Page:RBE Tom3.djvu/257

на маса и правеха впечатление на годеници. Г. Белев, КВА, 328. Всички се ръкуваха с усмихнатите годеници,.., ходеха от стая в стая, разглеждаха чеиза на Фросо, възхищаваха се и се връщаха отново в приемната. Ст. Дичев, ЗСI, 308.

ГОДЕНЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на годеник. Събрахме се в годеникова-та къща.

ГОДЕНИКУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Прекарвам, живея като годеник или годеница. По година или повече време годе-никуват само тези, на които годениците са малки или в нещо болнави. Т. Панчев, РБЯд, 75.

ГОДЕНИКУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ от годеникувам. — Помни ли той две годи-ьиното си годеникуване, за което ви разказва нанка ти. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 32.

ГОДЕНИЦА ж. Обикн. млада жена, която се е обвързала с обещание да се омъжи, сгодила се е. Този петък не, а миналия, отиьило на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир, Избр. пр, 158. Тя се държеше тъй, както се държи вярна годеница, на която годеникът й е далеч в чужбина. А. Страши-миров, Кр, 18. Като годеница с дни е седяла на същото това място, за да извезе копринения дар за сватбата си. А сега седи и кърпи вдовишки дрехи. К. Петканов, X, 36. „Ей, дружина, хай станете! / Ей я иде — погледнете: / туй е мойта горска птица, / туй е мойта годеница!“ Хр. Ботев, Съч. ,

24. Викнала та заплакала: / „Защо ма, бож-не, остави / ни мома, божне, с момите, / нито невеста с невести, / ни годеница с годеник!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 208.

ГОДЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от годеник. Секи му либе минава, / мойто го либе тук няма, / либето, годеничето. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 48.

ГОДЕНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Годенишки.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГО Д ЕНЙЧЕ СТВ О, мн. няма, ср. 1. Състояние, положение на годеник или годеница. Ето и сега, макар никому нищо да не бяха казали за измамата на Тъкачев, жените и момите надушваха, че около Станкино-то годеничество има нещо нередно, че нещо се е развалило. Г. Караславов, ОХ I, 393. Годеничеството следвало своя нормален ход и вече било на път да премине в по-висш стадий, т. е. в граждански брак с всичките му там документи, подписи и печати. П. Незнакомов, См, 25.

2. Времето, прекарано като годеник или годеница. Годеничеството, макар и безлюбо-вно, по-право с томителна надежда за любов,.., бе един от най-красивите и незабравими моменти в живота на момчето. Ив. Хаджийски, БДНН П, 142.

17 Речник на българския език, т. III

ГОДЕНЙЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Който принадлежи на годеница; който е на годеница. Годеничин пръстен.

2. Като същ. годенйчини мн. Домът, семейството на годеницата. Чотурата оставят празна да пренощува у годеничини. Т. Панчев, РБЯд, 75.

ГОДЕНИЧКА ж. Умал. гальов. от годеница. Га си тръгнал Иванчо, / подире му върви / старата му майка / и млада годе-ничка. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 23. Назлъм Кольо годеника, / той на Жечка отговаря: /

— Я мор Жечке, годеничке, / до кога ща са чакаме? Нар. пес., СбГЯ, 100.

ГОДЕНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до годеник и годеница; годени-чески. По всички стени висяха портрети на жена му .. Между двата прозореца — го-денишката им снимка. М. Грубешлиева, ПП, 200. Дай ми, либе ле, пръстена, / пръстена годенишкия. Нар. пес., СбГЯ, 98. Че си пръстено [Лазар] извади / пръстено годе-нишкио, / на Петкана го подаде. Нар. пес. , СбБрМ, 146.

— Друга (диал.)форма: годенйчки.

ГОДИ ми несв., непрех. Диал. Имам изгода, полза, интерес; изгодно ми е, изнася ми, отърва ми.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОДЙ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Със следв. изр. със съюз д а. Иска ми се, харесва ми. Лакомото рупане и сумтенето [на кравата] го пробуждаха и той почваше отново да мисли за нея: „Ако отвлече още един месец, мъжко ще е.“ И хем му се годеше да е женско, хем искаше да е мъжко. Ил. Волен, ДД, 137-138. —Да е твое добиче, ще му дадеш ли тая гнилош, кажи? .. — Че какво му е на сенцето? — обади се пак махленецът, виждаше се, че му се годи да защити коларя, който беше негов приятел. Н. Нинов, ЕШО, 55.

ГОДИНА, мн. -и, след числ. (нар.-поет.) годин, ж. 1. Период от време, равен на 12 месеца или 365 (366) дни (1 януари-31 декември), през който Земята прави една обиколка около Слънцето. Видрите са вредни животни и законът позволявна убиването им през всяко време на годината. Ем. Станев, ЯГ, 16. Далеко било уж — това да е грижа! / Та ние сме братя седмина, / наред по вед-наж да й идем на гости — /и седем са пъти в година! П. П. Славейков, Съч. I, 49. • С числ. поредно — при означаване на дата по някое летоброене. Действието на моята повест „Иван Александър“ става през 1347 година. Ив. Вазов, НПис., 46-47. Една лят-на тиха сутрин, на 15-ий август 1293 година, прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Изтече