виждаше златната гривна на покойната й баба хаджи Нойковица, а на пръста й го-дежният алмазен пръстен... Д. Немиров, В, 114. Дамян нарочно, за да покаже на селото, че в неговия дом всичко е в ред, покани на годежната софра почти цялото Брястово. К. Петканов, ДЧ, 429. Годеникът може да ходи у годеницата .. Годежното време се продължава различно. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 35. Годежна китка. Годежни дарове. Годежни песни.
ГОДЕЖНИК, мн. -ци, м. Годежар. — Я ела да ми целунеш ръка и нека бог да ви благослови! Ние с майка ти сме съгласни. Боян трябва да пита родителите си и тези дни да прати годежници. К. Петканов, ДЧ, 197. Божичко, какво беше едно време — mä годежници, та аманети, та пазарлъци... А сега — дошъл бащата, сам самичък си реди работата, приказва като сват... Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 336. — Не е зле още веднъж да изпитаме колко е умна девойката. Ще пратим годежник с поръка до нея. Ще видим дали ще разбере каквото й кажем. Ран Босилек, Р, 95.
ГОДЕЖНИК, мн. -ци, м. Диал. Овен, изпратен от годеника на годежа у момата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГОДЕЖНИЦА ж. Годежарка. — Какво стори, рекох, годи ли се? — Годи се, баби, годи се. Чак в Златица ходих годежница. И наскоро след годявката стана и сватбата. Т. Влайков, Съч. 1,45.
ГОДЕЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Годежен. Помисли си как онази годежничес-ка вечер тя се държа хладно. П. Стъпов, ЖСН, 98.
ГОДЕЖНЯК, мн. -ци, м. Диал. Годежар. Ддлетеа два гълъбе, / .. / Да не са ми два гъ-лъбе, / нело сами годежняци. / А мома ги подшъкува: / ишу, ишу два гълъбе. Нар. пес., СбНУ ГП, 16.
ГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. С предлог з а или следв. изр. със съюз д а. За човек — който притежава необходимите качества, за да извърши нещо успешно, който може да се справи с нещо; способен. Проти-воп. негоден. — Кажи на командира си, че ротата ми не е годна дори за отбрана. С. Северняк, ОНК, 192. — Трябва да разгледаме дали ние, хората от ръководството, сме годни да изпълним задачата, която ни се поставя. Д. Кисьов, Щ, 319. Левски се ръководи от практическата цел да се обучат бойци, годни да изкарат въоръженото въстание на успешен край. Г. Бакалов, Избр. пр, 185. При здраво семейство, поставено при добри материални и морални условия, ще имаме деца, годни за живота. Р, 1927, бр. 258, 1.
2. Който отговаря на определени изисквания и може да се използва, да се употреби за някаква работа, подходящ за някаква цел; пригоден. Керимов напомни още един път за бързото въоръжаване с годни пушки и наблегна, че на проходецкия отред .. ще се възложи .. да прекъснат всички телефонни и телеграфни връзки. Г. Караславов, ОХ
IV, 461-462. Кажи ни място, където да направим ново село .. — Няма насам място за село, дори ние сме построили къщите си в дерето, за да не крадем годната земя. А. Дончев, ВР, 79.
ГОДЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. 1. Прич. мин. страд. от годя като прил. Който е в положение на годеник или на годеница. Какво ми трябва мене дъщерята на някакъв си чифликчия, при туй и годена? И. Йовков, ЧКГ, 28. Тлаката .. е взаимопомощ при по-случайни работи: строеж на къща,.., при бързо стягане чеиза на годена мома. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. —Дружке ле, Доне хубава, / та защо идеш на вода, / като си мома годена? / Нали те баща продаде / за шиник бели грошеве! Нар. пес., СбНУ
XI.IV, 241.
2. Като същ. годените обикн. мн. Сгодени един за друг обикн. млади мъж и жена; годеници. — Ноще си ще ази в Клисура ида, / да си разнеса, о мои другаре, / тия ми тежки, тежки армагане. / Млого ща майки, майки зарадвам / повече млади, млади невести. / Майките, джанам, от синовете, / а пък невести от юнаците, / а годените от годеници. Нар. пес;, СбНУ 92.
ГОДЕНА ж. Диал. Дар за годеж. Свирка му [на момчето] свири говори / развърни, Радке, развали / на първо либе мената, / ме-ната и годената, / ний двама да се земеме. Нар. пес., СбВСт, 746.
ГО ДЕНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от годя1 и от годя се.
ГО ДЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от годя2 и от годя се.
ГОДЕНИК, мн. -ци, м. 1. Обикн. млад мъж, който се е обвързал с обещание да се ожени, сгодил се е. В къщи баба Въла показваше на гостите си фотографиите, които синът изпращаше — най-напред като годеник с млада булка. Й. Йовков, ЖС, 117.
— Снощи пристигна нейният годеник от Ридоград. Чака да дойде днес и тя от Диканя, за да се венчаят тук. Ив. Карановски, Разк. I, 131. Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеникът на Неранза. Елин Пелин, Съч. I, 77. Тя [Божана] посрещаше и изпращаше гости, посрещаше и изпращаше с щастливи очи годеника си. Д. Та-лев, ЖС, 362.
2. Само мн. Сгодени един за друг обикн. млад мъж и жена. По стените висяха фамилни портрети. Тук бяха годениците Бо-шнакови. М. Грубешлиева, Ш1, 26. Той и този път беше с мургавото момиче, с което от тръгването на парахода почти непрекъснато бяха заедно. Те се хранеха на ед
