ДАЛЕКОСТРУЕН, -уйна, -уйно, мн. -уйни, прил. Сел.-стоп. За машина, апарат и под. — който разпръсква вода на голямо разстояние. Дъждовалните машини според начина на действие се разделят на стационарни и работещи в движение, а според далечината на разпръскване на водата — на далекоструйни, средноструйни и близко-струйни. Осн. сел. стоп. VIII кл, 63.
ДАЛЕКОСЪОБЩЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Електр. Който се отнася до предаване на съобщения на голямо разстояние. С откриването обаче на свойството на късите вълни да се отразяват от йо-носферата се прави преврат в далекосъобщителната безжична връзка. X. Шинев, А,
7. За далекосъобщителните връзки, за отбраната,.., за измерителната апаратура в лабораториите трябва електроника! ВН,
1963, бр. 3735, 4.
О Далекосъобщителна техника. Електр. Клон от електротехниката, който се занимава с начините и средствата за предаване и приемане на сведения и съобщения на голямо разстояние посредством жична, безжична, оптична или друга система. Специалисти по далекосъобщителната техника., от няколко дни усилено монтират новите съоръжения на телетипната централа. ВН,
1964, бр. 4118, 1.
ДАЛЕКСТРЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон — който вижда на голямо разстояние. Улезна си у конушник, / изведе си врана коня, / врана коня нискогледа, / нискогледа, далекстрела. Нар. пес., СбАИ, 300.
ДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар., сега поет. Далечен. Казах на кар-пите: „И вий ще / живейте с вековете долни“. Ив. Вазов, Съч. XVII, 206. Трите наши езера светлеят, / .. / Денем те унесени мечтаят, / тихо шъпнат с вековете дални, / в лунни нощи край вълни кристални / самодиви тайнствени играят. Ив. Вазов, Съч. V, 183. Еуфимиан затова нареди / верни слуги и ги изпроводи / да по всички градове и страни, / манастири и дални пустини / изпитуват, еда го [сина ми] намерят, / родителска серца обвеселят. К. Огнянович, ЖА, 30.
— От рус. дальньш.
ДАЛЕЧ. Вж. далече.
ДАЛЕЧЕ и (съкр.) далеч нареч. 1. На относително голямо разстояние от някого или от нещо; надалеч. Противоп. близо. Излязоха пак и едва когато бяха вече далеч от бивака, почна да се развиделява. И. Йовков, Разк. I, 156. Брястовете бяха много по-далече от Грамадата. Елин Пелин, Съч. 1П, 93. Лина я няма. Наместо нея далече се мярка черна точица. Г. Стаматов, Разк. П, 155. Далече долу шумеше глухо намалялата вода на реката, но кой ще се реши да слезе там да накваси устни. Д. Талев, И, 352. Той подкара коня си към онова място, откъдето идеше врявата — то и не беше бог знае колко далече, на хвърлей камък от прашния път. А. Гуляшки, ЗВ, 33. Далеч и близо в глъхналата нощ / разлаяха се псета... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97. Аз ще да отида / далеч в чужбина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 175. • За усилване. Удвоено далече-далече и далеч-далеч. Далече-далече на юг, в сърцето на знойна Африка,.., сред мрачната джунгла се влачеше лениво пъл-новодна река. П. Бобев, ГЕ, 59. Целият град спеше като мъртав, никъде не се виждаше светлинка; наоколо сградите тъмнееха мълчаливо и само далеч-далеч, някъде на север, зад планината, върху небето трептяха кървави отблясъци. Г. Райчев, Избр. Съч. П, 52.
2. Като сказ. опред. С предл. о т, с числител-но бройно и със същ., което означава мярка за разстояние. На определено голямо разстояние от нещо. Сигурна, че той ще пристигне, тя отиде привечер на гарата, която беше два километра далече от баните, да го чака. Елин Пелин, Съч. IV, 196. Това е Колтуши, на 25 км далече от Ленинград. Ас. Златаров, Избр. съч. П1, 194. Той [заекът] не беше по-далече от десет крачки. Виждах всяко косъмче по него. Ем. Станев, ЯГ, 36.
3. Означава, че нещо е станало преди много време или ще стане след продължително време. Зората бе далече и планината все така фучеше с водите си. Ем. Станев, ЯГ,
103. Ще стане то [мечтите й], знае тя, че ще стане. И не е далеч. Още две годинки. Т. Влайков, Съч. П, 109. Погасва споменът далече, / и миналото е мечта. Н. Лилиев, Ст, 1932, 25. Когато през лятото на 1912 година се заговори за една война против Турция, тъй беше повдигнат духът на българите, че земеделските стопани, още далече преди да са повикани, си стягаха дрехи и цървули за фронта. Д. Яръмов, БП, 198. Ще дойде онзи час, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко! Аз ви уверявам, че тоя час не е далече, защото българският народ не е останал още без юнаци и без честни хора! С, 1872, бр. 39, 309.
4. Като сказ. опред. и следв. същ. с предл. от. Означава, че някой не изпитва, не чувства, не споделя нещо или че нещо се различава много по характерните си черти от друго. Всичко по старому си живее в ред и покорност на съдбата и се радва с благодарност на хубавия божи свят.. Само отец Пиомий е далеч от тая радост. Елин Пелин, Съч. I, 189-190. Аз не мога да бъда ваша доносница. Не мислите ли, че ме обиждате? Толкова ли лошо мнение имате за мен, любезни Кадир ефенди? — Далеч съм
