ГЪТАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Събарям на земята нещо изправено; повалям, ка-турям. Веднъж се хвана на борба с Илия Минев,.. Илия на два пъти загуби равновесие,.. — Ашколсун,.. — рече Минев,.. — Ти знаеш ли кому не се даде? На човек, който е гътал хамали. Ем. Манов, ДСР, 162-163.
— Какви снопове съм гътал там.. Метам ги като мечета след мене си... Помниш ли? Ст. Даскалов, БМ, 264.
2. Разрушавам, събарям (Н. Геров, РБЯ). Старата къща ще я гътат и ще си строят нова. гътам се страд. Макар четиресетго-дишен, той се ячеше много. Когато имаше да се гъта вол, него викаха да улови вола за рогитеии да му натиска муцуната към земята. И. Вълчев, РЗ, 21.
ГЪТАМ СЕ несв., непрех. Губя равновесие, опора и се повалям, обикн. на земята; падам, строполявам се. Бистра как е?.. — Свърши тя, горката. Няма я вече твоята булка... Какво бе станало после, Стефан не помнеше.. Станой мокреше пръстите си и разтриваше слепоочията му.. — Виж го ти — планина човек, а се гъта като кокона.., — бъбреше насилено Станой. В. Андреев, ПР, 184. ^
ГЪТАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гътам и от гътам се.
ГЪТВАМ, -аш, несв.; гътна, -еш, мин. св. гътнах, прич. мин. страд. гътнат, св., прех. Разг. 1. Събарям изведнъж нещо изправено; повалям, катурвам изведнъж. Кметът беше як като бик. Запретна ръкави, развъртя се и завчас гътна тополата. Тя се събори с трясък на площада. А. Кара-лийчев, НЗ, 60. Той [прапрадядо] е мъничък, сухичък и слабичък. Ако поискам, мога да го гътна на пода само с кутрето си. И. Петров, ЛСГ, 48. Сусо си плюе на ръцете, гътна дървото, окастри го, после — на рамо.. Й. Радичков, ЧП, 79. Делсизов тъкмо беше гътнал наземи един вол да го подкова-ва. Г. Белев, ПЕМ, 37. Вятърът беше гътнал идола и той лежеше по очи. М. Марчев-ски, ОТ, 404. Всички от стопанството работеха от ранна сутрин до късна вечер. И на чичо Заре някак се прииска да гътне някой и друг сноп. Кр. Григоров, Н, 149.
2. С удар или изстрел убивам някого; повалям. На път за Балкана направиха засада на полицаите, излезли да ги преследват, гътнаха двама, останалите удариха из шумаците. В. Андреев, ПР, 83. Легистите се убеждаваха един друг, че с последния куршум всеки бил гътнал по една гъжва. Ст. Дичев, ЗС I, 210. — Ще черпиш я, ще черпиш! Телето ще гътнеш и ракия от Балкана ще докараш за кръщенето, да се наядем и да се напием! Син е това, наследник! Ил. Волен, ВДС, 42. — Дръж да ти отсипя от моя барут, че е по-сух.. Да знаеш, че твоите ръце ще претроша, ако не гътнеш барем двамина! О. Василев, ЖБ, 12.
3. За болест — разболявам тежко някого; повалям, събарям на легло. Грипът здравата ме гътна — лежах цели две седмици.
4. Прен. Отнемам властта на някого; събарям, свалям от власт. — Нали си прескочил дупката! — успокои го лекарят. — Дали съм я прескочил, ще ти кажа, кога гътнем фашистите — засмя се леко и игриво ранения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 323. — Гътнаха го [Стамболийски] от властта зорлем, че го и заклаха. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 333-334. — А ти си глупав като тъпан!
— викаше в отговор магьосникът. — Аз трябваше отдавна да те гътна от престола, за да настъпи спокойствие в Трипетли!
H. Хайтов, Л, 123. гътвам се, гътна се страд. Целеха се [турците], стреляха и с полузатворено око гледаха къде е ударен зве-рът и ще се гътне ли от тоя куршум или е потребен още един. Зл. Чолакова, БК, 27. ГЪТВАМ СЕ несв.; гътна се св., непрех.
I. Губя равновесие, опора и изведнъж падам внезапно на земята; повалям се, катурвам се, строполявам се. Големият калайджиев орех взел да се накланя, гътнал се на земята с трясък и клоните му се разлетели настрани. Н. Хайтов, ПП, 18. Сърцето на Гороломова примираше. Подир не дълго време той,.., щеше да се гътне от коня. Ив. Вазов, Съч. 5Q, 173. Изкарах я сутринта здрава и читава, нищо й нямаше, а вечерта като си доде, гътна се пред сам вратника и умря. Й. Йовков, ЖС, 11. Ясният глас на гайдата раздвижи ситно разтрепераните им крака. Старецът дори заприкляква и имаше пълна опасност да се гътне на земята, ако неговият набор не беше го повикал да продължат прекъснатия разговор за Балканската война. Д. Вълев, 3, 131. // Губя равновесие, опора и се повалям внезапно от удар, изстрел и под. — Ох, господин поручик!... — подскочи внезапно улученият подофицер и се гътна назад по влажния синор над горичката като повалено дърво от мълния. 3. Сребров, Избр. разк., 105. Хасан падна и когато се готвеше да стане, Садък пак замахна. Тоягата тупна по главата. Хасан се гътна на гръб. X. Русев, ПЗ,
211. Уби го [кучето] Васил. Стреля му два пъти, Арап се гътна, стана, но едната му страна увисна и той се завали. К. Георгиев, ВБ, 80.
2. Падам болен. Драган се гътна и лежа до къса пресвета. Нар. прик., СбНУ XI, 195.
3. Умирам. — Кой ще ти даде къшей хляб, когато ние с баща ти се гътнем? А. Кара-лийчев, НЗ, 51. —Да-а-а-а, сума свят избиха фашистите.. — Него не са го убили, той от собствена смърт се гътна... Др. Асенов, СВ, 155. Те се нижеха в дълги кервани откъм север и запад. Изпити жени,..; тъжни, прашасали мъже,..; страци, които рядко опираха до Стамбул, повечето се гътва-ха край пътя и тъй си оставаха непогреба-ни. В. Мутафчиева, ЛСВ, 378.
