Page:RBE Tom3.djvu/445

овехтяла шапка, каквито носят гръцките рибари. И. Йовков, Разк. I, 218. От дясната му страна вървеше една нисичка, напета девойка, дълголика, със сключени вежди и отлична от другите търновки по благородните си черти и изящното си гръцко облекло, везано със злато. Ив. Вазов, Съч.

XIV, 5. Градът [Пловдив] беше все така неспокоен и шумен, както в първите дни след Съединението. Но сега имаше една особена нервност не само от възбуждението на гръцкото население, което, подстрекавано от Атина, вдигаше шум, че Съединението сериозно накърнява гръцките интереси. В. Геновска, СГ, 349. Гръцки епос. Гръцки патриарх. Гръцки народ. Гръцки театър. Гръцки богове. Гръцка азбука. Гръцка митология. Гръцко изкуство. Гръцко духовенство. Гръцко робство. Гръцки храмове. Гръцки маслини.

2. Като същ. гръцки м. а) Гръцки език. Пан-толеон полека продължи тежкия си вървеж с девойката, на която заговори нещо по гръцки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Освен майчиния си език той владеял писмено италиански, гръцки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. б) Рядко. Старогръцки език. Когато бях ученик в гимназията, доста време трябваше да употребявам за изучаване латински и гръцки, ала тия стари езици не ги твърде обичах. Т. Влайков, Съч. Ш, 44. Гръцко ср. Остар. Гръцка територия; Гърция. На другата година (1192) Асен пак отиде с войската си у Гръцко и зе много места. М 1857, 112. гръцко<то> ср. Всичко типично, характерно за гърците. — А ти, майстор Стояне, казваш за нашето. Нашето, знам, ама друго си е гръцкото; те, гърците, във всичко са къде-къде по-напред от нас. Д. Талев, ЖС, 155. — Не забравяй, че щом се освободи България, всичко гръцко ще се премахне и ще се чуят други езици, на други народи. Д. Немиров, Б, 52.

О Гръцки нос. Нос, образуващ една права линия с челото, без вдлъбнатината, която обикновено се наблюдава помежду им. Момиченцето със сладките трапчинки на бузите, с дръпнатите нагоре ъгълчета на устата,.., с чудното носле (сега то беше се оформило в гръцки нос,..) се хващаше в белия колан на батко с възхитени и щастливи очи. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 290. Гръцки огън. Остар. Бойно средство с предполагаем химически състав, включващ смола, колофон, сяра, селитра и др., изнамерено в VII

в. и използвано от византийците особено при морски боеве, защото можело да гори и във вода след изстрелването от специални съоръжения (сифони). Изобилствуват документи за изобретение, наречено „гръцки огън“. Векове наред се опитвали да откраднат тайната на този огън — от VII до XII век. П, 1978, бр. 2, 4. Всеки ден се за-лисваше [Бъркола] с нова грижа. Купи гръцки огън: и макар че това оръжие бе тайна на ромеите,.., сега един обикновен пазач на склад продаде пет бурета от мас-ловидната, дъхаща на непозната, тежка миризма, течност. Д. Добревски, БИ, 226. Гръцки орех. Остар. Книж. Обикновен култивиран орех. Гръцка коприва. Вид коприва с по-дребни листа от обикновената и по-рядко разпространена от нея, използвана предимно като храна. Urtica urens. Та залиби Елена, / поповата дъщеря, / та я заведе, заведе/на висока могила, /у дълбока долина / във гръчката коприва. СбВСтТ, 184. Гръцка прическа. Вид женска прическа, при която обикновено косата е вдигната високо на тила и е прибрана в кок или пък само е пристегната на тила така, че свободните й краища се спускат назад като опашка. От стената го гледа непознато, русо момиче със старинна гръцка прическа. Косите са вдигнати нагоре, гъсти и тежки, неуловим рус мъх покрива нежната извивка на шията. Б. Йосифова, БЧМ, 176.

> Зная колко<то> свиня гръчки. Диал. Ирон. Никак не умея да говоря, никак не говоря (чужд език). На гръцките календи. Книж. Ирон. Никога.

— Друга (диал.) форма: гръчки.

ГРЪЦКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Гърция и до гърците; гръцки: гръцко-тур-ски, гръцко-славянски, гръцко-албански и др.

ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Който се отнася до Гърция и България, до гърци и българи. Гръцко-български-те литературни отношения,.., са твърде слабо проучени. Б. Ангелов, ЛC, 165. Гръц-ко-българска граница. Гръцко-български културни връзки.

ГРЪЦКО-РЙМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до древна Гърция и Рим. Старанието да се усъвършенствува не е престанало да го безпокои до края на живота му. То го е ръководило винаги в изучаване било на модерните художници, било на образците от гръцко-римското изкуство, било на природата. К. Величков, ПССъч.

III, 175.

ГРЪЦКО-РУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гърция и Русия, до гърци и руснаци. Купете за мене и за Христя по един гръцко-руский речник. АНГ I, 385. Гръцко-руски политически отношения. Гръцко-руска среща на високо равнище.

ГРЪЦКО-ТУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гърция и Турция, до гърци и турци. Гръцко-my реката война (1919-1922), водена от Турция срещу Гърция, подкрепяна от Англия, Франция и Италия, завършва с изгонването на гърците от Анадола.

ГРЪЦМУЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Гръклян. Плашливата баба щеше да извика от