Page:RBE Tom3.djvu/308

ваните и тяхната близка родственица — горската зидарка, използуват за храна желъди и лешници. Вселена 69, 328. Горските зидарки и дърволазките пък избират за гнезда хралупите по дърветата. Ив. Димитров, ОП, 25. Горска майка. Бот. Род многогодишни отровни паразитни бледорозови растения, които живеят по леската, бука, смърча и др. и намират приложение в на-родната медицина. Lethraea. При паразитно-то растение горска майка коренището е покрито с месести бели люспи, в които се натрупват резервни вещества. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 101. Горска мравка. Зоол. Ръждивочервена на цвят мравка, срещаща се в иглолистните гори, която унищожава много вредни насекоми и ларвите им и затова се намира под закрилата на закона. Formica rufa. Горска разгонка. Диал. Кучешко грозде. Горска улулица. Зоол. Вид полезна птица от разред сови, голяма колкото врана, с кафяворъждива окраска, срещаща се повече в планински, отколкото в равнинни гори, паркове, градини. Strix aluco. Горска чучулига. Зоол. Прелетна кафява птица, голяма колкото врабче, която се среща в планински горски поляни и сечища. Lillula arbórea. Горската нунулига е единственият вид чучулига, чийто живот е свързан с дървесна растителност. Вл. Помаков, ПДП (превод), 63. Горска ягода. Вид ягода с едри, тройно назъбени листа и силно ароматичен дребен плод, срещаща се из горите на Европа, Азия и Северна Америка. Fragaria veska. Горски газ. Разг. Въглероден двуокис. Горски гущер. Зоол. Светлокафяв до сивопепе-ляв гущер, който обитава стари дъбови гори в Източна България. Lacerta praticola pontica. Горски дом. Админ. Сграда на учреждение за запазване и използване на горите в определен район; лесничейство. При залез слънце тримата скиори достигнаха горския дом. Ламар, ГМ, 27. — Ето що, Янко — бавно каза той [лесничеят]. — Реших да те изпратя на горския дом завинаги. Там ще живееш поетоянно. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Горски певец. Зоол. Прелетна светлозеле-никава птица, която живее в стари широколистни и смесени гори; буков певец. Phelo-scopus sibilatrix. Горски пелин. Диал. Див пелин. Горски скакалец. Зоол. Зелен скакалец, който се среща предимно по сечища и редки гори и е вреден за селското стопанство. Isophea tennicerea. Горско врабче. Зоол. Непрелетна птица, която се среща в широколистни гори, паркове и градини и се храни предимно с тревни семена и насекоми; полско врабче. Passer montanus. Горско семепроизводство. Сел.-стоп. Отрасъл от горското стопанство, който организира производството на висококачествени сортови семена от горските дървесни храстови видове.

> Горско пиле. Разг. Разбойник, който извършва обири и нападения в горите. Под впечатлението на слуха за разбойници в Рила неодолимо любопитство ме застави да узная що-годе за личността на тия горски пилета. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. — Хубаво, че те застигнах, да не съм самичък, зер сега из Балкана има и горски пилета — заключи той, като се подсмихваше в тъмнината. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 333.

ГОРСКО-. Първа съставна част в сложни думи със значение: който е свързан с гората, горски, напр.: горскопромишлен, горсколиваден, горскодървесен и под.

ГОРСКОДЪРВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до горска дървесна растителност. Специалистите са идентифицирали над 40 вида горскодървесна и храстова растителност. ПЗ, 1981, кн. 10,

19. В практиката на нашето старо лесовъдство се е утвърдило едно първобитно схващане, че хвойната е плевел и трябва да се сече.., за да се даде простор на високо-ценните горскодървесни породи. Н. Хайтов, П, 33.

ГОРСКОЗАЩЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който защитава, пази гората. Горскозащитни пояси. Горскозащит-ни ивици.

ГОРСКОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Който е свързан с горско стопанство, който се извършва от горско стопанство. Горскостопанският комбинат извърши залесяване на големи участъци. ГД, 1979, бр.

16, 1. Изисква се .. правилно да се използва напоителната ситема за създаване на необходимите залесявания в територията на землището (за овощни градини, горскостопански залесявания). Т. Горанов и др., ПА, 359-360.

ГОРТАН м. Остар. Гърло.

— Рус. гортань.

ГОРТАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Гърлен. Според четирите орудия на произношението: гортан (гърло), небо, зъби, устни, согласните звуци и букви ся делят, а) На гортанни, в произношението на които повечето участвува гърлото: г, к, х. С. Радулов, НГ, 105.

ГОРУН м. Вид дъб с въздълги листни и съвсем къси жълъдни дръжки, без надлъжни черти по жълъдите, (^иегеив БевзШАога. Не беше Момчил чуждйнец в тая гора. Тука, сред нейните буки, горуни и борики, се роди той и отрасна. О. Василев, 33, 20. Букаците, елхите, липите, горуните, отрупани със сняг и с наведени глави чакаха топлите ветрове на баба Марта. Ст. Заимов, М, 73. Кольо си овци прибира, /че ги при го-рун закарва, / да са от дъжда запази. Нар. пес., СбНУ Х1ЛГ1, 71.

ГОРУНАЧКА ж. Диал. Право и високо горуново дърво за греда.