Page:RBE Tom3.djvu/360

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


тан лист. Ст. Дичев, ЗС I, 376. „Забранява се на военнослужещите да участвуват в митингите и демонстрациите, устройвани от гражданството!“ А. Станоев, П, 45.

4. Юрид. Принадлежност на физическо лице към определена държава. Между Народна република България и Унгарската народна република бе подписана конвенция за уреждане на гражданството на лицата с двойно гражданство. ВН, 1959, бр. 2471, 3.

5. Събир. Истор. През 18 в. в Англия, Франция и др. — всички членове от третото съсловие като общност. Трудно е да си син на дребен италиански търговец през осемнайсетото столетие .., бряг може да нямат знанията ти, а ти все пак си оставаш човек от третото съсловие, от гражданството. В. Мутафчиева, JTCB I, 270. Гражданството бе спечелило боя срещу кралете .., гражданството законодателствуваше, управляваше, строеше. В. Мутафчиева, ЛCBI, 389.

6. Остар. Кметство, община. У записника на краковското гражданство намира ся записано, че в 1396 л. е прибран в Краков за гражданин Никола Коперник. Лет., 1874,

127.

О Право на гражданство. Книж. Широка известност и всеобщо признание; гражданственост. Еледжик, гдето имаше около 200 и повече семейства, отдавна беше обърнал вниманието на околните турци, най-много на Ихтиман, добил бе вече право на гражданство. 3. Стоянов, ЗБВ П, 114. На 1876 г. речта „конституция“ беше китайска дума за нас, в 1882 г. най-простий селянин в България ще се обиди, ако покажеш, че той я не разумява! Както нея, тъй и много други галицизми приеха право на гражданство и станаха достъпни и разбирани от най-простите умове. Н, 1882, кн. 1, 38.

ГРАЖДАНЧЕ, мн. -та, ср. Дете на родители граждани. Руси го изгледа [момичето]. Беше като неговата дъщеря, но граж-данче. Личеше по дрехите му. П. Спасов, ХлХ, 119. Преди четири години, когато беше в пионерския лагер, гражданчетата не смееха да нагазят боси в тревата. Л. Михайлова, Ж, 79. Кога друг път тия диви со-фиянчета ще се натичат на ливади, в река ще цапнат и ще видят жив петел? Че то сегашните гражданчета са за оплакване: петлите само заклани ги виждат — по гас-трономите, и кон от магаре не могат да различат. Д. Дамянов, ПИЩ, 90. Те, граж-данче и селянче, връстници, / незнайни двама братя по съдба, / със неспокойни търсещи зеници — / дано се срещнат в общата борба! Бл. Димитрова, Л, 73.

ГРАЖДАНЯ мн. Събир. Простонар. Пренебр. Всички граждани като общност; граждания. — Да не е чумаво селото ни, бе?.. — Чумаво е за гражданя като вас, чумата да ви тръшне! — селянинът удари с тоягата си в канатата на каруцата. Ем.

Станев, ИК 1П, 147. Инак ние ядем селски [хляб], ама няма да ти хареса. То само гражданята ли ще ядат купешки хляб, а-аа! Г. Краев, Ч, 44.

ГРАЙЕН1, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Индив. Който е приятен за слушане; звучен, мелодичен. Тии [бардите] са били и изкусни гуслари, а грайното оръдие, с кое са свирили, зваля ся., рот. Г. Раковски, БСI, 145.

ГРАЙЕН2, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Диал. Който се намира на хубаво място и има хубав, весел изглед. Грайна къща.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАЙФЕР м. 1. Релефни фигури върху подметка на зимна обувка, които осигуряват стабилност при стъпване върху хлъзгав те-ен. Обувки с грайфери.

. Техн. Релефни фигури с различен профил върху гумите на превозни средства, което осигурява по-доброто сцепление с платното на пътя. Там оставяха автомобилите си всички. От грайферите на гумите им поляната е набраздена, омачкана. Г. Мишев, ЕП, 110. Калта жвака под ботушите му и Алчния бърза да се добере до лепкавия асфалт на пътя, дето един след друг хвърлят пръски грайферите на самосвалите. В. Жеков, ТП, 52.

3. Техн. Приспособление на подемен кран, две половини, свързани като челюсти, използвано за товарене и разтоварване на лесно изсипващи се материали; загребвач. Ето грайфера — двете стоманени челюсти на крана — беше много тежък, с неголяма обе-мовместимост. ВН, 1962, бр. 3289, 4. Багерът със загребвач (грайфер) се прилага гла-вно за прехвърляне и товарене на земни и насипни материали, както и за копаене в слаби почви. Д. Христов, СПМ, 56.

4. Техн. Приспособление към машина, което служи за хващане на обработвания предмет. След поставяне на листа до марките върху натисковата плоча същият се задържа от две хватки (грайфери), които са поставени на един лост в долния край на натисковата плоча. Ил. Рашков, ПТ, 32. Работните органи на машината са: притискателно краче, иглоносач, грайфер, транспортьор и подавач на копчетата. П. Цветкова и др., ТОП, 365.

— От нем. Greifer 'хващач'.

ГРАЙФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от грайфер. Момичето беше слушало, че има един лекар, който лекува всичко, което не се лекува. То си обува новите обувки с грайферна гума и тръгва на дълъг път. Л, 1965, кн. 2, 60. Извиха по едни неравни черни пътища с дълбоки грайферни отпечатъци на гумите на тежки самосвали. Ст. Поптонев, НСС, 159. Срещу централната фасада., челюстите на огромен грайферен кран сграбчват и носят във въздуха големи каменни блокове. Т. Генов, Избр. пр, 76.