Page:RBE Tom3.djvu/573
път. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 43. // За звук, глас, шум и под. — който идва от относително голямо разстояние. Чува се далечна песен от женски гласове. Ив. Вазов, Съч. Ш, 237. През отворения прозорец се чуваше шумът на тълпата., и далечната глъчка на пазара. Ем. Станев, ИК I и II, 254. Навън свиреше ноемврийският вятър, скърцаше геранилото на кладенеца в двора, чуваха се далечни самотни изстрели. В. Геновска, СГ, 375. Чуваше се лай на кучета — далечен и чужд, като че ли селото не беше под тях, а кой знае где забутано. П. Спасов, ХлХ, 43.
2. Който е отделен от някакъв момент с голям промеждутък от време; който е станал отдавна или ще стане след доста време; някогашен. Противоп. близък. Родът на Стефан Караджа има далечна и епична история. Н. Ферманджиев, РХ, 139. Той бе роден в Солун и познаваше града от далечното време на детинството си. Д. Димов, Т, 544. А когато сърцето намаляше ударите си и пред очите му заиграваха червени кръгове, преплетени със страшните видения на далечното и близко минало, тогава той отпущаше отмалялата си глава. Г. Райчев, Избр. съч. П, 39-40. Старият адвокат приказваше за онова далечно бъдеще, когато на земята ще дойде нов, щастлив и справедлив социален ред. Г. Караславов, ОХ
I, 189. Спомних си за делечната история, за фараоните, за тия, които построиха „седмото чудо“ на стария свят. Ив. Мирски, ПДЗ, 195. През отворения капак на подземието се виждаше къс от небето — нежно, синьо и кротко, както в далечните мирни дни. П. Вежинов, НС, 133.
3. За роднина — с когото нямам близки родствени връзки. В това време дойдоха да прекарат лятото у нас едни далечни роднини от града. Елин Пелин, Съч. П, 66. Тоя пътник беше познатият на целия град скитник Йорги иманярът, далечен роднина на Нойкови. Д. Немиров, Б, 62. На втората вечер след пристигането на дезертьорите Михаил Делевски не се върна в Прохорец.. И се прибра при свой далечен чичо, стар са-рач. Г. Караславов, ОХ П, 237. Единствена Любка., пазеше., тайната.. Тази Любка., беше някаква далечна братовчедка на Бесле-менов. Д. Кисьов, Щ, 278. В повечето от къщите [в Копривщица] продължават да живеят далечните наследници на техните първи собственици или нови прекупвачи. Ст. Михайлов, БС, 166. // Разш. За познат — който не ми е близък, с когото нямам или не поддържам тесни връзки. Но веднъж в Лугово пристигна един далечен познат на забравеното семейство. К. Калчев, ЖП, 370. Къщата не беше разграбена, но вътре бяха влизали момчетии и разбъркали архивите на културния българин, който е оставил много старопечатни книги, още не-разпръснати издания на „Рибния буквар“ и вързопи с писма, изпратени от някаква далечна приятелка — парижанка. А. Кара-лийчев, С, 230.
4. Който е чужд, не близък на някого, не е свързан с някого по чувства, идеи, интереси и под. Вяра изглеждаше пак тъй далечна, чужда и враждебна, както първият път, когато я видя. Ив. Мартинов, ДТ, 67. В тоя дъжд, тя, да иде на гости у Мичовица, когато бяха тъй далечни и чужди,.., беше нещо твърде унизително и грозно. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 34. Лицето му, попрояснено до преди минута, отново потъмня.. Той пак стана далечен, недостъпен, противен, страшен. Г. Караславов, ОХ IV, 35. И пъстроцветните шумни тълпи / все тъй са зли и далечни. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. Но, както и даскала рече, / възпявал си всичкото хубаво, ала си останал далечен/за нас и живота ни груби. Н. Марангозов, НПС, 10. // Нещо, което е чуждо на първообраза си, едва напомня за него. Чак сега забелязах на гърчавото му лице нещо като далечен намек на усмивка и ми се видя по-мил човек [моят бивш учител]. Г. Краев, СК, 43.
О Далечният Изток. Страните и географските области, разположени в източната и югоизточната част на Азия. Взел е [Р. Пан-ченко] участие във войната и се е сражавал на Далечния Изток с японците. Н. Фурнаджиев, МП, 58. Направени са обстойни проучвания в Крайния Север, в Далечния Изток. ВН, 1958, бр. 2051, 4. Далечно плаване. Мор. Редовен курс на морски плавателен съд с продължителност над 3 месеца. Една жена изоставена от своя мъж (който е капитан в далечно плаване), е любовница на учителя на своя син. К, 1925, бр. 60, 1.
ДАЛЕЧИНА ж. 1. Голямо разстояние, отдалеченост от някого или от нещо. Противоп. близост. На летището имало състезание. Било интересно да се види.. Въпреки далечината (десет километра от Прага) народът непрестанно се точеше. Г. Белев, КВА, 19. В дъното на пещерата се мярна някаква фигура, чието лице не се виждаше ясно поради далечината. М. Мар-чевски, ТС, 129. — Малко далечко е там... Инак градът е хубав. — Ако е далеч, бае Лулчо, нищо от това — пресече го Колчо, който не бягаше от далечината. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 291.
2. Пространство, място, което се намира на голямо, на много отдалечено разстояние от някого. Излязох на палубата. Селото се виждаше в далечината. М. Марчевски, ОТ, 457. В далечината сухо лъщяха зреещи ниви, в прах и зной прозираха очертанията на няколко хълма. Ем. Станев, ИК I и П, 9. Голям куршумен облак отсени слънцето, надвеси се над Еньова чифлик и се закачи на гората, която се тъмнееше в далечината. Елин Пелин, Съч. III, 143. Методи Николов бавно вървеше по широкия булевард., и се заглеждаше в далечината, където по на
