Page:RBE Tom3.djvu/565
ДАЙДЖЕСТ м. Периодично издание, подобно на списание или алманах, в което се препечатват от други издания (обикн. в съкратен вид) материали с разнообразна тематика.
— Англ. digest.
ДАЙКИ мн., ед. (рядко) дайка ж. Геол. Плочообразни тела от магмен произход, които запълват пукнатини, разсичащи напречно или косо вулканични скали. Когато лавата се движи по пукнатини, може част от нея да не достигне до земната повърхност, а да остане под нея, като запълва пукнатината. В такъв случай се образуват дай-ки. Ст. Бошев, и др., ГГ, 80.
— От англ. dike или dyke 'преграда; каменна стена'.
ДАЙКИРИ, мн. -та, ср. Коктейл от бял ром, лимонов сок и захар. Дайкирито е любимото питие на писателя.
— Англ. daiquiry.
ДАЙКОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от дайка. В края на мезозойската и началото на неозойската ера се извършили големи планинообразувателни движения. В образуваните големи пукнатини се вмъкнала гла-вно средно кисела магма, от която произлизат днешните андезити,.., различни дай-кови скали, разпространени на Витоша, пловдивските тепета., и другаде. Р. Димитров, РЗН, 14.
ДАЙ-ЛАДА, мн. няма, ж. Диал. Ладуване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДАЙРЕ, мн. -та, ср. Ударен музикален инструмент от опъната на дървен обръч с металически пластинки и звънчета кожа, употребяван обикн. в музикалния бит на някои народи и в симфоничния оркестър; там-бурина. Оркестърът поде източен напев.. Зоя се поклони, леко удари дайрето и звънчетата поръсиха дъжд от плахи подрънквания. Д. Спространов, С, 50. Очите на циганите пламнаха. Жените измъкнаха отнякъде две дайрета, накичени по краищата с бели чинели и звънчета. И. Петров, MB, 175. От близките места се стичаха врете-нари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141.
— От араб. през. тур. daire. — Други (диал.) форми: дааре.дахаре.
ДАЙЧО, -то, мн. -овци, м. Диал. Вуйчо.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДАКИ мн. ед. (рядко) дак, м. Древно племе, родствено на гетите и мизите, населявало до V в. сл. Хр. земите между реките Тиса, Днестър, долното течение на р. Дунав и Карпатите. — Ще посетим развалините на един град, който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера, издигнат бил, когато императорът победил даките. А. Каралийчев, С, 282. — Коя си? — На Септимия жена, / воина. — На дак ли щерка? — Тъй е. К. Христов, OB, 73-74.
ДАКЕЛ м. Късокрако ловно куче с червена или черна козина и криви предни крака. На организираната за първи път тази година отделна изложба на чистопородни ловни кучета бяха показани пойнтери, английски и ирландски сетери, фокстерие-ри,.., дакели и др. П, 1985, бр. 27, 18. Изгубено женско куче, порода дакел, с черна гладка козина. Ще бъде дадена награда на лицето, което го намери.
— Нем. Dackel.
ДАКИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от да-ки и от Дакия (древна област в днешна Румъния и Източна Унгария между реките Тиса, Днестър, долното течение на р. Дунав и Карпатите). О, народе! /../ Вред здрависвам ти пдлета —/от егейските талази/до да-кийските полета. Ив. Вазов, Съч. V, 93.
О Дакийски славяни. Славянски племена, заселили се през V-VI в. в земите на север от средното и долното течение на р. Дунав, в областта, отговаряща приблизително на древна Дакия.
ДАКО1 съюз. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; макар и да, въпреки че, ако1. — Синко Димитре, Димитре, / дако е мама мачеа [мащеха], / не карай, синко ората, /../ мермер камъне да возат, / шарена кула да дигат. Нар., пес., СбНУ XLI, 400. Янева им [на турците] говори: / — Дако е село големо, / нема си люге богати, / богати за обиране. Нар. пес., СбНУ XLIV, 97. Неделя си пристана / за Стоян да си отиде, / дако е Стоян сиромах. Нар. пес., СбНУ XLIV, 223.
ДАКО2 частица. Диал. 1. За настояване на нещо, с което се възразява на събеседника; какво от това, нека, ако2. — Що не си донела / травке за отровке, /../ Майкя Йови говори: / — Дако Йове, дако, черко, / сама си сакала, / сама си избрала. Нар. пес., СбНУ XI, 11.
2. За подчертаване, че някакъв факт се приема равнодушно, с безразличие; нека, нищо от това, ако2. „Мамо, кака ни е измила, изплела, и ни е вързала мънисца!“ Майки нги [им] казала: „Дако, мамо, и я щем нийе!“ Нар. прик., СбНУ XLI, 444-445.
ДАКОТА събир. Неизм. Група сервер-ноамерикански индиански племена, които живеят сега в резервати в Северна и Южна Дакота, Минесота и Монтана в САЩ.
ДАКТЙЛ м. 1. Jlumep. В силаботоничес-кото стихосложение — трисрична ритми-ческа стъпка, при която първата сричка е ударена, а другите две — неударени (v w w), напр. Мяркат се в утринна дрямка унесени,/сини далечни горй.
2. Литер. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична основна
