Page:RBE Tom3.djvu/526

3. За глас, звук и под. — на къси, малки интервали; често. А щурците свиреха, по-точ-но не свиреха, ами пищяха толкова гъсто, че не се различаваше отделен глас. А. Дончев, ВР, 136-137.

ГЪСТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Гъст (в 1 и 6 знач.), напр.: гъстолист, гъстолиствен, гъстонаселен, гъст осивидр.

2. Който се отнася до гъстотата на течност, напр.: гъстомер.

3. Гъсто (в 1 знач.), напр.: гъстонаселен.

ГЪСТОЛИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има гъсти листа; гъсто листен. Букакът се разведрява вече над него, оттук от-таме през гъстолисти грани наднича високо небе и долината го облъхва с пресния си дъх. П. Тодоров, И П, 45. Край Росица, / в дол тревисти, / шумят върби / гъстолисти. Ц. Церковски, Съч. П, 27.

ГЪСТОЛЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гъстолистен. Куповете гъстолиствен орешак и трепетливи брястове правеха вече голяма сянка по покосената трева. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 59. Кой знае дали Ваймарският парк, тъй грижливо отгледан и пазен от Гете, е бил така хубав в дните, когато великият олимпиец,.., се е вслушвал в шепота на огряните му от месечината гъстолиствени дървета! П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.

ГЪСТОЛИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който има гъсти листа; гъстолист. Ние двама обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистна лоза. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Гъстолистните „манго“, които цъфтят като нашите кестени, дават подобни на сливите плодове. Т. Димитров, П, 4.

ГЪСТОМЕР м. Спец. Уред за мерене гъстотата на течността. Не могат да се изброят всички новости, създадени от унгарски специалисти, но между тях са.., електронният бързо действуващ влагомер, гъстомер за винарски цели и много други. ВН, 1961 бр. 3176, 4.

ГЪСТОНАСЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. В който има много хора, който е с много-числено население на сравнително малко място. Гъстонаселени квартали. Гъстона-селена долина. Гъстонаселен окръг.

ГЪСТОРЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е разположен на гъсти редове. Гъсторед памук. Гъстореда царевица.

ГЪСТОРУНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Който е с гъсто руно. Тогаз ще стигнеш остров Тринакия, дето Хели-ос, богът на слънцето, държи прекрасните си стада — рогат добитък, гъсторунни овци, числото на които никога са не смалява. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 104.

ГЪСТОСЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много наситен сив цвят. И твоите реки [мамо] безжизнени изтичат / в океани гъс-тосиви. Л. Левчев, От, 54.

ГЪСТОТА ж. Качество на гъст; гъсти-на. Тази просто фантастична гъстота на населението обуславя и начина на живеене и създава характерната особеност на града [Ню Йорк] и жителите му с вечно бързане, неуморим кипеж и безкрайно разнообразие. Г. Белев, КВА, 78. — Предайте заповед:.. Да се усили до краен предел гъстотата на огъня! П. Вежинов, ЗЧР, 204. Сам той провери гъстотата и цвета на боята.

О. Василев, ЖБ, 421. Гъстотата на сиропа [за сладко] се определя, като се вземе от него и се капва върху чиния. Сиропът е дос-татъчно гъст, когато капката остава цяла. Н. Сотиров, СК, 636. Основните ястия в повечето случаи се приготвят със средна гъстота и се консумират с лъжица. Л. Петров и др., БНК, 74. Гъстота на решетка. Гъстота на мъгла.

ГЪСТОТЪКАН, -а, -о, мн. -и, прил. За материя, дреха — който е с гъста тъкан. За водните места [рударите] обличаха риза, която бе гъстотъкана. Вл. Свинтила, СЗЗ, 295. Гъстотъкан плат.

ГЪСТЪК, гъста, гъсто, мн. гъсти, прил. Диал. Гъст. Засята по квадратногнездовия начин, царевицата избуя като гора,.. Тогава из селото се пуснаха приказки, че куку-рузът на младите е гъстък и ще има много ялов. Н. Каралиева, Н, 136. Мракът е гъстък и слабата светлина на свещта едвам полуозарява един тесен кръг около нас. Ив. Вазов, Съч. XV, 35. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава трошия от жълти теменки-круши. Т. Влайков, Съч. I, 164. Правоверните разказваха още, че веднъж в годината казълбашите се събирали нощем в имарета и когато мракът станел черен и гъстък като в преизподня, обърквали жените си... С. Северняк, П, 226.

ГЪСТЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане гъсто; сгъстявам.

ГЪСТЯ СЕ несв., непрех. Индив. Ставам достепенно по-гъст; сгъстявам се. Едри капки зашибаха клоните, тежки облаци се гъстяха над върха, мокри мъгли се провлякоха лепкаво по скалите. Н. Райнов, КЦ, 100. Не виждаше се нищо, мрак се гъстеше наоколо.

Н. Райнов, ВДБ, 49.

ГЪСЧИЦА ж. Диал. Умал. от гъска. Един старец и една баба турнали да си готвят гъсчица цяла. Нар. прик., СбНУ ХЬГУ, 497.

ГЪСЯ СЕ, -иш се, мин. св. гъсйх се, несв., непрех. Диал. За гъска — излюпвам гъсета. Да си купя гъска, да ми ся гъси, да ми станат две. А. Дювернуа, СБЯ, 442.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язьиса..., 1885.