допади и се услушва упоен в дивата им мелодия, с която пълнеха планинските самотии. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Пред мен не са нищо те [троянците] криви/.. / Нивга не са те във плодната, войнокърмачката Фтия / опустошавали жетвата! Че между нас се простират / ред планини тъмносен-чести, та и морето гръмливо. А. Разцвет-ников, Избр. пр 1П (превод), 12.
3. Прен. Остар. За реч, фраза и под. — гръмък (във 2 знач.). Затуй ли ме считате образован, защото от време на време изпу-щам като оракул по някоя гръмлива фраза?.. Аз я открадвам от някоя книжка., и ловко навождам разговора тъй, щото да намеря случай да блесна със знания. Ал. Константинов, Съч. I, 310. Там [в преизпод-нята] още отдалеч ечаха гръмливите речи на знахари и старей, буйни препирни кипяха между учени и мъдреци и някакви сдавени викове се отекваха между звъна на брадви и мечове... П. Тодоров, ИI, 49.
4. Прен. Гръмък (в 3 знач.). Между последните се забелязваха граф Игнатиев .. и други лица с гръмливи или известни имена. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Единственото, за което заслужава / да понесеш мъченията и куршума — / това не е гръмливата фан-фарно слава, / а на народа тихата, добрата дума. Бл. Димитрова, Л, 236.
ГРЪМЛИВО. Рядко. Нареч. от гръмлив.
ГРЪМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на гръмлив.
ГРЪМНА. Вж. гръмвам и гръмну-вам.
ГРЪМНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гръмна като прил. Обикн. в съ-чет.: стоя (оставам) като гръмнат. Разг. Стоя (оставам) силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал. Думите на Милчевски като че я [Нона] удариха, тя стоеше като гръмната, уплашена, изненадана. Й. Йовков, ЧКГ, 289. Тилевите думи го пресякоха като с нож. Остана като гръмнат. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи. Очите му потъмняха и още малко щеше да падне, толкова му се зави свят. К. Петканов, ОБ, 173. — Защо мачкате нивата, госпожице? — извика Ди-ню. — Ами нали ще се жъне! Момата се спря като гръмната — този непознат, сърдит и груб селянин стоеше пред нея като някакъв призрак. Г. Караславов, Избр. съч. П, 139.
ГРЪМНИК, мн. -ци, м. Средновековна книга с гадания и предсказния по гърма, според гръмотевиците. В наши народни паметници се споменуват книги, кои си теглят начало от Индия, тии са следни: Чаровник, Мисленик, Сносъдец, Вълховник, Пътник, Звездочетец, Гръмник, Коледник и проч. Г. С. Раковски, ПI, XVI.
ГРЪМНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.)\ гръмна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд. гръмнат, непрех. и прех. Гръмвам. Ако не светне, не гръмнува. П. Р. Славейков, БП I, 20. — Ой та тебе, Яно моме, / не ми мъти бял Дунава, / гръмнувам те, занос-вам те, / заносам та накрай Дунав. Нар. пес., СбНУ VII, 15. гръмнувам се, гръмна се страд. и възвр.
ГРЪМНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гръмнувам и от гръмнувам се. Гръмнали отдиря му четири пъти; и при четиритях гръмнувания бягаю-щият конник затрепервал. Ст. Ботьов, К (превод), 107.
ГРЪМОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. За глас, звук, шум и под. — който отеква силно и надалеч; гръмовит. Ботев продължаваше с ясен и гръмовен глас: — Изход от това тежко и гнусно положение не са новите окови.., а народната революция. Л. Стоянов, Б, 31. Той чуваше бръмчащия глас на Попова, но нищо не разбираше. Само когато по съседните маси се разля гръмовен смях, само тогава Младенов разбра, че анекдотът е свършен. Д. Немиров, Д № 9, 115. От вагоните се проточи гръмов-но „ура“. То се разнесе високо-високо нагоре, сякаш образуваше невидима бразда в небесните ширини. Т. Харманджиев, Р, 188. Реката, която се хвърляше над Бояна, издаваше глух, гръмовен шум. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 34.
rPbMOBÈP2KE4, мн. -жци, м. Книж. В античната митология епитет на божеството Зевс (Юпитер) — който изпраща гръм, гръмотевица. Дълги времена блясъкът и гър-мът на мълниите учудвали и плашели хората. Произходът и мощта на това явление те приписвали на боговете. Във всички религии богът гръмовержец бил на особена почит. НТМ, 1961, кн. 10, 26. Живот Зевс гръмовержец дал е вам, / за слава и за знанъя да ламтите. К. Величков, Ад (превод), 217.
— От рус. громовержец. — Друга форма: гръмовър-ж е ц.
ГРЪМОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За глас, звук, шум и под. — силен, мощен, подобен на гръм; гръмовен, гръмоподобен. Един селянин вървеше много храбро през снега, нарамил бляскаща брадва, и подвикваше въодушевено с гръмовития си глас. Й. Радичков, В, 159. Те се спогледаха и едновременно прихнаха от смях — доста висок и гръмовит смях. А. Гуляшки, ЗР, 179. А старци разправяха, че във водите се криел страшен воден бик, който излизал вечер и с рогата си кършел клоните на лещак, екнал от гръмовития му рев. А. Христофо-ров, А, 329. Разнесе се гръмовито „ура“, което се сля с първия камбанен звън на църквата. РД, 1950, бр. 214, 2.
