под.; душа, сърце. — Криех в гърдите си досега тази тайна, но сега знай, че го любя. Ив. Вазов, Съч. XX, 14. Ти, и само ти си в състояние да проникнеш в душата ми и да видиш тая бездна от страдания, които разкъсват гърдите ми. Ал. Константинов, Къч. I, 63. Беатриче бе дала на Данте,.., най-чистата и светла радост, която е гряла в гърдите му. К. Величков, ПССъч. I,
319. Да ти кажа, кипеше ми в гърдите, сърцето ме болеше за нередните работи. Кр. Григоров, Н, 129. В гърди ни любов, ни капка вяра, / нито надежда от сън мъртвешки / да можеш свестен човек събуди! Хр. Ботев, Съч. 1929, 26.
4. Обикн. мн. Жлезист орган със заоблена форма, издаден напред от всяка от двете половини на горната предна част на женското тяло, който отделя мляко за новороденото. Една млада невеста пъхаше гърда в устата на пеленачето си, ала то мяташе глава и плачеше, защото гърдата бе пресъхнала. А. Дончев, ВР, 79. И чувах писък на кърмачета деца, / от майчини гърди изтръгнати. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 48. // Такъв орган у женските на бозайниците. Зорница лежеше със замрежени очи и тихо грухтеше. Прасенцата, сякаш пощурели от глада, яростно смучеха набъбналите й гърди. И. Петров, HЛ, 134. Тя [вълчицата] щеше да легне сред шумата и оглозганите кости, а рунтавите вълчета,.., стръвно и лакомо v щяха да задърпат мършавите й гърди. Й. Йовков, В АХ, 153. // Бюст. Като тих пламък грееше около тънката й шия, по рамената й, по едва изпъкналите й гърди тъмночервеното кадифе на новата празнична дреха. Д. Талев, ЖС, 347. Тя беше една великолепна, едра, висока мома, с румени бузи, с високи гърди и източена, напета снага. Ив. вазов, Съч. XTV, 24. • Обр. Летните селски нощи,.., ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. П, 55.
5. Остар. Туберкулоза; охтика. След Заверата Добро веки продължил учението си при Николакя .., но не можал да довърши, защото се разболял от гърди. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 306. От навеждането гърдите пак го [Добровски] заболели и тъй се видял принуден да залови някой занаят „на крака“. Тъй го съветвал и бившият му учител Николаки, който на млади години също бил страдал от гърди. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 307.
О Бия се (бъхтя се, тупам се, удрям се) в (по) гърдите. Разг. 1. Изтъквам себе си, приписвам си заслуги, хваля се незаслужено; самоизтъквам се. Все в гърдите се бият и за народа плачат — големи общественици, де! А цялата дандания е за кокала. Лапнат ли го, налегнат си парцалите. Т. Карасла-вов, Йзбр. съч. П, 167. Йордан Йовков предлагаше своите пиеси скромно без излишен шум — .. Той не гърмчеше, макар да живееше в едно време, когато гъмжаха около него стари и млади, тупаха се по гърдите и ни повече, ни по-малко смятаха себе си център поне на своята родина. Н. Лилиев, СбАСЕП, 427. Напоследък Йордан често си мислеше, че Мануш е виновен за всичко. Ако не бе се удрял в гърдите и клел да убива Марин, старият щеше да си живее и сега нямаше да ги преследват като убийци. И. Петров, MB, 139-140. 2. Вайкам се или се кая. За служби при Гърмелов дойдоха близки и на стария Чунчулев, и на Манол Пух-чев, изтърси се дори и пияният Тодор Кли-саров, който се бъхтеше в гърдите и се кълнеше, че бил преследван от съборената земеделска власт... Г. Карасалов, ОХ, IV, 252. Гърди срещу (с) гърди. При схватка на двама или повече души или на две животни
— един срещу друг. Тогава скачат изгорелите от слънце и жажда орловци и опълченци и за десети път се хвърлят гърди срещу гърди. Д. Габе, МГ, 200. Още веднаж, докато имаше месечина, Петър го [кучето] видя да се бори с вълка гърди срещу гърди. Й. Йовков, АМГ, 29. Смелостта им побеждаваше врага при сблъскване гърди с гърди. М. Марчевски, П, 12. На тоз гранитен връх съдбата отреди / мегдан те да делят с врага, гърди с гърди: / тук редом с юноша и старец белобради / намери своя гроб. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 26. Засяда ми / заседне ми (ляга ми / легне ми) буца в (на) гърдите. Разг. Усещам тежест, изпитвам мъка от някакво силно и неприятно душевно преживяване. Очите му се просълзиха и на гърдите му заседна мъчително-медена буца. Г. Караславов, Избр. съч. П, 226. Забивам / забия нож в гърдите някому. Разг. Унищожавам, премахвам някого. Там на „Свети Никола“ ти заби нож в гърдите на вековния тиранин. К. Петканов, ДЧ, 449. С едни гърди напред (се виждам (изкарвам се). Разг. Виждам се (изкарвам се) с по-големи заслуги от (спрямо) околните (обикн. при приписване на по-големи заслуги от действителните). В клуба на активните., всеки искаше да се изкара с едни гърди напред и одумваха младите. К. Колев, ТЕ, 89. Ще налетиш на рунтави гърди; ще намериш рун-тав у гърдите. Диал. Ще се справи с тебе някои по-упорит и непреклонен (казва се обикн. на своенравен, упорит човек).
— Други (остар. и диал.) форми: груди и гръд и.
ГЪРДЙЧКИ мн., ed. (рядко) гърдйчка
ж. Умал. от гърдй. Замаян,.., той положи мъртвото дете в дълбокия карък,.. Очите му,.., се забучиха в едно от копчетата на пъстрата ризка, която беше залепнала на малките гърдички. Г. Караславов, С, 41-42. На два-три метра от мъжа и жената русо момиченце,.., рови с лопатка в пясъка и току се плясва по гърдичките, където една нахална мушица все се мъчи да кацне върху лика на Шопен. В. Сотиров, ЛНП, 25. — Цик-цик-цик! Цок-цок-цок! — пееше мъжката
