Page:RBE Tom3.djvu/384

uie.., подгонен от шегите и подигравките на ония, които нито ги беше еня от жаравата, що сипеше слънцето, нито пък им ставаха пришки на ръцете от ябата и от греблото, бягах назад при книгите си. Й. Йовков, ВАХ, 7. Заводът, който строим, ще осигури годишно не по-малко от хиляда плуга, две хиляди редосеялки, брани, гребла, лопати и много други неща. Ив. Мартинов, М, 22. Я земи гребло и вила, / че щем на сяно да идем. Нар. пес., СбНУ XIV, 60.

3. Селскостопанско приспособление за събиране на сено, слама и др., движено от коне или трактор. След малко млад момък спира край натрупалия се куп слама дорест кон. С дебели въжета към хамутите на коня е привързано широко трапецовидно дървено гребло. Ваньо повиква на коня и греблото загребва наведнаж големия куп слама. РД, 1950, бр. 212, 2.

4. Техн. Част от машина, по устройство и функция подобна на това земеделско сечиво. Припряно тракат жетварските машини, черните им гребла бързо се издигат и падат. Й. Йовков, Разк. III, 158. Тук-таме вече размахва греблата си подранила сно-повързачка като гълъбица. А. Каралийчев, НЗ, 209.

5. Диал. Гребалка. Със сечева подправят воденици.., с гребло отгрибват брашно. Г. С. Раковски, ПI, 82.

ГРЕБЛОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от гребло (в 4 знач.). Гребловият засипвач се употребява най-вече за засипване на канали, ями, ровове и пр. Д. Христов, СПМ, 59. Апаратите за редукция с цинк представляват обикновени котли с котвени или греб-лови бъркалки, снабдени с кожух за загряване. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 243.

ГРЕБЛОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е подобен на гребло.

ГРЕБНА. Вж. г р е б в а м.

ГРЕБЪЛЦЕ, мн. -á, ср. Умал. от гребло.

ГРЕД, гредът, греда, мн. гредове, м. Диал. 1. Малко възвишение между ниви; слог, греда (Н. Геров, РБЯ).

2. Натрупана около селско жилище пръст от окоп (Ст. Младенов, БТР I).

ГРЕДА ж. 1. Дълго, дебело, обикн. четвъртито, одялано дърво за строеж или дълъг, дебел стоманен конструктивен елемент с правоъгълно сечение в строителството. А къщата вече се рушеше.., мазилката на една стена там бе паднала и се виждаха разголени тухли и греди... Д. Талев, ПК, 91. Таванът е бил дървен, съставен от дебели греди, и със строгия си вид е увеличавал ефекта, който са произвеждали хубавите стълбове. Гредите на тавана, според някои стари писатели, са били от кедри, отсечени от Ливанската гора. К. Величков, ПССъч. Ш, 139. Източи се и започна да удря главата си върху железните греди на малката долна стаичка в бащината къща. А. Каралийчев, НЧ, 137-138. Къщите градят зидари от дървета, от кирпиче и от камене.. Като изградят стените, нареждат отгоре греди и направят покрива. Д. Манчев, БЕ П, 12. Строителни греди. Напречни греди. Надлъжни греди. Главни греди. Подпорни греди.

2. Спорт. Гимнастически уред, който представлява дебело и дълго дървено приспособление с правоъгълно сечение, закрепено во-доравно на определена височина, върху който се изпълняват гимнастически упражнения. Може би дълго мексиканците ще помнят това русо момиче, упражнението върху греда, движенията, от които се разливаше някаква вътрешна музика. Л. Стефанова, ВМЗД, 95. Шампионка на греда.

3. Спорт. Всяка от двете вертикални и напречната част от рамката на вратата (при футбол, хандбал и др.).

4. Диал. Гред (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

0 Виждам / видя сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждам. Книж. Забелязвам най-малките недостатъци и грешки на другите, а своите недостатъци и грешки, макар и по-големи, не забелязвам. — Защо виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш? От кокоша слепота страдаш ти, приятелю. М. Марчевски, П, 164. Правя от сламката греда. Разг. Прекалено преувеличавам нещо. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана се по-разшътал и докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Истина ли беше това, или лъжа, никой не можеше да каже с положителност, но приказваха го хората и мълвата правеше от сламката греда и от шушката планина. Г. Караславов, С, 95.

ГРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Спец. Прил. от греда (в 1 знач.). Гредни щитове.

ГРЕДЕР м. Техн. Грейдер. Мъжът командваше строителството на голямата каскада (три хиляди работници, няколсто-тин камиона, самосвали и гредери). А. Гу-ляшки, ДМС, 91.

ГРЕДЙЦА ж. Остар. Умал. от греда (в

1 знач.). — От скелята съм взел две греди-ци да си суша махорката. П. Тодоров, Събр. пр II, 424.

ГРЕДЙЧКА ж. Умал. от греда (в 1 знач.). Преди няколко години Лазар посади наблизо млада лоза, която бе пуснала сега над чардака яркозелени ластари; полюля-ваха се те., и току посягаха да се уловят ту към оградата, ту към подала се там гредичка. Д. Талев, ПК, 470. Той се спря в тесния и дълъг коридор и го огледа и измери на око. И тук можеха да се сложат няколко по-малки скели.. Трябва само да се