слушен, слепият кон бодро запристъпя нататък, накъдето го насочваше ротният. Й. Йовков, Разк. III, 27. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата — / дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ XLVI, 94. Б) Под чините лен. а) Въвежда подчинено подложно изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Не се познава / дали змия си или человек. К. Величков, Ад (превод), 208.
б) Въвежда подчинено определително изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Възниква въпрос дали тези съобщения са верни.
— Други (диал.) форми: а л й, а л.
ДАЛИЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. В баяния — далечен. Пусти уроки, пращам ги в далиенските гори, дето хора не ходят, дето петли не пеят Вл. Георгиев и др., БЕР, 316.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДАЛИЯ ж. Цвете гергина. Dahlia variabi-lis. Сега във вазата привеждаха чела огнени далии и между тях само една бяла. Д. Спро-странов, С, 267. Кръглата леха в средата на градината., беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя: разноцветни ружи, далии, мушки, карамфили и едър ароматен босилек. Ив. Карановски, Разк. I, 130.
— От швед. собств.
ДАЛМАТИ мн. Илирийско племе, населявало в древността областта Далмация (историческа област край Адриатическо море на територията на съвременната държава Хърватия). При прекосяването на Далмация се запознаваме с нейното богато историческо минало. В древността тази област била заселена с далмати.. и други родствени с тях илирийски племена. Л. Мел-нишки, ПП, 149.
ДАЛМАТЙКА ж. 1. Старинна царска дреха — късо наметало с дълги ръкави, употребявано при тържествени случаи. Царят седна, приведе тънката си снага, като да му тежеше далматиката. М. Смилова, ДСВ, 52-53. — Далматика! — извикаха неколцина.. Дрехата се гънеше като знаме, бледосиня, със сърмени едри везби, обсипани със скъпи камъни. Около огърлието се виеше дебел, позлатен гайтан. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 132.
2. Църк. Богослужебна дреха на католишко духовно лице; стихар.
— Лат. dalmatica.
ДАЛМАТИНЕЦ1, мн. -нци, м. Мъж, който живее или е роден в Далмация (област в Хърватия по протежението на източния бряг на Адриатическо море). В нея [българската легия на Раковски] имало българи, далматинци, поляци, черногорци, дошли там за идея или за приключения. Ив.
Вазов, Съч. XV, 124. Освен далматинците с четата дойдоха още много българи. 3. Стоянов, ЗБВ III, 137. В преписи от късно време срещаме изображиния на различни гербове и царе,.., а също и исторически песни от далматинеца Качич Миошич. Б. Пенев, НБВ, 61. Измежду хванатите бунтовници в София, казват, че имало няколко души сърби и далматинци, войводи. НБ, 1876, бр. 5, 20.
ДАЛМАТИНЕЦ2, мн. -нци, м. Порода късокосмести кучета (с предполагаем произход от Далмация), с бяла козина на черни (рядко тъмнокафяви) дребни петна, клепна-ли уши, стройни и грациозни, които са много добри пазачи, изключително силни и издръжливи на бяг. // Куче от такава порода. Далматинците са много красиви и умни кучета.
ДАЛМАТЙНКА1 ж. Жена, която живее или е родена в Далмация.
ДАЛМАТЙНКА2 ж. Женско куче далматинец. Загубена е далматинка на една година.
ДАЛМАТЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до далматинец или до Далмация. На палубата с мене заговори младо далматинско момиче от крайбрежното градче Бока Которса. Мл. Исаев, Н, 155. Олтарските двери с позлатени резби, извършени от далматински майстори, оставяха да се види през полуоткритата завеса част от вътрешността на олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Освен Орбини у нас е бил познат и далматинският книжовник Качич Миошич. Б. Пенев, НБВ, 18. Далматински бряг.
ДАЛНИНА ж. Поет. Далечина. Топло слънце пръска облаците над Шипка. В далнините се ширят планинските вериги и равнините на България. Ст. Станчев, ПЯС,
15. Старият капитан.. Тодори умря по залез. Умря на брега на морето, на пясъка, с поглед, устремен към далнината — по стар моряшки навик. С. Чернишев, ВМ, 5. Момите, загледани в продънената от месеца далнина, и не го слушаха. П. Тодоров, И
I, 128. Полето глъхне. Закъснял керван / по витий път потъва в далнината. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 86.
ДАЛНО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение далеко-, напр.: далнобоен, далнобойност.
— Рус. дально-.
ДАЛНОБОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Книж. Далекобоен. В действителност звуковите вълни са най-малко „дално-бойни“. Другите видове вълни преминават леко несравнено по-големи разстояния. ВН, 1961, бр. 3042, 4. Не мина ден да се не мярна / от Калиакра до нос Емине / бронирано чудовище. Поне / да имахме ний топче дално-