ГРАНДИОЗНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от грандиозен; величественост. Най-зебележителният паметник на византийската архитектура и техника е храмът „Св. София“ в Цариград. По своята грандиозност, по съвършенството на формите си тази сграда нямала равна на себе си. Ист. VI кл, 33. Всред природата той [Вазов] търси отмора и освежаване, обновяване на своя дух. Влече го най-вече планината с грандиозността на гледките и голямта мащабност на перспективата. Лит. X кл, 208.
ГРАНДОМАН м. Книж. Мъж, обзет от грандомания. — Немците знаят, че не разбирате нищо от тютюна.. Те виждат, че сте обикновен самохвалко и грандоман. Д. Димов, Т, 127-128. Този директор, завършил някога .. философия и педагогика .. беше един тъп грандоман, с претенции на голям педагог. Г. Карлаславов, Избр. съч. IV, 238. Защото всички тия .. общи фрази за „идеали“ и „блянове“ съставляват оная фалшива фразеология, зад която се крие духовната немощ на личности грандомани. Д. Благоев, ЛКС, 138. Фарсът се наричаше „Молтагон“, по името на героя, тип на грандоман с нищожна душа и ум. Ив. Вазов, БП, 37.
ГРАНДОМАНИЯ ж. Книж. Мания за величие и чувство за превъзходство над другите. — Значи, ние да вършим работа,, а Шишко да командува? Така ли?.. — Пази се от грандомания и дребнавото честолюбие. Д. Димов, Т, 226. Лудостта му, кротка и безвредна, се проявяваше в някакво надменно величие и грандомания. Й. Йовков, ПК, 29. Посещавайки салоните на висшето общество, тия млади хора имаха самочувствието на избраника.. — едни с преимуществото на своята класа.., други — с наследената си чорбаджийска грандомания. М. Кремен, РЯ, 311. Тя бе родена за аристок-ратка, имайки в натурата си всички необходими за това качества: грандомания и любов към охолство, моди и флиртове. М. Кремен, РЯ, 310.
— От лат. grandis 'голям' + гр. |iavia 'лудост, безумие, ярост'.
ГРАНДОМАНКА ж. Книж. Жена, обзета от грандомания.
ГРАНДОМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до грандомания и до грандоман. У него [вчерашния народец] всичко е голямо: големи писатели, големи герои, големи хора безчет! Невинна грандо-манска черта у микроскопическо племе. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 46. Не бе смутен, не бе изпотен, гледаше строго, респектиращо и в стойката му имаше някакво неуязвимо, грандоманско, тъпо достойнство. Е. Куз-манов, ЧДБ, 74.
ГРАНДОМАНСКИ Книж. Нареч. от прил. грандомански. Вашата ръководителка се държеше ужасно грандомански, не мога да я понасям.
ГРАНДОМАНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на грандоман. Видях неотдавна сръбска илюстрована пощенска карта, която даваше поразителен израз на болезненото сръбско грандоманс-тво. Ив. Вазов, БМ П, 193.
ГРАНДОМАНЩИНА ж. Разг. Грандо-манство.
ГРАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от граня.
ГРАНИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мазнина — който е развален, с лош вкус и ми-изма. Лъжеше търговците, лъжеше граж-аните, та им продаваше развалени яйца и граниво масло. Елин Пелин, Съч. I, 45. След три денонощия ги пуснаха пак да се пораз-тъпчат и за пръв път, откак чезнеха по етапните коменданства, им дадоха канче топла, рядка фасулева чорба, запържена с гранива мас. Г. Караславов, ОХ П, 356. [Да-марчеви] имат и две качета с вмирисано сирене и три делви с граниво масло, и петнайсет килограма локум. Св. Минков, Избр. пр, 437-438.
2. Остар. За цвят — тъмножълт, оранжев. В това изображение окото .. обикновено различава седем шарове, наместени един до друг отгоре надолу така: морав, сив, ясно-син, зелен, жлът, жлътникав или гранив и червен. Й. Груев, Ф (превод), 146. На всяка карта [в землеописателния аталс] водната част е напечатана с ясносин цвят; плани-нистата — с гранив цвят. Лет., 1871, 255.
3. Като същ. граниво ср. Нещо гранясало. Този хляб, дето го ядем сега, е със стара сол от сланинената каца и затова .. пона-мирисва на граниво. Г. Караславов, ОХ П,
61. В зависимост от това кои микроорганизми се развиват, в маслото се атакуват белтъчините, млечната захар или мазнината и се получават различни недостатъци като вкус на плесен, на дрожди, на кисело, на граниво и др. Н. Димов и др., ТМ, 69.
ГРАНЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на гранив.
ГРАНЙЛКА ж. 1. Диал. Нещо гранясало; гран3, гранило.
2. Остар. Тъмножълта боя; гранило.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАНЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Гранилка.
ГРАНЙТ м. 1. Минер. Твърда магмена скала със зърнест строеж, състояща се от ортоклаз, кварц, слюда и др., най-разпространена в земната кора и употребявана като ценен строителен материал. Ако главната съставка на билото [на планината] е бил гранитът, то действително това е най-твърдата геологическа скална порода — не бяха ни излъгали даскалите по естествена
