и тътне под нас. Ст. Станчев, ПЯС, 57.
• За съд, в който ври течност. Самоварът тихо гъргореше между тях. Ст. Дичев, ЗС
II, 358.
2. Произвеждам еднообразен шум, наподобяващ търкалянето на объл предмет по твърда повърхност. Тръгваме.. Няколко чифта ръце в ритъм теглят дебело въже, други спускат, трети навиват, огромен ру-дан гъргори и се върти. Един малък влекач бавно повлича [кораба] „Бачо Киро“. Б. Трайков, ВО, 6-7. Раздигаха килимите и аз по цял ден гъргорех с тях [летните икънки] насам-натам по голия паркет. Сп. Йончев, ШД, 50. Бричката крета и подскача. Колелетата нещо гъргорят с камъните, но вървят послушно подир кончетата. Ст. Станчев, НР, 79.
3. За птица — издавам специфични гърлени звукове. Два едри пауна ходеха бавно по плочите и гъргореха нещо важно и сърдито. Ст. Загорчинов, ДП, 288. А дъжда все плиска и подскачат / бъкели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 42.
4. Диал. Бърборя, дърдоря (Н. Геров, РБЯ).
ГЪРГЪР м. Риболовна мрежа за улов на пасажни риби в морето и в океана, в горния си край с въже с коркови плочи, а в долния
— с друго, прокарано през халки, чрез което тя се пристяга, когато рибата влезе в нея. Пасажните риби се ловят чрез неподвижни мрежи — гъргъри. Зоол. УП кл, 77. — Не мога да стоя, когато другите ловят — каза Матьо и на своя отговорност отправи „Балкан“ в южните води. Близо до Босфора заметна гъргъра и хвана пет тона ту-рук. ЛФ, 1958, бр. 11, 1.
ГЪР-ГЪР и утроено гър-гър-гър... между м. Разг. Пренебр. За наподобяване на дълго и безмислено говорене; дър-дър. Ако пък седянкваха другарски и при тях имаше и стари жени, минеше се, каквото се минеше, и Радка, както стоеше, се обръщаше към жените на смях. — А вървете си, ма! От вас пък бял свят не видяхме! „Гър-гър-гър-гър“ — стига ви толкова приказки! Ил. Волен, ДД, 116.
ГЪРДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има широки гърди (в 1 знач.). — Мамо, какъв беше тате? — .. — Човек? Мъж! Тя не ми го описваше, но аз си го представях много живо.. Непременно як, гърдест, никой не може да му надвие. Ст. Даскалов, БП, 78. Там беше Крум — гърдест,.винаги засмян човек. Н. Кирилов, ПД, 126.
2. Който има големи, едри гърди (в 4 знач.). Още не завършила баба Мария и гърдеста-та доячка, вдовицата Анастасия, скочи от мястото си. А. Гуляшки, СВ, 309. Една гърдеста бретонка — Ивон — разнасяше гозбите, приготвени от бабичката на бай
Робиар, а самият той, седнал до вратата, беше касиерът. К. Константинов, ППГ, 218.
ГЪРДИ мн., ед. (рядко) гърда ж. 1. Само мн. Предна част на човешкото тяло от шията до корема. Скъсаната му кирлива ризица бе отворена широко и под нея се виждаха мършави гърди. Елин Пелин, Съч. П, 73. Най-сетне отдръпна се завесата и той [бай Ганьо] се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13. Той идеше откъм морето и, както се виждаше, наблюдавал е нещо, защото на гърдите му висеше открит бинокъл. Й. Йовков, Разк. I, 63. Той се завъртя като пумпалче и, изпълчил малките си пилешки гърди,.., дигна високо чашата. Г. Караславов, Т, 22. Изведнаж тя се фърли на шията му, притисна се о гърдите му. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 26. // Предна или долна част на туловище на птица или животно. Всички кученца бяха с кадифено-черни, лъскави гърбове, със светложълти петна над очите и с кафяви муцуни и гърди. Ем. Станев, ЯГ, 99. Като взе след малко на ръце петела, той го попипа по гушата, по гърдите — като че бе дошъл да го купува. Д. Калфов, Избр. разк., 44. // Месо от тази част на заклана птица или животно. Пушени свински гърди. Пилешки гърди. • Обр. В стоманените гърди на парахода се удряха малки пенести вълни и тихичко ромоля-ха. Ал. Бабек, МЕ, 15. Ний ще се снабдим с хиляди приспособления и, когато и да е, ще се покатерим по гърдите на тия горди гиганти [скалите]. Ал. Константинов, Съч. I, 102.
2. Само мн. Гръдният кош с поместените в него бели дробове и сърце. С един-два дъха исполинските гърди на Ганя надуха меха и гайдата писна. Й. Йовков, Ж, 1945, 15. Балканът още не се вижда —обаче ноздрите усещат неговото дихание и гърдите се разтварят широко, да вдишват чистия въздух. Ем. Станев, ЯГ, 102. Дълго време Лепо не беше я виждал и сега сърцето му неудържимо се мяташе в гърдите и пращаше всичката млада кръв в лицето му. Елин Пелин, Съч. I, 88. Мохамед крачеше с широка крачка из планината, следван от своите ученици. Денят бе ведър и пророкът вдишваше въздух с пълни гърди. Й. Попов, БНО, 37. Този път лекарят открито им каза: гърдите му са зле, дробовете няма да изтраят дълго. Г. Райчев, Избр. съч. П, 211. Тъй е тежко, зловещо, печално — / задушават се морни гърди, /а навън на кола погребална / сякаш жълтият призрак седи. Хр. Смирненски, Съч. I, 48. • Обр. Отечество любезно, как хубаво си ти! /.. / Горите ти са пълни с хармония и хлад, / долините с трендафил, гърдите с благодат. Ив. Вазов, Съч. П, 5.
3. Само мн. Прен. Тази част" като място, в което е съсредоточен вътрешният мир на човека, неговите преживявания, чувства и
