Page:RBE Tom3.djvu/315
дихме да горим селата Смолско и Каменица. 3. Стоянов, ЗБВ ГИ, 264.
2. Употребявам нещо за отопление или осветление. — Цяла заран газите нужда трева, в нужда вода се перете, нужди дърва горите, а сте тръгнали Богу свещ да палите!
А. Гуляшки, СВ, 11. През лятото селянките така са погълнати от полската работа, не едва като се заесени и се спрат в селото, се сещат за хурките. За да не горят по много газ венерно време,.., те се събират съседски тая венер у една, другата венер у втора и така се изреждат всинките. Ил. Волен, РК, 51. Вместо дърва и дървени въглища те горят сега каменни въглища. ИЗ 1874-1881, 1882, 4.
3. Излагам на силен слънчев пек. Ходиш ли и ти на нива, / да гориш лице снежано. П. Р. Славейков, Ч, 1973, кн. 10, 983.
4. За слънце, слънчеви лъчи — силно затоплям, прежурям върху нещо. Слънчевите лъ-ни горяха главите на сестрите през самите им чадъри. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 76. И макар не му беше много мънно, Ленко остана да лежи, вторачен в моста. Той само се промъкна пак малко по-напред, защото слънцето беше се извило към запад и гореше гърба му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 209.
5. За ракия, спирт, пипер и под. — причинявам силно парливо усещане; паря. — Миналата година изпих цяло шише ракия, шейсе градуса!.. Разбирам, не става дума за люта ракия, която гори гърлото, белия дроб и стомаха. К. Калчев, ПИЖ, 61. Пиперът гори на езика ми.
6. Прен. Причинявам силна мъка, големи страдания на някого; измъчвам, тормозя. Не остана в ума и мисъл да я съди и да гори цял живот и защо ще остане в ума ù такава лоша мисъл: тя даде отровата на Кате-то, за да я пречисти! Д. Талев, ПК, 337. — Ах, ти ли си, Киро, обеснико! Ти ли си ми дошъл, да ни гориш още ваднъж душата? Зл. Чолакова, БК, 34. Той се презираше и от самите турски затворници. Като ми-нуваше покрай прозореца, mue му говоряха на нисък глас: — Бе, пезевенк, за това ли стана комита да гориш хората? 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 138. // Предизвиквам у някого силно желание; мъчителен копнеж. Добри: Няма да го оставим ние да ходи дълго ерген. Янко: И да гори момински сърца. Р. Стоянов, М, 22. Кръстано бяла-цървена младост до века не трае! Кити се, душо, гори ме, / дори сърце ти играе! К. Христов, СК, 44.
7. Диал. Измамвам. Цънцарите бакали по селата горят селяните. Иошурджиите горят света. Н. Геров, РБЯ I, 238. горя се страд. И дървата, дето се горят на огъня, и тях мама гледа да спестява. Т. Влайков, Пр I, 65.
О Горя вар. Разг. Пека варовик, за да стане на вар. Горя въглища. Разг. Добивам дървени въглища. Имали и овце добралъжени, горели и въглища и ги продавали по две аспри оката, за да си купят петали, пирони и сол. Н. Хайтов, ШГ, 52.
ГОРЯНИН1, мн. горяни, м. Диал. 1. Човек, който живее в планинско селище; планинец. Котел беше гнездо на волни горяни, на планински орли. Ст. Станчев, HP, 112. Тази венер трябваше да отидем в забоя с други двама — .. Симон и един едър, здрав горянин от Делиормана. П. Михайлов, ПЗ,
43.
2. Само в съчет.: Змей горянин. В народните песни и приказки — прозвище на змей, който живее в планината. Змейо, ле, змейо, горянин, / на майкя ми се досади! / Та стана до три години, / токо ме любиш, не водиш. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 274.
ГОРЯНИН2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа откъм планината; горянинец. Хей, разхлади ни челата и дланите, / ветре балканино, ветре горянино! Ас. Разцветни-ков, Ст, 88.
ГОРЯНЙНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Горянин2. Подухнал е ветър горянинец, / подиг-нал е Марина коприна: / Светнала е мънен-ка Марийка, / светнала е като ясно слънце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 22.
ГОРЯНКА ж. Диал. Жена, която живее в планинско селище; планинка. Жена му, ум-на и схватлива горянка, го нахокваше внимателно от време на време. Г. Караславов, Избр. съч. ГП, 238.
ГОРЯНСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Диал. 1. Горски (във 2 знач.) (Т. Панчев, РБЯд). Поду нал ветер ладяно, / поломил шума горянска, / оборил трева полянска. Т. Панчев, РБЯд, 78.
2. Планински. Ахмед оглеждаше с радост планинския пейзаж. Горянската му душа сякаш поглъщаше цялата зеленина, целия простор до сините далечни върхове на юг. Ст. Станчев, HP, 188. Селцето е горянско. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 280.
ГОСПОД, зват. -и, дат. -у, мн. няма, м.
1. Според религиозните схващания при ед-нобожието — висше свръхестествено същество, което е създало и управлява света, вселената; бог. Легендата говори, че този мъж .. бил преследван от агарянците и господ, за да го спаси, сподобил го с конска глава. Ал. Константинов, Съч. I, 236. Оно и друга дарба му е отделил господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гадулката му по-бла-годумна. Две думи ти рече, две годин ти слади. Елин Пелин, Съч. V, 95. Когато бях веднаж в боянската стара черкова, аз си казах, че на същото това място може би Иван Шишман се е молил на колене господу за погибващата си държава. Ив. Вазов, БП,
125. Едно време на земята имало много богове, които често се менявали. Един господ
