строгите си устни / дъха горчив на младата трева. Ив. Пейчев, Избр. ст, 100.
2. Прен. Който предизвиква мъка, скръб, огорчения. И с него, и със Станев той трябва веднъж завинаги да скъса и да престане да се среща. Но преди това ще има с тях по един разговор, за да им каже няколко горчиви думички. Ив. Мартинов, М, 14. Данов написал твърде горчиво писмо на Л. Каравелова. 3. Стоянов, ХБ, 164. Докато всеки наоколо си въобразява, че разполага с личен живот, на мене ми е доверена горчивата истина, че нямам личен живот. Б. Райнов, ГН, 95. Така — той можеше да каже най-горчиви укори и с тях да убеди ако не засегнатите, то непременно ония, които го познаваха. М. Кремен, РЯ, 235. Горчива вест.
3. Който изразява или съдържа много голяма мъка, огорчение, отчаяние. — Извинете, че тъй рано ви развалих разговора — каза Огнянов с горчива усмивка, но бледен. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 116. — Цепино! — тихо промълви Елена -.. Там има крепост и майка ми там е погребана... — Към заход край крепостната стена. Колко съм ходила на гроба й и с горчиви сълзи поливала! Ст. За-горчинов, ДП, 164. Най-после миналата вечер Хайрйнка му хвърля мътен, горчив поглед. — Пак ли отиваш? Л. Александрова, ИЕЩ, 133. Така минаха години. Заживях самотен, с чувството на горчива обида от всички. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 67, 41. Въпреки многовековния горчив опит няма жена, която би устояла срещу риска да се изповядва пред приятелка. Бл. Димитрова, ПКС, 212. „Горчива скръб сърца ни трови
— / прощавай роден край!“ П. К. Яворов, съч. I, 61. И някак изведнъж за миг разбрах /смеха горчив и погледа далечен. / Наоколо бе мрак и пустота: / аз знаех, че не ме обичаш вече. Ив. Пейчев, Избр. ст, 26.
4. Като същ. горчивото ср. Мъка, тежки грижи, огорчения, които изпълват живота на някого. — Хайде да се съберем, Ноне. И двамата сме опитали от горчивото, затуй отсега нататък ще живеем по-хубаво. Ив. Петров, HЛ, 259.
О Горчива тинктура. Апт. Спиртен извлек от корените на жълтата тинтява, от портокалови кори, кантарион и канела, употребяван като средство за възбуждане на апетита. Горчива трева. Бот. Многогодишно тревисто растение от семейство тинтявови, което се среща из заблатените места и торфища в Западни и Средни Родопи, Рила, Южен Пирин, чиито листа с малка част от дръжките се употребяват против малария, главоболие, шипове и др. Menwanthes trifoliata. Горчив бурен. Диал. Тинтява; горчиво биле. Горчив корен. Бот. Многогодишно тревисто растение от семейство тинтявови с жълти цветове и коренища, които се използват за медицински цели; жълта тинтява, горчивка, лин-цура. Gentiana lutea. Горчиво биле. Диал. Тинтява; горчив бурен.
> Горчива<та> чаша. Книж. Тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка. „Не може да се размине горчивата чаша. Нощеска Тинка се помина.“ Т. Влайков, Съч I 1925, 308. Времето е заличило отколе спомена за горчивата чаша, която им поднесе съдбата. Челата им са набръчкани и черни, но в очите им грее светлина. А. Каралийчев, ПГ, 169. Горчиво! Разг. Възглас, който гостите на сватба отправят към младоженците, за да ги накарат да се целунат. Сватбарите викаха: „Горчиво!“, младоженците се целуваха и всички ядеха и пиеха до насита. Ив. Остриков, СБ, 19. Горчив хап. Разг. Неизбежно, неприятно изживяване, неизбежна неприятност. Ако за Абдул Хамида,.., отзоваването на Гадбана — агент на Нелидова в София — щеше да бъда един горчив хап, трябва да се признае, че тоя хап Начович бе го позлатил. С. Радев, ССБ П, 537. Това, което чух, беше горчив хап за мене,.. Зад всеки един от кандидатите стояла могъщата фигура на някакъв влиятелен човек. ВН, 1959, бр. 2592, 4. Изпивам / изпия <до дъно> горчивата чаша. Книж. Изтърпявам (докрай) някаква голяма мъка, голямо страдание или изпитание. — Какво е тъй намръщен Казим-бег? — Завчера той изпи една горчива чаша: Ивайло го би. Ив. Вазов, Съч. XXI, 76. И ето че в тези дни и нощи Пловдив трябваше още веднъж да изпие горчивата чаша на своята робия докрай! К. Странджев, ЖБ, 66. Нарязвам / нарежа като горчива краставица някого. Разг. Скарвам се остро с някого, нахоквам го. Мен след година ме нарязахте като горчива краставица за неудачите ми в „Шпекса-лам“ и марш — директор на културния дом! Тарас, СГ, 20. Преглъщам / преглътна горчивия хап. Разг. Изживявам безропотно нещо много неприятно, някаква неизбежна неприятност. Сватбата стана скоро, но без особено въодушевление поради скритото недоволство на бащата.. От своя страна Матей Матов смяташе, че старият предприемач ще преглътне горчивия хап и ще се примири. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 379-380.
ГОРЧИВИНА ж. 1. Горчив вкус; гор-чилка, горчивост. Сутрин, щом се събудех, устата ми беше засъхнала и на гърлото си усещах такава горчивина, сякаш бях гълтал кой знае какво лекарство... Кр. Григоров, ОНУ, 70. Изстискват се [сините домати] леко, за да се отдели горчивината. М. Гаврилова и др., ТПХ I и П, 191. При този недостатък сиренето е горчиво. В едни случаи горчивината се чувствува още в прясното, а в други — в зрялото сирене. Н. Димов и др., ТМ, 149.
2. Прен. Огорчение, мъка, обида; горчилка, горчило1, горчивост. Най-сетне Левски се раздвижи. — Значи това е останало от целия ви комитет — каза той с горчивина,
