Page:RBE Tom3.djvu/528

4. Прен. Изгубвам властта, отговорния си пост; падам от власт. Знам си аз какво беше, като бях секретар в окръжния комитет, и какво ще остане от мене, ако се гътна и от председателството на стопанството.

Н. Каралиева, ДП, 7.

ГЪТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от гът-вам и от гътвам се.

ГЪТНА. Вж. гътвам и гътнувам.

ГЪТНУВАМ, -аш, несв.\ гътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гътнат, св., прех. Остар. и диал. Гътвам. Свинята, кога са наяде, та си гътнува лочника. СбНУ XXXI, 154. гътнувам се, гътна се страд. ГЪТНУВАМ СЕ несв\ гътна се св., непрех. Остар. и диал. Гътвам се.

ГЪТНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гътнувам и от гътнувам се; гътва-не.

ГЪЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Пиша, нареждам хубаво (букви). — Бре тоя син как гъца буквите, да му се чудиш, като го гледаш. Нар. прик., СбНУ XIV, 194.

ГЪЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъ-цам.

ГЪЦИ-ГЪЦИ и утроено гъци-гъци-гъ-

ци междум. Вик за мамене на прасе, свиня.

ГЪЧКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Тъпча, натъпквам (в 1-4 знач.); нагъчквам. — Стига си гъчкала дрехите в тоя куфар — не виждаш ли, че е малък? Д Казват, че е гъч-кан с пари. гъчкам се страд.

ГЬЧКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. мн. Събирам се с много хора на тясно място, в тясно помещение; тъпча се. Дворец дадоха на оня бездарник Твърдишки.. А ние открай време се гъчкаме в една дупка. Тонич, ББК, 192. — Защо се гъчкате толкова хора в тази малка стая — по-добре се преместете в залата.

2. Бутам се (в 1 знач.). — Стига си се гъч-кал, и без това е такава блъсканица.

ГЬЧКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от гъчкам и от гъчкам се.

ГЬЧКАНИЦА ж. Разг. Навалица, блъсканица. Беше голяма гъчканица пред касата за билети и се отказах да чакам.

ГЪШИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на гъска. Една гъша глава надигна капака на кошницата и сякаш., отговори с отривисто съскане. М. Грубешлиева, ГР, 128. Селянката седна сред стадото и почна да скубе гъшата перушина и бързаше да свърши тази работа, преди още птиците да са изстинали. И. Радичков, В, 126. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа, орлови и гъши старовремски пера, турски дивит. А. Каралий-чев, С, 277. Носът ми е гърбав и е разширен в основата си като гъши клюн, само че не е оранжев, а мургав. К. Калчев, ДНГ, 15. Гъши крака. Гъши яйца.

2. Който е приготвен, получен от гъска. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба,.. После три чинии с дебели резени гъши пастет. Б. Райнов, ЧЪ, 72. Гъшата мас се използува не само като храна, но и в медицината като лечебно средство при лекуване на измръзнали части на тялото. Кр. Генджев и др., Ж, 81. Гъши пух.

3. Който се състои от гъски. Гъше ято. Гъши стада.

О Гъша кожа. Мед. Настръхнала кожа на човек, вследствие на студ, страх и др. Когато мускулите се съкращават, те придръпват долната част на косъма, която вместо косо заема перпендикулярно направление спрямо повърхността на кожата; кожата „настръхва“ и добива вид на „гъша кожа“. Ил. Петков и др., КВБ, 15. Погалвам / погаля с гъше перо някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изр. Отнасям се извънредно внимателно и благоск-лонно към някого, дори когато постъпките му не са за одобряване. Една дебела, безформена, задъхана дама се блъсна в запасния генерал. — Наистина ли сега щели да обесят трима комунисти? — попита го тя.. — Ба, ще ги погалят с гъше перо! — измърмори той. Г. Караславов, Т, 40.

ГЬШЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Гъша ку-решка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

гъшляци само мн., м. Диал. Ястие от коприва, стрита със сол и червен пипер между дланите.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЬОБЕК, мн. -ци, м. Простонар. Особено движение на корема, характерно за ориенталските танци. Черкезки, гъркини, арменки, сирийки, французойки, немкини танцуваха полуголи, гъобеците им палеха кръвта на пашата. П. Стъпов, ЖСН, 214.

О Кадън гьобек. Диал. Вид тестен ориенталски сладкиш. Да срещне Настрадина, както подобава, / .. / със баници, кадън гьобек, пилаф, / със банди и къочеци... Д. Под-вързачов, Б, 62.

> Свивам на гьобек. Спец. Манипулация в сиренарството, при която се цели кашкавалът да се свие във вид на пита с дупчица в средата. Формирането или свиването на кашкавала е една от трудните манипулации в сиренарството.. Практикуват се два начина на свиване — на гьобек и сечене. По-широко се практикува свиването на гьобек (на пъп). Н. Димов и др., ТМ, 230-231. Хвърлям (мятам) гьобеци. Простонар. Правя особените, характерни за ориенталския танц движения, докато го изпълнявам. Играчките се наредиха една подир друга и