ГОРУНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Горунов. Спускаме се в зимника, насядваме около огнището, дето пращят горуневи главни. Ив. Вазов, ЙСМ, 32. Близо, близо крайо, / накрая да отида, / че на края има / сянка гору-нева. Нар. пес., СбВСт, 333.
ГОРУНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от горун. Старите враняшки къщи са покрити с тежки плочи, но и градежът под тях е як — само камък и делани горунови греди. О. Василев, ЖБ, 16. Във вековната горунова (вид дъб) гора, край дивната тръстика на езерото се е въдил многоброен дивеч. ВН, 1961, бр. 3019, 4.
— Друга (диал.)форма: горуньов.
ГОРУНОВИНА ж. Диал. Отсечено ropy ново дърво.
ГОРУНЯ ж. Диал. Горун. Кървавите следи водеха., на юг от Николовите ниви, личеха добре при синура.. отиваха на изток към горунята, покрай която води старо-селският път. Р, 1927, бр. 242, 2.
ГОРУНЯК, мн. -ци, м. Събир. Диал. Много горунови дървета, гъсто израснали на едно място.
ГОРУХА1 ж. Диал. 1. Общо название на едногодишни, двегодишни и многогодишни ароматни тревисти растения или храсти, някои от които се използват като маслодайни растения, а други са плевели, виреещи край пътища, огради и пустеещи места. Полска горуха.
2. Растението синап (Н. Геров, РБЯI).
ГОРУХА2 ж. Диал. 1. Неприятно усещане в стомаха; гадене, повдигане. Часто трудните жени мъчи и горуха, която до-хажда" най-повече от мазни или кисели ястия. И. Груев (превод), КН 7, 8.
2. Киселинно оригване, придружено с парене. Иде ми горуха.
ГОРУШКА ж. Диал. Невестински наниз от мъниста и пари, който се носи закичен с единия си край за ухото, а с другия — за пояса.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГОРЦЕ нареч. Остар. и диал. На място, което е на високо или над друго място. Положението на Константина в бащината му челяд било донякъде привилегировано.. Че това е така, ние видяхме вече по-горце при кратката биографея на Аполинария, Теофания и на баща му. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 620. От лева страна на джадето имаше един ан и по-горце една лебарска фурна. СбНУ XLV, 390.
ГОРЧА, -йш, мин. св. -ах и -ех, несв., не-прех. 1. Имам горчив вкус. Детето се потеше и повтаряше жално с отпаднал глас: — Горчи!... Горчи!... [хининът]. Д. Димов, Т, 496. Бе ни казвала неведнъж, че дините били много сладки... Ала останахме изненадани. Динчето киселеше, дори горчеше. Кр. Григоров, ОНУ, 74. — Ти не пи вода? — Не ми се пие. — Пий и ми кажи дали не горчи водата. К. Петканов, X, 154. — Ех, ние все салата ядем, рече един долнооряховчанин..
— Аз пък такова нещо не съм ни видял, ни ял, се обади един козаревчанин, горчи ли, сладни ли, не съм го тур вал в устата си. П. Гинчев, ГК, 83.
2. Прен. Причинявам неприятно чувство, свързано с някаква мъка, скръб или нанесена обида, огорчение. Но още по-прекрасно щеше да бъде всичко наоколо, ако не горчеше тази тъжна утайчица в душата му, останала още от снощи: споменът за нещо скъпо, безвъзвратно загубено. А. Гуляшки, Л, 291. Някъде дълбоко в мен започват да горчат ония негови неясни думи, с които разказваше за себе си на децата след манифестацията. Л. Александрова, ИЕЩ, 329. Той тръгна начумерен / да скрие, че раздялата горчи. / — На добър път! — вик сетен, разтреперан. / Тя дълго го изпраща със очи. Бл. Димитрова, Л, 172.
ГОРЧИ ми несв., непрех. Усещам горчив вкус. Костакев хвърли кърпата на закачалката, седна и засърба парливото кафе. Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар, но сега то му горчеше. X. Русев, ПЗ,
36. Дали й да пие някакво лекарство, от което й горчало и й се повръщало. Й. Вълчев, РЗ, 15. Капка морска вода, попаднала в гърлото, е в състояние да ти горчи цял ден. П. Вежинов, ДМ, 15.
ГОРЧЕВИНА ж. Диал. Горчивина. На сатирата / осъзнай сърцевината — / смеха на другите раздай, / за себе си — горчевина-та. Д. Дублев, ПП, 2.
ГОРЧЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Горчив. Както е някога божественият Мойсей положил дърво в средата на горчеливия извор и с него засладил водата, така и сега бог,., засладил е горестите от поста със святия кръст. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 223.
ГОРЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от горча. Болният усещаше непрекъснато горчене в устата си.
ГОРЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има силно неприятен вкус на пелин, хинин и под. Противоп. сладък. Омръзнали й бяха питите като тая, която сега се печеше в жарта пред пещта — клисава, замесена с горчиво царевично брашно и тесто от варени картофи. X. Русев, ПЗ, 268. Листата и цветчетата на равнеца са силно горчиви и притежават особен, свойствен аромат. А. Бойчинов,ПХ, 42.Той беше премалял от изнурение и глад, червата му се бяха слепили и желудъкът му преживяше някакви горчиви треви. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 171. Развява се байрак, пропукват пушки / и ти целуваш родната земя; / и дълго носиш в
