Page:RBE Tom3.djvu/508

скатия от дървото до нас, светеше с червените си гърдички на слънцето и потрепваше с крилца. Ем. Станев, ЯГ, 58. Момиченцето се разболява. Изведнъж го налита висока температура, гърдичките му хрип-тят. А. Гуляшки, Л, 511.

ГЪРКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гукам. Гърличка ми гъркаше / според село у елу. Нар. пес., СбНУ VI, 17.

ГЪРКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъркам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪРКИНКА ж. 1. Умал. от гъркиня¹.

2. Остар. и диал. Гъркиня¹. — Ние тука в Преспа и не знайме каква беше майка ти,.., влахинка ли беше, гъркинка ли или арнаут-ка. Д. Талев, ПК, 339. Иринка млада гъркинка / тенко си даре бялеше. Нар. пес., СбНУ XLVII, 125. Сред село хоро играе, / се белолики българки /../ и русокоси гъркин-ки. Нар. пес., СбВСтТ, 1022.

ГЪРКЙНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Момиченце от гръцка народност. Край празните витрини на „главната“ се разхождаха чиновници, офицери и гъркинчета с къси чорапки. Ст. Сивриев, ЗСБ, 207.

2. Млада гъркиня¹. Пред масата седеше гъркинчето Катинка, известно като момиче от крайния квартал, за което нерядко са ставали скандали между обожателите й. Д. Немиров, Д № 9, 12. — Тежко ти е. Залюбил си гъркинче, а гърците тук убиват приятелите ти. Сега ти... накъде? Д. Талев, ГЧ, 387.

ГЪРКИНЯ¹ ж. Жена, която по произход е от основното население на Гърция. Девойката беше гъркиня и се наричаше Ефроси-на. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2)1 59. Пред уличните врата стояха двама стражари, а на двора — гъста тълпа мъже, жени, деца, най-много турки-ни, а имаше там и гъркини, и българки, и арменки, и арабки и пр. Св. Миларов, СЦТ,

6. Секи се бои Бояни, /.. / Сал има една гъркиня, /показа, че са не бои, / не бои и не срамува. Нар. пес., СбВСтТ, 1063. Видината хубост нийде я нема: /не е Цариграда — бели кукони. / Не е Дренополе — бели гъркини. Нар. пес., СбНУ VIII, 25.

ГЪРКИНЯ² ж. Диал. Геракиня. Най-напред той рекъл да прибере пиленцата да не би да ги изяде гъркинята [ястребицата], кат земе да шъта е къщи. Нар. прик., СбНУ V, 173.

ГЪРКОМАН и ГЪРКОМАНИН, мн. гъркомани, м. През турското робство — мъж от негръцки произход (обикн. християнин в Османската империя), който се гърчее и е запален привърженик на всичко гръцко.

В града силите бяха едва ли не равни, при все че гърците и власите-гъркомани бяха значително по-малко от българите, но бяха добре организирани, бяха единни. На тя-хна страна бяха и турците. Д. Талев, ГЧ, 89. — Баща ми... Той само кафе знае да пие с турците и да одумва с гъркоманите харните дела на нашите патриоти. Г. Манов, КД, 91. Че и последният [Априлов] не е бил възхитен от апатията на габровските и други чорбаджии към българското образование, личи от присмеха му за тяхното скъперничество и от укора му за „тлъстото невежество“ на тия ретрогради, неведнъж и надменни гъркомани. М. Арнаудов, БКД, 12. Дълбоко убедени в ползата от гръцката образованост, нашите хуманисти, които бяха елинофили, но не и гъркомани, не можеха естествено да не препоръчват откриването на гръцки училища и в самата България. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 54. Имаме и ние тука две-три пален-ца от младите, арбанашка подкваса, гъркомани, продадени души. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 33. Изоставени селата в ръцете на известни деребеи българи,.., с кражби и терор принудиха много от селяните да станат гъркомани, сърбомани и др. БД, 1909, бр. 31, 1.

ГЪРКОМАНИЯ ж. Качество и проява на гъркоман; гъркоманство. В Пловдив Ка-равелов се натъква на гъркоманията на забогателите българи, опознава по-добре българските чорбаджии. Лит. X кл, 124.

ГЪРКОМАНКА ж. Жена гъркоман. — Казваха, отишел си тогава на вилает,..: по Едирненско... След години дойде пак в нашето село и довлече тая си баба — гърко-манка... А. Страшимиров, А, 560.

ГЪРКОМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гъркоман, гъркомания и гъркоманство. Тук се заклеймяват като врагове на народните интереси „нашите стари чорбаджии, наричани и нотабили“, които били откърмени в гъркомански дух и пречели на новите идеи. М. Арнаудов, БКД, 92. Назначавали учители — българи в гъркомански села.

ГЪРКОМАНСТВО ср. Гъркомания. Едновременно с Априлов, но без неговата остра непримиримост и без иронията му по адрес на българското гъркоманство такава идея за едно модерно училище у нас е развивал и Константин Фотинов в своето „Любословие“, издавано в Смирна. М. Арнаудов, БКД, 13.

ГЪРЛА ж. Жарг. 1. Младо момиче, млада жена, от моден (според образците на кино и поп-музик индустрията) тип. На корема му бе разтворено измачкано американско списание, от чиято първа страница се усмихваше руса, дългокрака, облечена в бански костюм гърла, с пистолет в ръка. П. Незнакомов, БЧ, 39-40. Една рота гърли,