TPAHÀTEH2, -тна, -тно, мн. -тни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от гранат2; гранатов2. В долините й [на Палестина] изтичали стотини извори, а покрай бреговете им расли лозя, гранатни и други овощни дръвчета. Г. Йошев, КВИ (превод), 39.
ГРАНАТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Ми-нер. 1. Който съдържа гранат. Понякога те съдържат гранат в голямо количество и тогава се наричат гранатови скали. Г. Георгиев, П, 285.
2. Който е украсен с камъка гранат. Грана-това брошка. Гранатова гривна. Гранатови обеци.
ГРАНАТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до граната. В ъглите .. старомодни бронзирани триножници крепяха вази от гранатови гилзи с изкуствени цветя. М. Грубешлиева, ПП, 25-26.
ГРАНАТОВ3, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до гранат2; грана-тен2. Намерих много дръвя какаови, лимонови, китрови и гранатови. П. Р. Славейков, РО (превод), 58.
ГРАНАТОХВЪРГАЧ м. Воен. Боец, който хвърля или изстрелва гранати. Грана-тохвъргачи се бяха изкачили до насипа срещу жилищния блок и водеха в окопите по насипа ръкопашен бой с немците. П. Сла-вински, ПЩ, 448. Двадесетина бойци в изкопа се изправиха без команда и се понаре-диха, доколкото позволяваха тясното място и ниският таван. Неколцина бяха гранатохвъргачи, другите стрелци. П. Славински, ПЩ, 427.
ГРАНАТОХВЪРГАЧКА ж. Воен. Преносимо оръжие за изстрелване на гранати. От горноджумайския гарнизон пристига капитан Джингиров с около 5 роти пехота, картечници, минохвъргачки и грана-тохвъргачки. Ж. Колев и др., ЧБП, 55.
ГРАНД1, грйндът, грйнда, мн. грйндове, м. Книж. В Испания до 1931 г. — лице с дво-рянска титла; аристократ, благородник.
— Това е ролята, господин Влъхвов; ролята ми предписва нежност и аз постъпвам нежно.. Тебе ти стига, дето си цар... — Всеки ролята си.., — отговаряше един нисък, рус, грапав момък, облечен също с костюм на испански гранд. Ив. Вазов, Съч. IX, 36.
— Търсих.., никой не иска да слугува. Някои селянки даже като че се подиграваха, гледаха ме почти с презрение, когато ги питах.. Сякаш не диви шопкини, а жени на истински грандове. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.
— От исп. grande. — Г. Икономов, Кратко землеописа-ние, 1856.
ГРАНД2, грйндът, грйнда, мн. грйндове, м. Спорт. Първокласен футболен отбор, с място сред най-добрите отбори във футбол-ната класация на една страна. Единствено грандовете на ЦСКА, "Славия " и „Нефтохимик“ подкрепиха проекта за Висша лига с 12 отбора. 24 часа, 2000, бр. 187, 37. Николай Христов заигра в гранда иФенербах-че". Грандовете знаят да се отплащат и създават на звездите условия. ДТ, 1997, бр. 123, 32.
— От исп. grande.
ГРАНДДАМА ж. Книж. Дама, която е от висшето общество или е изискана във всяко отношение. — Къде е Христина? — попита Костадин. —Ах, тя сега е грандда-ма, твоята жена — превзето отвърна Райна и стана от пейката. Ем. Станев, ИК Ш, 264. — Хубава е, дявол да го вземе.. В лицето й има нещо вулгарно .. — Била пловдив-чанка от долно произхождение, сега гранддама. Ем. Станев, ИК I и П, 234. Лина от своя страна се държеше вече като гранддама, позволяваше си само отмерени усмивки и не позволяваше никакво скъсяване на разстоянието между нас и бившите ни .. приятели. Ем. Манов, ПУ, 109.
— От фр. grande dame.
ГРАНДХОТЕЛ м. Книж. Хотел, който е луксозен, екстрена категория. — Ти си богат с идеи! Човек си на смелата стопанска мисъл — какво е за тебе една шкембеджийница! Трамплин за по-нататъшни успехи!... След шкембеджийницата ще дойде галарес-торант, после няколко грандхотели със зимни градини и салони за бридж. А. Гу-ляшки, ЗР, 151. Столицата се краси с много хотели, между които има уредени с всичкия западен комфорт; обаче едно вид-но място трябва да се отдаде на най-новия софийския грандхотел „Централ“. БД, 1909, бр. 18, 2.
— От фр. grand hotel.
ГРАНДИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Огромен, величествен. Университетът е гордост на Острова. Той се помещава в едно грандиозно здание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 154. Когато слизаме на брега [на езерото], ние забелязваме отсреща смътните очертания на Охрид и грандиозна планинска стена, увенчана със снегове. Н. Фурнаджиев, МП, 129. Като гледаш афреските в Сикстинската капела, помислюваш неволно за грандиозна-та простота на Есхиловите трагедии. К. Величков, ПССъч. П1, 155. Ниагара е пред мен! Картината е величествена, грандиозна. Природата демострира своята стихий-ност.. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е худож-ническата четка, за да нарисува изобилието от багри. Г. Белев, КВА, 118.
— От ит. grandioso през рус. градиозньш.
ГРАНДИОЗНО. Книж. Нареч. от грандиозен; величествено. Концертът беше много хубав, оркестърът звучеше грандиозно.
