век гледа вече хубави лица — италианки с класически форми. А то швейцарките са сичките, както си спомняш, грозотници — без изключение. Ив. Вазов, ПЕМ, 91.
ГРОЗЯ1, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Правя някого или нещо да стане, да изглежда грозно; загрозявам. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и, вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на кратината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. Откъм трема се показа лелята:.. Тъмната й басмена рокля не я грозеше. Ив. Кирилов, Съч. II, 5. — Кажете му — заповяда подофицерът — да си премести нанякъде багажа.. Не може да стърчи всред двора и да грози обстановката... П. Вежинов, ЗЧР, 58-59. Обърна се Марко младоженя, / па е видял Илия козар-че, / на козарче по-тио говори: / — Назад, назад, дрипав овчарино, / не грози ми китени сватове! Нар. пес., СбНУ XLHI, 138. Че белилото пусто, проклето /за малко време хубост показва — / страшно оправя и грози лицето. У, 1871, бр. 24, 373. грозя се страд. и възвр. Дворът се грози от бурена. Д Не се грози с това червило.
ГРОЗЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Книж. Представлявам заплаха за някого или нещо; заплашвам. Той вървеше унесен, с чувство, че го грози някаква опасност. Но каква и откъде, Стайно не можеше да разбере. В. Геновска, СГ, 364. Катастрофа ни грози.. Всеки изгубен ден, всеки проигран час ни приближада до неизбежен провал. А. Гуляшки, МТС, 107. Отслабналите от безсъние и глад четници отбягваха да се погледнат един други, защото гибел ги грозеше и не искаха да видят как надеждата чезне от очите им. Ст. Сивриев, ПВ, 116. Тео-досий затвори очите си и скоро се унесе, дори му се присъни сън:., единият бряг на реката почерня от хора... Нещо гонеше тия хора.. Мнозинството се размърда и хората започнаха да газят реката.. Какво значи това съновидение? Търново ли нещо грози, българския народ ли очакват злини и напасти? Ст. Загорчинов, ДП, 206-207.
2. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Крия в себе си някаква опасност; заплашвам. При онази Мамоновска епидемия за съставяние на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушу-вала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото.., — трябваше да се намери някой да се провикне: „Еей, българино: стой, бе.“ Ал. Константинов, Съч. I, 93. По данни на орнито-логичната служба при добруджанския научноизследователски институт една стара ясенова гора в Добруджа била нападната от особен род гъсеници, които се размножават по ясените и грозили да унищожат цялата гора. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
3. Прех. и непрех. Остар. Книж. Заканвам се на някого; заплашвам. Тая рана го до-
27 Речник на българския език, т. III вождала до гняв и той грозил да отмъсти жестоко на готите. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 89. Черногорският княз е вече излязъл от своето търпение и захванал е да грози на Портата, че ако тя не удовлетвори неговите желания, то той ще да затвори границите си. С, 1972, бр. 34, 266. „Султанът са оплаква от вашите злодейства и грози ни с открита и с отчаяна война“ — каза той. Л. Каравелов, Съч. V, 2. грозя се страд.
— От рус. грозить.
ГРОЗЯ3, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Ненавиждам, мразя. Прости ма, боже, прости ма/.. / На мама да си помъмра, / че ма й мама мразила, /мразила, грозно грозила, / затуй ма далеч ожени. Нар. пес., СбВСт, 386. грозя се страд.
ГРОЗЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За опасност, гибел и под. — който заплашва, застрашава със своята близост, с възможността да се осъществи, да стане. Опасността е очевидна и Апостола като отговорен водач на освободителното дело, бърза да предотврати грозящата катастрофа. Ив. Унджиев, ВЛ, 284. Имай предвид и обстоятелството, че когато човек е изправен пред грозяща го опасност, той е склонен винаги да проявява неподозирана у себе си находчивост. В. Нешков, Н, 358. Трябваше и сега да се опази.., да не загине.. Но за всичко това и сега, повече от всеки друг път, му трябваха хора.., с чиято помощ да се спаси от грозящата го гибел. Ст. Марков, ДБ, 471.
ГРОМ, громът, грома, мн. громове, след числ. грома, м. Остар. и диал. Гръм. Все по-навътре из пролома / потъваме с дружина млада, / на водопадите под грома — / и смут чаровен дух облада. Ив. Вазов, Съч. XVII, 195. Той [Юпитер] държи вместо скиптър., гром, и е готов да стрелне на не-праведните человеци. Е. Васкидович, ПП (превод), 62.
ГРОМКО. Книж. Нареч. от громък; гръмко. От вида й личеше, че се стеснява от майка си, която препоръчваше громко някому своята стока. П. Вежинов, ДБ, 98. По редиците на конниците се препредаваше високо и громко някаква заповед. И. Вълчев, СКН, 604. Като чу детето бащините си думи, засмя се громко и каза на Закхея: „Истина е, учителю, това, което рече моят баща.“ Л. Ковачев, БР, 1931, кн.
7, 252.
ГРОМОЛ м. Книж. Гърмеж (в 1 и 3 знач.); грохот, трясък, громолене1. Цяла нощ ние слушахме със свити сърца страшния громол на артилерията. П. Вежинов, НС, 48. Банковата сграда се залюля като картонена кутия., и със страхотен трясък и громол се повалиха стените й. Д. Спро-странов, С, 350. Трамваят, който минаваше по широката напречна улица, спря с гро-
