пречната улица от време на време прекосяваше трамвай. М. Грубешлиева, ПП, 199. Гицата беше накривил гуглата над едната си вежда и често бършеше очи, за да може по-ясно да улавя далечините. К. Петканов, ЗлЗ, 183. // Неограничено, безкрайно пространство, далечен простор. Слънцето потъне в безкрайните далечини, припадне здрач. Ст. Марков, ДБ, 159. В далечините небето беше потъмняло и допираше леко крило до земята. К. Петканов, СВ, 234. Човек може да стои с часове на палубата и да се взира в далечината. Св. Минков, ДА, 17. И пътешествам през книги, / през хора и през страни, / стигам планински вериги, / слънчеви далечини, / крача под чужди под-небия. А. Германов, М, 72.
3. Голям интервал от време, отдалеченост по време от някакъв момент. Екът на това име въпреки далечината на епохата и местата, дето бе гърмяло, бе проникнал и в тоя ъгъл и останал пресен до него ден. Ив. Вазов, Съч. IX, 125. Скритите под чужди имена действуващи лица и далечината на времето не ограничават фабулирането. М. Кремен, РЯ, 33. Колко чудни и странно приятни изглеждаха тия дни в далечината на спомените!... Д. Димов, Т, 545. Възкресявайки в спомена изчезналите, ние си възвръщаме частица от най-истинското у нас, изчистено сега от петна поради далечината. К. Константинов, ППГ, 267.
ДАЛЕЧКИ, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. Далечък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАЛЕЧКО нареч. Разг. Умал. от далече. — Тука ще обядваме — рече чичо Никола и избра едно отседно тихо място, да-лечко от кладенчето. Елин Пелин, ПР, 64. Стрелочникът заклати фенера със зелена светлина и ни поведе към втората линия, малко по-далечко от гарата. Г. Белев, ПЕМ, 115. — Откога ще почна работа? — От утре. Малко далечко е, но... ти си млад, можеш и пеш... М. Грубешлиева, ПИУ, 12. Стоян наближи крайните градски махали далечко преди да се раздени. Д. Талев, ЖС, 15.
ДАЛЕЧНИНА ж. Остар. и диал. Далечина. — В учителския събор,.., реши са:.., че не е зле, ако са отворят такива педагогически курсове за селските учители и в ка-залийските градове, като са зема предвид бедността на учителите и далечнината на местата. Лет., 1876, 171.
ДАЛЕЧНО. Нареч. от далечен. „Море, море!“ — помисли си младежът, а звездите мигаха така далечно и така често, сякаш целият свят беше една целофанена работилница. Д. Шумналиев, ПЛ, 27.
ДАЛЕЧНОСТ, -тта, мн. няма ж. Поет. Отвл. същ. от далечен; далечина, отдалеченост. И той гледаше с наслаждение.. старопланинския връх,.., който му се усмихваше приветливо от своята далечност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 133. Той беше обичал само веднъж, в мъгливата далечност на своето юношество. С. Чернишев, ЛО, 55. И така ще бъде цяла вечност. / Ще отминеш ти. / Ще дойде друг. / Ще примамва глухата далечност / с тайни неродения ти внук. Мл. Исаев, ПТН, 31.0, как съм уморен! О, как жадувам / да се окъпя в сянката уханна / на дървесата, да следя безгрижно / на пладне как във синята далечност / се раждат облаците. А. Далчев, С, 91. В непроницаема далечност ся скрива от нас началото на человечеството. Лет., 1874, 136.
ДАЛЕЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от далек; въздалек, въздалечен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДАЛИ и (съкр., обикн. поет.) дал частица. 1. При въпроси: а) За изразяване на съмнение, несигурност или колебание. Но ето, че нейде из мъглите се зададоха тичешком двама непознати пътника.. Дали не иде инспекторът? Елин Пелин, Съч. I, 208. — Някой мина оттам: дали ни видя? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 134. Дали цар Безсънко изпълни волята на своя спасител и дали направи всички хора в царството си щастливи? Св. Минков, ПК, 16. Как да им кажа, че съм жив? Обаче дали наистина съм жив — е голям въпрос. Л. Стоянов, X, 39. Дали налегна буря тъмни клони, / в горите безнадежден сън заспали / след ужасите на размирен ден? Д. Дебелянов, Ст 1936, 49. Ах, кажи ми, кажи лелел Яно, / дали не съм те , душо докундисал. И. Йовков, Б, 43. — Дали си имаш висока кула, / Ангеле, бре, войводо де? Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. 6) Рядко. За изразяване на възражение, несъгласие, недоволство; нима. — Дали ще ми се случи някога да ти откъсна главата! — изсъска гневно кубертинецът. Й. Вълчев, СКН, 10. Та дали аз не обичам Болгария? Йв. Вазов, Съч. ХХП1, 59.
2. Като съюз. а) Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за изразяване на известна несигурност, недостатъчна увереност. И като тури ръка на сърцето си, помъчи се да узнае дали то още бие. Елин Пелин, Съч. I, 134. Той инстинк-тивно поглеждаше из вратата дали не ще се зададе Хаджията. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. Не знаеха дали работеше нещо, имаше ли близки. Й. Йовков, ВАХ, 14. Тинка го чакаше с нетърпение, та да види дали ще е пак умислен като днеска. Т. Влайков, Съч., 1925, 234. Хем я [ризата] суши, хем погледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Ал. Константинов, Съч. I, 282. б) Дали... или. А) Съ-чинителен. Във въпр. изр., пряк въпрос, за запитване при съмнение, колебание между две възможности. Дали позна гласа на ротния, или защото си беше и без това по
