от тая мисъл. Д. Спространов, С, 124. И Хитов си остава и сега толкова далеч от идеята на Апостола за национална революция, колкото и в началото на неговата дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 211. „Грижа за общи интереси, мисъл за правда и ред в селото — далеч са тия работи от него.“ Т. Влайков, Съч. Ш, 221. Току-що ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество „Кавал“.. — Това е тъй далеч от моята професия. И. Йовков, М, 27. Ра-лев не беше никак склонен да дава оценки с лека ръка дори за хора, които добре познава. Веднъж той каза за един общ познат:
— Ако го наречем посредствен, това няма да е далеч от истината. И. Попов, БНО, 89.
5. Книж. В много по-висока степен, много повече. Зарко Маринков го одобри, но смяташе', че запалката е далече по-хубаво нещо от огнивото, огнивото е старовремска работа. Й. Радичков, СР, 154. Сутринта той скочи от леглото далеч преди да се раздени, сякаш цяла нощ не бе спал. Д. Та-лев, И, 229. Ботьо Петков бил изпреварил далеч своето време с възпитателните си възгледи. Н. Ферманджиев, РХ, 184. Всеки пласт разровена земя носи нови открития и въпреки това днес можем да си съставим само приблизителна и далеч непълна представа за несметните богатства,.., скулптурата и живопистта в тези древни земи. Т. Кюранов, АП, 108.
6. Книж. С отриц. н е. Съвсем не, никак не. Сега пътувам с трета класа. Тук е също чисто, макар и далеч не така комфортно, както в първа класа. Кр. Белев, 3, 55. Отгоре и отдолу на денка се поставяха по един непрекъснат ред от капаци. Така приготвеният денк се отнасяше в помещенията за ферментация. Тази наглед проста работа далеч не се извършваше тъй механично, колкото изглеждаше. Д. Димов, Т, 33-34. С тези примери далеч не може да се изчерпи всичко. А Изброените институти и организации далеч не са всичките.
О Бия далеч<е>. Разг. Имам, поставям си високи цели. — Защото работата не е само да опазим нашата река и въздух, а да пазим планетата! Световния океан! — Знам, знам, ти далече биеш. Р. Михайлов, ПН, 79. Да бягаш три дни далеч от някого. Разг. За човек — много неприятен, грозен или страшен. Да го видиш, да бягаш от него три дни далеч. — Омразен и страшен станал. П. Р. Славейков, БП I, 111. Далеч<е> ми стига ръката. Разг. Разполагам с много средства, много съм богат. — Утре ще раздам на всички сиромаси в града по две кофи жито. Врявата отново се оживи: — Ще го направи... — Далече му стига ръката... Т. Харманджиев, Р, 33. Крушката не пада по-далеч от корена си. Разг. Приличам на родителите си по някое свое качество или в постъпките си. — От София, кай, дошъл човек. Ще дойде ами! Нека види, че крушката не пада по-далеч от корена! С. Север-няк, ИРЕ, 15. Не виждам / видя по далеч<е> от носа си. Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Вий с билки и магии се запоявате един други, никой от носа си да не вижда по-далеч! П. Тодоров, Събр. пр II, 320. — А пък аз мисля, — .. — че тази вечер Берое е малко нещо кисел.. — Тъй е, когато не искате да видите по-дале-че от носа си! К. Петканов, В, 42. Не падам <по-> далеч от някого. Разг. Не се различавам много от някого; приличам си с някого (обикн. по лошите си качества). Отивам / отида (стигам / стигна) далеч<е>. Разг.
1. Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките си и казвам повече, отколкото трябва. Не можеше да не разкаже и за Христофор.. Тя не пестеше чернилката, когато говоречше за него. Ала по-далеч не отиде. Не каза нищо за участта на баща си. Б. Болгар, Б, 100. 2. Напредвам, преуспявам, сполучвам. — Всичко е наше! Далече отидохме ние! Да дойдеш сега — не можеш позна къде си попаднала! Един нов цех сме вдигнали — с градинка, с фонтанче в средата!.. Апартаменти... детски дом направихме! О. Василев, Л, 8. Коопреративно стопанство с частен добитък няма да отиде далече... Кр. Григоров, Н, 12.
ДАЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се намира или става на относително голямо разстояние от някого или от нещо; отдалечен. Противоп. близък. Отвед-наж отец Игнтатий спря кончето, повдигна се на зенгиите и почна внимателно да се взира към една далечна точка в нивята. Елин Пелин, Съч. П, 86. Момите отиваха за вода на най-далечната чешма. Й. Йовков, СЛ, 158. Слънцето изплува като ог-ромно кълбо над далечните планини. Л. Стоянов, X, 73. Той работеше на корабите и пътуваше из далечни страни. И. Петров, ЛСГ, 58. През нощта стана задушно, замириса на далечен дъжд. Б. Несторов, АР, 122. Сичките малки параходи, които служат за съединение на турската столица с далечните й махали и предградия, са спират при стария и полуизгнилия мост, който съединява Галата и Пера със Стамбол. С, 1872, бр. 39, 310. Наглави Кунчо косаче / на далечната ливада / зелено сяно да косат. Нар. пес., СбНУ XLVI, 25. // Който се простира на относително голямо разстояние или достига до относително голямо разстояние; дълъг. Слънцето се издигна и напече.. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255-256. Кавела живее сега на Капри, дето един негов почитател., му е построил дивна вила с далечен изглед на морето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 213. И ако случайно и аз остарея, / тогава / ще гледам от своя прозорец / далечния
