Page:RBE Tom3.djvu/366

ГРАМОФОНЧЕ¹, мн. -та, ср. Умал. от грамофон. Слушай, шегата настрана, но ти падаш малко песимист и както сте бездетни, едно грамофонче ще бъде просто радост в къщи. Един "Клингзор " ще ти дам със седем грамофонни плочи. Чудомир, Избр. пр, 76.

ГРАМОФОНЧЕ², мн. -та, ср. Градинско декоративно увивно растение, чиито цветове имат формата на фуния; чадърче. Са1уБ1е-gia. Коноукторката .. държи в ръката си грамофонче. Гледа цветенцето с наивно мечтателен израз. Н. Драганов, ТМС, 85. По лицевата страна на къщата пълзеше повет, цъфтяха грамофончета, свили в тоя час на деня деликатните си цветчета. П. Вежинов, НБК, 360-361.

ГРАМУДА ж. Остар. и диал. Буца, обикн. от пръст. И така в голяма суша гли-навата земя е корава като камък, та не може да ся работи и ако ся работи, браздите й излизат на., грамуди. И. Груев, Лет.,

1872, 234. ^

ГРАМУДЕСТ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от грамуда. Грамудеста нива.

ГРАМУДКА ж. Остар. и диал. Умал. от грамуда.

ГРАМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грам. Най-точни лабораторни уреди и апарати се позлатяват или платинират. Части и грамчета от аналитични везни, вътрешните повърхности на калориметрични бомби и автоклави се нареждат в този списък. С. Райчева, К, 67. За играта „лекарят преглежда“ са направени бели престилки, чанта, аптекарски везни, грамчета и др. ВН, 1961, бр. 3033, 2.

ГРАН¹, гранът, грана, мн. гранове, м. Остар., сега поет. Клон на дърво; грана, гранка. Черна врана, там на грана / чока нещо и гризе. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284.

ГРАН², -та, мн. -и, ж. Диал. Чиле конци; гранка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАН³, -та, мн. няма, ж. Диал. Нещо гранясало.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАН⁴, -та, мн. няма, ж. Диал. Дъб бла-гун.

ГРАН⁵, гранът, грана, мн. гранове, м. Остар. Единица за аптекарско тегло, която е равна приблизително на 0,0622 грама. Г. Воластон е точил тел от платина до 1/1200 от милиметъра тънък.. Хилядо метри такъв тел теглят един гран, по-мал-ко от едно жито. Н. Геров, ИФ, 21-22.

— От лат. §гапит 'зърно'.

ГРАНА ж. Поет. Клонче; гран¹. А дъбът все си растял и ширел клони.. Растял по педя на година, пущал по една грана встрани. Ст. Чилингиров, ХНН, 53. Трепетлики пъстростволи / светли грани замечтани / ронят листи златоткани. Хр. Смирненски, Съч. П, 41. Вятър помете, подбере / паднали листа от грани. Н. Раки-тин, Ст, 106.

ГРАНАТ¹ м. Минер. Минерал със зърнест строеж, обикн. с тъмночервен цвят и голяма твърдост. // Този минерал, обработен като полускъпоценен камък. От двете страни на короната й се спускаха край ушите й обеци от едри гранати, обточени със ситен маргарит. Ив. Вазов, Съч. XIV,

9. По гърдите им грееха диамантени огърлици и горяха брошки с тъмновинен гранат. Д. Спространов, С, 125. В червеното кандило, провесено над царските двери, светеше остро око от кървав гранат. Ст. Загорчинов, ЛСС, 58.

— От лат. §гапиш 'зърно'.

ГРАНАТ² м. Остар. 1. Субтропичното дърво нар.

2. Плодът на това дърво.

— От лат. §гапиш 'зърно'.

ГРАНАТА ж. 1. Воен. Бойно средство, представляващо заострено цилиндрично метално тяло, напълнено с избухливо вещество, което се изстрелва със специално оръжие (гранатохвъргачка). Тия оръжия дей-ствуваха с особени невидими лъчи. Те не поразяваха смъртно, но спираха на далечно разстояние всяко живо същество.., всяка машина, която се движеше и повръщаше назад най-тежката граната, изхвърлена от огнестрелно оръдие. Елин Пелин, ЯБЛ,

38. Срещу нас никой нямаше да се бори. Нямаше да пищят куршуми над нас, гранати, шрапнели. Вл. Мусаков, СБЗР, 404. И обърна назад [поп Андрей] своя топ: / последната / граната / изпрати / право там / — в божия храм /, дето бе пял литургии, екте-нии. Гео Милев, С, 36-38.

2. Воен. Ръчна бомба. Другото оръжие се състоеше от автомати, пушки и гранати. Ал. Гетман, ВС, 144. Тя върви напред.., защото самата е взводен комадир. През рамото й виси къса италианска карабина, на кръста — пистолет и две немски ръчни гранати. Л. Дилов, ПБД, 52-53.

— Ит. graлata през рус. граната. — В-к Нова България, 14.VII.1876.

ГРАНАТЕН¹, -тна, -тно, мн. -тни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Прил. от граната. Много от войниците спяха, налягали в гранатни-те дупки, доизкопали ги надлъж, за да могат да се поберат. М. Кремен, Б, 135. За вкъщи беше донесъл на всички по едно надписано пръстенче и по една надписана ракиена чаша, направени от сиви гранатени парчета. Ил. Волен, НС, 19. Ти трябва гро-зно, трябва ратно, / ти трябва страшно да плющиш — / ти, огнен стяг на свободата / и светоломните мечти, / когато смърт над теб лети / сред боен вой и гръм гранатен. Н. Хрелков, ДД, 146.