Page:RBE Tom3.djvu/416
да говори на кмета, както беше намислил, върна се назад в село. Й. Йовков, ЖС, 85.
8. С гл. съм в 3 л. ед. ч. а) Означава, че някъде е неприветливо, неестетично. Влажна мъгла падаше над него [полето].. При една воденица двама селяни сечаха голяма върба.. Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво. Елин Пелин, Съч. V, 37. В ъгъла .. бурен, коприва. Грозно, парясано, лошо. Ив. Вазов, Съч. XI, 31.
б) Означава, че резултатът от някакава постъпка, действие е осъдителен с оглед на нравствените норми. — Не! Аз просто се пошегувах, колеги! Нищо вярно няма в това, че сменят Стоименов със Симеонов — измислих си го в момента. Пошегувах се, но грозно е, грозно и сега съжалявам! — и избяга навън. ВН, 1966, бр. 4654, 6. Не е грешно, но е грозно. П. Р. Славейков, БПI, 302.
ГРОЗНОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е грозен, но не много; възгрозен, грозничък. Грозноватото лице на брат ми с големи клепнали уши и изпъкнала адамова ябълка бе изкривено от пресилена усмивка. Л. Станев, ПХ, 18. По улицата мина стройно момиче — малко грозновато и зло в лицето, но изящно облечено. П. Вежинов, ДБ,
44. Марина се дотъкмяваше пред огледалото. Тя се мъчеше да заличи с пудра някакви недозрели и неприятни пъпки, които излизаха по бузите й и я правеха още по-грозно-вата, отколкото беше. Г. Караславов, ОХ
I, 65. То [момиченцето] беше мургаво, грозновато, с близко разположени очи и твърде момчешка уста. Л. Дилов, ПБД, 186.
ГРОЗОТА ж. 1. Само ед. Качество на грозен (в 1, 3, 4 и 5 знач.). Петдесетгоди-шен, останал ерген поради обезобразеното си от изгаряне лице, с пълно съзнание за своята грозота, той отдавна бе се затворил в себе си. Д. Ангелов, ЖС, 52. Биеше недъгавите просеци, които се мъчеха да скрият грозотата на тялото си под дрипите на облеклото си. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Варварската й грозота [на крепостта] изпъкваше в потискащ контраст с олтара на един пан, издълбан върху мраморната скала на съседното възвишение, на което се намираха и останки от храма на Аполон. Д. Димов, Т, 505. Сред мрачното величие на своя ужас и грозота^ войната шествува по всички посоки. Й. Йовков, Разк. ГП, 119. Грозотата на човешкото страдание, което у децата в Кавала събуждаше морален ужас, тук бе забулена от дивата прелест на острова. Д. Димов, Т, 484. Без чест — и хубостта тъмнее! / Със чест — и грозотата грее! В. Марковски, ЛГ, 75. Аз търсих и не найдох красота. / И дирих, но не найдох грозота. П. К. Яворов, Б, 11. Едно от любопитство, а друго от самолюбие, исках да видя, да не би да съм била грозна и да не би да са криели грозотата ми. Ч, 1875, бр. 1, 47. Нравствена грозота.
2. Обикн. мн. Грозни неща. Ща забележа само вкратце, че в него [землеописния преглед] пръв път се явява изобразена всичката наша земя с нейните гори, равнини и води.., с хубостите й и грозотите й. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 215. Тук [във фейлетоните] ще намерим съхранени за поколенията истинските образи на много политически светила..; техните благовидни изрази и девизи се откриват тук откъм опаката своя страна и дават да се видят всичките грозоти, безчинства и престъпления, които са били покривани под тях. Б. Ангеров, ЛС, 235. Те пишеха нещо по диктовка от Хъша, който едничък сега, сред безчислените грозоти в живота на града, намираше да се опълчи против извършената според него една неправда. А. Страши-моров, Съч. I, 199.
ГРОЗОТЙЛО, мн. -а, ср. Разг. Грозотия (в 1 знач.). Жена му беше голямо грозоти-ло, но не беше зла.
ГРОЗОТЙЯ Разг. 1. м. и ж. Много грозен човек (мъж или жена). — И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена, Албена да вземе. Й. Йовков, А, 11. Така и направихме за голямо учудване на слугините — отчаяни грозотии, — които като истукани седяха по две, по три в коридорите на всякой етаж. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,
40. Нели си е немечка кралица, / нели си е сина заженила, / отдалеч йе мома погодила, / та па нече мома да й дадат, / дор не иде сина да й видат. / А нойн сина била грозотия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 23.
2. ж. Грозота. — Има жени, които с грозотията си привличат повече, отколкото други с красотата си. И в това се иска майсторство. Ст. Даскалов, ЕС, 343. Селяните го съжаляваха, , че той много се срамувал от грозотията си. Т. Генов, ДОД, 44. — Не трябва да се плашите от грозотията на лицето, а от грозотията на сърцето. Д. Немиров, Б, 45. „Както и да се напати човек,.. колкото и да му мине през главата, никога не може, не иска да приеме света в цялата му гола грозотия. Все се старае да го вижда по-добър,., отколкото е наистина.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 251. Боже, колко е хубава тая България! Как би станала рай земен за хората, без техните грозотии! Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 151. Не лични причини, а грозотиите на времето довеждат великия творец и човек .. до трагическо настроение. П. П. Славейков, Събр. съч.
VI (2), 101.
ГРОЗОТНЙК, мн. -ци, м. Индив. Грозник. — Но този грозотник ми разваля илюзията. Аз не мога да се помиря с правдопо-добността на такава любов. Ив. Вазов, Съч. XXVn, 92.
ГРОЗОТНЙЦА ж. Диал. Грозница1. Другото преимущество тук е това, че чо
