Page:RBE Tom3.djvu/640
2. Който става или е ставал някакъв два пъти. Двукратен шампион. Двукратен първенец на класа.
— От рус. двукратньш.
ДВУКРАТНО. Нареч. от двукратен; на два пъти, двойно. Земята бе наторена дву-кратно. А Двукратно пречупване на лъчите.
ДВУКРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двукратен. Двукратност на опрашването при царевицата.
ДВУКРИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с две части, две крила; двукрилен. Двукрилата врата изскриптя отчаяно. После и двете страни дълго и болезнено трептяха като крила на премазана птица. П. Вежи-нов, ДВ, 12. Зданието украсяваха два реда прозорци и едно двукрило стълбище с железни, ръждясали перила. Д. Спространов, С, 199. До картината имаше двукрил прозорец, боядисан с бяла боя, сега доста замърсена. П. Незнакомов, СНП, 207. Къщата имаше широки стрехи, двукрили кепен-ци на всеки прозорец и неголям пруст на десетина стъпала от земята. Б. Обретенов, С, 60.
2. Зоол. За насекомо — който има само един чифт ципести криле. Двукрило насекомо.
3. Като същ. двукрили, мн. Зоол. Разред насекоми с един чифт ципести криле. Díptera. Между двукрилите също има видове, които паразитират върху други насекоми. М. Йосифов, НСН, 47.
ДВУКРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Той направи крачка към двукрилната външна врата на киното и се върна неохотно. Б. Болгар, Б, 47. Двукрилен гардероб.
ДВУКРЪГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има два кръга, два етапа или става на два етапа, в два кръга. Производственият процес при атомната [електрическа] централа може да се осъществи по еднокръгова и двукръгова схема.. При двукръгова схема защитата и сигурността на персонала са по-големи. Ел. XI кл, 1965, 21. Двукръгова шахматна среща.
ДВУЛАМПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За радиоприемник — който има две приемателни лампи.
ДВУЛЕВКА ж. Монета или банкнота със стойност два лева. Малкият скокна зачервен като петровка ябълка,.., бръкна в джоба си, извади една двулевка, плати лимонадата, за която се водеше епичният бой, и си тръгна. А. Каралийчев, ЛС, 34. На мрамора издрънкаха няколко монети по двайсет лева, една петдесетолевка, няколко двулевки и едно копче. М. Грубешлиева, ПИУ, 186.
ДВУЛЕВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има стойност два лева. Двулевова монета. Двулевова банкнота.
ДВУЛЕНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За пътно платно — който е с две ленти, две части за движение на превозните средства. По двулентов път скоростта на движението бързо намалява с увеличаване интензивността на превозните средства. Л. Манчев, ПI, 315.
ДВУЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Двегодишен.
ДВУЛЕТИЕ ср. Остар. Книж. Период от две години.
ДВУЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има две различни същности; двойствен. Фламандец по рождение и произход, вало-нец, ще рече, французин по дух и език, той наистина беше двуликият поет на тая двуглава раса с едно сърце. Н. Лилиев, Съч
III, 216. Двуликата природа на твореца се е изявила ярко в неговата интимна лирика.
2. Двуличен. Той е хитър и двулик човек, затова не му се доверявай.
3. Рядко. Двулицев. Двулика завеса се спускаше от самия таван на стаята и я разделяше на две: кабинет и спалня.
ДВУЛЙЦЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с две лица, без разлика между двете му страни — лице и опако. Двулицева плетка. Двулицево одеяло. Двулицев плат.
ДВУЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който проявява неискреност, лицемерие; лицемерен. Роза се усмихна: — Каза, че сте най-добрият ветроходец в страната, но сте и двуличен и да се пазя от вас. П. Льо-чев, ПБП, 37. Но според мене откровените грешници са по-малко опасни и по-малко лоши от дву личните праведници. А. Гу-ляшки, ЗР, 196. Дву лични хора.
2. Който съдържа неискреност, лицемерие.
— Та вие трябва да имате определено становище по тия въпроси. Той често се дразнеше от неопределеното и дори малко дву-лично поведение на брата си. В. Геновска, СГ, 248. Водя двулична политика. А Играя двулична роля.
ДВУЛЙЧИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на двуличен; лицемерие, неискреност, двуличност. Дъбов се намуси. Днес всичко го дразнеше — и общинските неуредици, и мисълта за двуличието на лъжливите селяни, и горещината. X. Русев, ПС, 154. Аз вече гледах на стареца с други очи, с мрачните очи на съмнението.., следях постъпките му, мъчех се да открия в тях макар и най-малък белег на двуличие или преструвка. П. Вежинов, ЗНН, 57. Принцът не бе изключително умен.. Не притежаваше и онази тъй честа и развита на Изток черта: хладното двуличие, примесено с просташка хитрост. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 273.
