Page:RBE Tom3.djvu/441
ГРЪМОВЙТО. Книж. Нарен. от гръ-мовит; гръмовно. Той се изправи — разчор-лен, страшен, — смачка в разтреперана ръка ръкописа на масата и извика гръмови-то: — Кой смее да влиза тук? А. Дончев, СВС, 106. И все приказваше, запънато, високо, като че се кара, смееше се гръмовито. И. Йовков, АМГ, 17. Най-сетне магарето., протегнало шия, гръмовито изревало, но от устата му не паднала никаква жълтица. А. Каралийчев, ТР, 108. Реката отдясно ревеше гръмовито. Ив. Вазов, Съч. XV, 103-104.
ГРЪМОВНИК, мн. няма, м. Епитет на св. Илия, за когото се е вярвало, че праща гърма, гръмотевицата. Народът, като припял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия, Перу на с гръмовник Илия, Волоса (Влас) с Власия. СбС, 104.
ГРЪМОВНО. Книж. Нареч. от гръмо-вен; гръмовито. Първото нещо, което не само от Ленски, но от всички велики художници на Малий театър научих, бе, че актьорът никога не бива да крещи. В Малий театър никой не говореше гръмовно. Ст. Грудев, АБ, 151.
ГРЪМОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е с много силен глас. И между българските опълченци имаше премного Ивановци, но като Иван Халата нямаше друг .. Бе тъй гръмогласен, че запееше ли или викнеше „ура“, заглушаваше цялата рота. ВН, 1961, бр. 2601, 4. В кратко време той се промени до неузнаваемост. Сякаш не беше оня жизнерадостен и гръмогласен Христо, който вечер приказваше със струпалите се пред работилницата хора. Ст. Марков, ДЧ, 405. В каушите на политическите затворници винаги бе чисто, подредено и весело. Та между тях имаше не само големи оратори.., но и гръмогласни декла-матори. Г. Караславов, ОХ IV, 353.
2. Гръмък (в 1 знач.). Вън тръбата свиреше. Тичане, тропот, дрънкане на саби, гръмогласни бойни песни. Ст. Дичев, ЗС I, 162.
— Няма да си разваляме песента — извикаха най-после момите решително, па потвърдиха това с весел гръмогласен смях. Ив. Вазов, Съч. VII, 80.
3. Прен. Гръмък (във 2 знач.). Балансът на тия вестникарски сметки можеше всъщност да се предвиди от гръмогласните заглавия на статиите им. М. Кремен, РЯ, 249. Тия прости уморени лица, тия евтини облекла с претенции на шик, тия гръмогласни, измислени имена, с които те се наричаха един друг,., всичко това бяха гримаси от жестока гротеска, една абсурдна игра. К. Константинов, Избр. разк., 88.
ГРЪМОГЛАСИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Качество или проява на гръмогласен. Но бенгалските огньове на евтиния вестникарски патриотизъм.., чудодейното превръщане на взаимните вражди между нас и съседите в братска обич и вярност, което се декларираше с неубедително гръмогла-сие — всичко това създавше състояние на възторжена халюцинация. К. Константинов, ППГ, 229.
ГРЪМОГЛАСНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек с гръмък глас. Щом тръшнеше вън-шната портичка и заломотеше на висок глас, хазайката ми намигаше: — Те го нашия гръмогласник. Кр. Григоров, Р, 226.
ГРЪМОГЛАСНО. Нареч. от гръмогласен; гръмко. Звънецът удари .. Публиката затихна.. — Тишина! — гръмогласно се провикна дядо Иван, макар че всички бяха притихнали. А. Карал ийчев, С, 171. Дядо Ли-бен се засмеял така гръмогласно, щото гъ-лъбете, които седеле покойно на керемидите, се уплашиле и улетеле. Л. Каравелов, Съч. П, 86. Великолепна и благородна почва за борба се отвори на опозицията.. Тя поиска гръмогласно съединението. Ив. Вазов, Съч. XXV, 234ч
ГРЪМОГЛАСНО СТ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от гръмогласен.
ГРЪМОДОЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. Гръмовник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЪМОДЪРЖЕЦ, мн. -жци, м. Рядко. Книж. Гръмовержец. Те [славяните] тачели едно върховно божество — гръмодържеца Перуна. Т. Шишков, ИБН, 20.
ГРЪМОЗАЩЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е предназначен да пази, да защитава от гръм. За предотвратяване появяването на пренапрежения от преки попадения на мълния в разпределителните уредби на една центрла се използуват заземени метални въжета (гръмозащитни въжета) и заземени метални остриета. А. Начев, ЕС, 63. Гръмозащитна уредба.
ГРЪМОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За облак — който носи гръм, гръмотевици. Когато [Мишо] се пробуди, вятърът беше очистил небето от гръмоносни-те облаци. А. Каралийчев, ТР, 7.
ГРЪМООТВОД м. Приспособление (обикн. заземен металически прът), предназначено за защита на здания, промишлени и транспортни съоръжения и др. от разрушителното действие на гърма. Те оживено си разправяха един другиму преживелиците от вчерашния ден — къде ги е заварил дъждът, как са се скрили и колко им е било весело, когато е треснал гръм върху гръмоотвода на хижата. А. Гуляшки, Л, 406. Зданията се предпазват от мълнии чрез така наречените гръмоотводи. Това са високо издигнати над или близо до зданието металически мачти, на които долната част е свързана с дълбоко в земята закопана металическа плоча или тръба. НТМ, 1961, кн.
10, 27.
