гражданско неподчинение, да блокират пътища или да спрат пред парламента, няма кой да ги чуе. С, 2001, бр. 3091, 5. Гражданско общество. Полит. Съвкупността от лица, граждани на една страна с високо самосъзнание за своята роля във формиране на провежданата от управляващите политика. През зимата на 1996-1997 г. се ражда гражданско общество в България, което деле-гитимира управлението на БСП. 168 часа,
2000, бр. 18, 8. Защитена от закона, средната класа най-добре знае как., да се справи с кризата и да изгради гражданското общество, което е нейна естествена среда. Дем., 1997, бр. 68, 3. Гражданско отделение.
1. Юрид. Съдебен орган, специализиран за разрешаване на определена категория граждански спорове. 2. Адм. Остар. Служба по гражданско състояние. Гражданско право. Юрид. 1. Система от правни норми, които регулират имуществени отношения между равнопоставени субекти (граждани и юридически лица и лични неимуществени отношения). 2. Наука, която изучава тези правни норми и отношения. Гражданско-процесуа-лен кодекс. Юрид. Кодекс, който съдържа общо систематично изложение на нормите на гражданското право. Гражданско състояние. Адм. Съвкупност от данни (име, гражданство, семейно положение, местожителство и др.), които индивидуализират физическите лица. Служба по гражданско състояние. Адм. Служба към общински съвет, която узаконява гражданските бракове и води регистрите за гражданското състояние на населението; гражданско отделение.
ГРАЖДАНСКИ. Нареч. от прил. граждански. 1. Обикн. в съчет.: По граждански. По същия начин, както е присъщо на гражданите; по градски. Тя се беше пременила в хубав тъмен фистан от скъпа материя и в лека черна горна дрешка, с лъскави мъниста по края, забрадена по граждански в тънка копринена пиринка. Т. Влайков, Съч. И, 52. В Българово тя [попадията] едничка се носеше граждански. А. Страшимиров, А, 598. Той беше облечен граждански, но малко опърпан.. В ръката си въртеше чепат бастун, а около шията му, наместо вратовръзка, беше завързана w проста червена кърпа с бели капчици. Й. Йовков, В АХ, 13.
2. В качеството на гражданин на държава. За мое щастие мобилизираха ме граждански и товарът сам отпадна от плещите ми. А. Христофоров, О, 85. — Повиквателно ли? — Да, разпишете се... — Чакайте! — гласът на Лихтенфелд прагракна изведнъж. — Аз... аз съм мобилизиран граждански тук. Д. Димов, Т, 455.
3. Като човек с будно обществено съзнание, като общественик. Винаги мислещ и търсещ, граждански отзивчив и едновременно с това вглъбен в себе си, Йордан Милев разкрива своето лично отношение към нашата толкова богата и многостранна дейност. ЛФ, 1968, бр. 30, 2.
ГРАЖДАНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обществен, публичен, широко известен. За личното достойнство не се искаше гражданствено признание: вече то зависеше напълно от оня, който се стремеше да го има. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Кръстен и признат, нуклеинът навлязъл в науката и получил гражданственото име „нуклеинова киселина“. Хр. Одисеев, ТН, 64.
2. Остар. Граждански. Духовното красноречие има за предмет религията .., а светското са занимава с явленията на държавния и гражданствений живот. Т. Шишков, ТС (превод), 159. Освен това европейските училища имат правителствено-национални характер, азиатските — религиозни, а американските — гражданствени. С, 1872, бр. 32,249.
ГРАЖДАНСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. 1. Широка известност и всеобщо признание. Това име [Балкан] получи такава голяма гражданственост, че в продължение на един-два века здраво се установи като име в цялата част на Югоизточна Европа. Й. Радичков и др., ГСП, 6.
2. Остар. Цивилизованост. Китайците, още в дълбока древност, съставили грама-дно господарство и достигнали до значителна степен на образованието или на гражданствеността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 23. — „Сичките народи много си приличат в нравите и обичаите, когато са намерват на еднаква степен на гражданствеността и просвещението.“ Т. Шишков, ИБИ, 19-20.
ГРАЖДАНСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички жители на един град като общност. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града .. В тържествени дни произнасяше пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати. Д. Димов, Т, 219. Последната титла байо ви Кольо е получил от цялото казанлъшко гражданство и получил я е заслужено. Л. Каравелов, Съч. УП, 18. Пиесата се посрещна и изпрати с бурни овации от страна на публиката, която се представляваше от елита на старозагорското гражданство. БНТ, 1941, бр. 213-214.
2. Всички граждани на една страна като общност. Българско гражданство. Румънско гражданство.
з. Стесн. Всички цивилни жители на един град, област или на дадена страна като общност. В градината стана кръвопролитие!.. Гражданството и офицерството са в стълкновение!... Народът въстана!... Докараха войска! Ем. Станев, ИК I и П, 121. Хората на Братияну и Росети нощес са арестували княз Куза. Ето прокламацията към гражданството и войската. Той подаде на Раковски правоъгълен, ситно напеча
