Page:RBE Tom3.djvu/458
бяхо побелели. Й. Радичков, БФ, 45. Те бяха само мъже, навъсени и брадясали, с плетени гугли на главите си, с отъркани лакти на палтата и елеците. Кл. Цачев, СШ, 92-93. Мацко възлезе бързо като сърна въз стълбата и ся намери пред г. Трипани, който беше с нощната си гугла. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 140.
3. Бот. Най-горната част от плодното тяло на гъбата, която се намира над пънчето и прилича на шапка. Вкусните, с големи гугли гъби обикновено растяха по термитни-ците. Гр. Угаров, ПСЗ, 403. Червена е гор-ната повърхност на гуглата на червената мухоморка. Ст. Драганов, ФБР, 55. Печур-ката расте по торни места из пасища и ливади. Нейното плодно тяло се състои от пънче и гугла. Бот. VI кл, 83.
4. Диал. Купчина сено (Вл. Георгиев и др., БЕРI).
О Коренова гугла. Бот. Образувание върху нежното връхче на корена, което го предпазва от нараняване. На върха на корена има коренова гугла. Подобно напръстник тя прикрива нежното връхче на растящия корен и го предпазва от повреждане от страна на срещаните по пътя му груби почвени частици. Бот. V и VI кл, 34.
> Разправяй на гуглата ми; да разправя на гуглата ми. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. — Агрономът ни разправяше... —Да разправя на гуглата ми!
— сопна се той неопределено. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 323.
— От лат. cuculla 'качулка'.
ГУГЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има гугла. Когато стана дума, че ардинци имат кооператив, гуглестият дядка, когото попитах за това, едвам не се разсърди.
Н. Хайтов, ПП, 155. Наред с познатите гуглести гъби в природата виреят и такива гъби, които нямат нито гугличка (шапчица), нито пънче. Бот. V и VI кл, 167. Гъбите, които се употребяват за ядене, са обикновено гуглести — състоят се от шапка и пънче. Н. Сотиров, СК, 17.
2. Който има островърха форма и прилича на гугла. Гуглеста шапка. Гуглест тигел.
ГУГЛИЦА ж. Диал. Умал. от гугла; гугличка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУГЛИЧКА ж. Умал. от гугла; гуглица. В кабинета на кмета той свари Янка Вър-бовчето, свит до вратата, стиснал здраво в ръце оскубаната си гугличка. Г. Карасла-вов, Йзбр. съч. П, 66. — Колко много гъбки! —.. — Тичайте! Тичайте! След него на полянката изскочиха още няколко деца с кошнички в ръце и тозчас се пръснаха да берат подалите се над тревата бели гуг-лички. П. Бобев, ЗП, 24.
ГУГЛЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от гугла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУГУКАМ, -аш, несв., непрех. Гукам. Сутрин по сенокос ронливо гугукат гривя-ците из росния листак на дърветата около полянките и долчинките. Т. Харман-джиев, КЕД, 183. От кулата на градския часовник гугукаха гълъби. Д. Димов, Т, 75. Той се забавляваше и с внучето си, което вече прощъпулкваше, гугукаше и се смееше. Г. Караславов, ОХ Ш, 28. гугукам си взаим. Той гледаше двата гълъба, кръстосали шийки, слушаше как си гугукат. Н. Нинов, ЕШС, 10. — Какво вие... гу гукате ли си, майка и син... — Влизай, дедо Лазаре. И ти да си поприказваш со синчето ни. Д. Талев, ГЧ, 230ч
ГУГУКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гугукам и от гугукам си; гукане. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота. Елин Пелин, ПР, 15. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Там, в Рилкината градинка, зад струпаните съчки,.., в сянката на гъстите овошки, той [Юрдан] слушаше опиянен гугукането на своята изгора. Г. Караславов, Т, 87.
ГУГУКВАМ, -аш, несв.\ гугукна, -еш, мин. св. гугукнах се., непрех. Гуквам.
— От Д. Попов, Български тълковен речник, доп. и пре-раб. изд. 1993.
ГУГУЛИ само мн. Диал. Царевица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУГУМАНИН, мн. гугумани, м. Диал. Диване, глупак. — Дай чисто одобешко вино, без вода; недей става гугуманин! Ив. Вазов, Съч. VI, 76.
— От рум. gogoman.
ГУГУТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гу-гутя; гугуцане, гугучене.
ГУГУТЙЦА ж. Диал. Гугутка; гугушка, гугушина, гугущук. „Как кю язе толко да-лек да ида / Мои бракя — мои гълъбета, / мои снаи — мои гугутици, / мои сестри — мои кукувици!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 400.
ГУГУТКА ж. Красива птичка от разред гълъбоподобни, пепелявосива с черен полу-пръстен на шията, която обитава обикн. парковете и озеленените улици в по-големите селища. Streptopelia decaocto. На заранта влакът спря край големия град насред Дунавската равнина. В тоя град имаше много гугутки. Н. Тихолов, ДКД, 51. Старата кайсия,.., се къпеше в светлина и на най-високия й клон,.., беше кацнала сива гугутка.
А. Михайлов, ДШ, 74. В градовете и селата гугутката и врабчето са любими храненици на децата през зимните дни. К, 1963, кн. 2, 14. Налбантов никога не би си позволил да гледа в продължение на половин час как се разхождат гугутките по перваза на про
