Page:RBE Tom3.djvu/462

ГУКВАМ, -аш, несв.\ гукна, -еш, мин. св. гукнах, св._у непрех. Гукам веднъж или няколко пъти. Фанале са сиви сокол, / отнели га честит царо /../ С уста гукна, с крила трепна, / та изпущил бела книга. Нар. пес., СбНУ XI, 32. Долетеа два сиви гълъба, / та паднаа Ивану на рамо. / С крила плесна Иван събудиа, / с уста гукна Ивану продума: / „Женен ли си, Иване, ил не си?“ Нар. пес., СбНУ XLV, 378-379.

ГУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от гуквам.

ГУКНА. Вж. гуквам.

ГУЛАШ¹ м. Вид яхния от късове месо и картофи, унгарско национално ястие. Топлият гулаш, донесен от ротните готвачи в херметически казанчета до самите предни окопи, не оправда надеждите им — кой знае защо, не им донесе очаквана радост, въпреки че бяха гладни и го очакваха нетърпеливо. Ив. Мартинов, БК, 50. Никола, който мълчаливо дояждаше своя гулаш, ги изгледа и двете и незабелязано смигна на Людмила. Ем. Манов, ДСР, 407. При преработката в консерви мускулатурата на някои части е подходяща за консервиране на парчета — гулаш, рагу, варено, месо в собствен сос и др. П. Даскалов и др., ТК, 148.

ГУЛАШ² м. Диал. Риба главоч.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГУЛДЕН м. 1. Парична единица в Холандия, която се дели на 100 цента; флорин. Ян ван Гойен . например — един от най-вид-ните холандски пейзажисти .., бил принуден да продава цял живот своите произведения по десет до петнасет гулдена на парче. Хр. Ковачевски, СК, 43. Сега той [Кон-доянис] хвърляше един милион и двеста хиляди швейцарски франка и фабриката в Солун, но те щяха да се превърнат в петорно, десеторно повече долари, гулдени и шведски крони. Д. Димов, Т, 452. Грамадните завесени прозорци на казиното светват. Там рулетката неспирно върти своята мелница и меле долари, франкове, лири и гулдени, надежди и тревоги, любов и съществувания. К. Константинов, ПЗ, 104.

2. От ХП1-Х1Х в. златна, по-късно сребърна монета в редица страни в Централна Европа, като Германия, Австро-Унгария, Флоренция и др. Гулден. Главна и основна единица на германската монетарна система, която има различна цена. Австрийский гулден е равен с 2 франка и 59 сантима. Т. Коджов, РI, 76.

— Нем. Gulden. — Хр. Данов, ТПЧ, 358.

ГУЛЕШ¹ м. Речна дънна рцба от семейство щипоци с удължено до 10 см тяло, жълтокафеникаво с тъмни петна по гърба, покрито с извънредно дребни люспи; тлъстак. Nemachilus barbatulus. Освен балканската пъстърва [в реките] на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, лешанката, гулешът и др. Б. Русев, ЖНР, 38.

ГУЛЕШ² м. Диал. Буболечка, която яде корените на растенията.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГУЛЙЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от гулия. В делвата пролетно време мама правеше гулиена чорба: прекипял сок от залени с вода гулии. Ив. Хаджийски, БДНН П, 14.

ГУЛЍЙКА ж. Умал. от гулия.

ГУЛИЯ ж. 1. Двегодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни, от рода на зелето, със силно надебелено, закръглено, зелено или виолетово стъбло, богато с витамини; алабаш. Brassica gongylodes.

2. Стъблото на това растение, използвано за ядене. От него [алабаша] за ядене се използва гулията, която представлява грудко-видно задебелено и силно скъсено стъбло със спираловидно наредени многобройни листа. Сл. Петров, РКХО, 101. Най-често се облагали [с данъци] предлаганите в големи количества зеле,.., гулии, моркови, ряпа. Л. Петров и др., БНК, 17.

3. Земна ябълка. Helianthus tuberosis. С луковици се размножават лукът, лалето, лилията, кокичето, с грудки — картофът, гулията, гергината и др. ОБиол. X кл, 63.

4. Кочан. (Л. Андрейчин и др., БТР).

ГУЛЯЕНЕ ср. Отгл. същ. от гуляя. След побоя, още като влезе в кръчмата, той [Гроздан] седна и покани дружината си да пие и да се весели, но беше ясно, че нито на него е до пиене и гуляене, нито на другите общински служители се пиеше и ядеше. Г. Караславов, ОХ П, 129. И всички прекъснаха гуляенето да чуят какво ново е сторил. Ст. Даскалов, ЕС, 223.

ГУЛЯЙ, -яят, -яя, мн. -яи, м. Обилна гощавка, придружена с веселие. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Елин Пелин, Съч. I, 203. Пък той, вагабонтинът му, обиколил всички наши съветници,.., па им дал един гуляй — спукали се от ядене и от пиене. Г. Караславов, Избр. съч. П, 168. За радост на Сатанаил деспот Боско се пропи по непрестанни гуляи. Й. Попов, БНО, 4. В Сливен и досега са на почит гуляите, които дават основание да го наречем „гуляй-джийски град“.. На тези гуляи на дългите им софри се нижеха .. гювечи, шиш-кебапи, печени по хайдушки агнета, гърмяха пушки, въртяха се ножове, викаше се от все сърце и гърло. Ив. Хаджийски, БНДД П, 75. Имахме стара семейна традиция: в края на всеки месец, когато получавах заплата, да давам малък гуляй. Г. Райчев, Избр. съч. П, 118.

ГУЛЯЙДЖЍЙКА ж. Жена гуляйджия.

ГУЛЯЙДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил.

1. Който се отнася до гуляйджия, свойствен