и от дебя се.
ДЕБЕШКАТА нареч. Диал. Дебнеш-ком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕБЕШКЙМ нареч. Диал. Дебнешком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕБЕШКОМ нареч. Остар. и диал. Дебнешком. Хаджията тоя път се полуиз-върна и погледна дебешком. Зад него стояха Драга и Светлина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 118. В същия час малкото дете,.., като се събуди от сън, заплака, а Джехад, като се боеше да не събуди то ханъмите,
• тръгна дебешком към люлката,., с намерение да го задуши. Св. Миларов, СЦТ, 104.
ДЕБЙЛ м. 1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек. И най-тъпият абсурд може да получи плът, да отпечата внушителни следи.., да се вреди за свое място в историята. Прочее дебилите нееднократно са играли роля в нея. В. Мутафчиева, БС, 56. — Такъв де-бил като теб рядко се среща — десет пъти ти повтарям едно и също нещо и ти пак не схващаш.
ДЕБЙЛЕН, -лна, -лно, мн. лни, прил. Мед. 1. Който е с признаци на дебилност, слабоумие; слабоумен.
2. Слаб, немощен.
— От лат. с1еЬШ8 'слаб'.
ДЕБЙЛНОСТ, -тта, ж. Мед. 1. Една от трите степени на олигофренията, представяща лека форма на вродено или придобито в ранно детство слабоумие.
2. Състояние на слабост на човешкото тяло или на някоя от системите му.
ДЕБЙМУХА м. и ж. Диал. Много тих, кротък човек (мъж или жена).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕБЙТ1 м. Спец. 1. Количеството течност или газ, което преминава за единица време през дадено място или което излиза от някакъв източник за единица време. Използването на реките като воден път зависи от водния дебит, от дълбочината на водата, от състоянието на коритото на реката и от наклона на дъното. Л. Ман-чев, П I, 9. Дебитът на нашите минерални извори е доста различен. А При изригване на вулкани водата в близките минерални извори повишава температурата си и променя дебита си. А Дебит на водопровод.
2. Производствена възможност на машина или съоръжение да прекарва, извлича и под.
