От ятото се спущат още две [диви гъски], вземат ранената другарка помежду си и като я окуражават с чести гогочения, отвеждат я със себе си все по-далече и далече... Ем. Станев, ЯГ, 61.
-ГОД. Вж. -годе.
ГО ДА ж. Диал. 1. Годеж. Тебе ти трябва жено, на дъщеря ми трябва един мъж .. Да си направим годата, че от то насетне ходи, дохождай, колкото щеш. Ил. Блъс-ков, Китка, 1886, 24. Зиме стават годи, за-севки, сватби. Ил. Блъсков, Китка, 1886, 67.
2. Годежен дар, който се дава на мома. Две страни ся .. съгласяват за дарове, придане и други [при годеж]; а онова, що ся решава да ся даде, моме, понегде си ся казва года. Г. С. Раковски, П, 106-107.
-ГОДЕ и (съкр., остар.) -год частица. За образуване на неопределителни местоиме-ния и наречия от въпростелни, напр.: ка-къв-годе, кой-годе, колко-годе и др.
ГОДЕЖ м. 1. Уговорка между обикн. млади мъж и жена за сключване на брак в присъствие на родители и близки. Най-мно-го се раздвижиха момите. До една отидоха да видят какво се е случило в градината на Яна. Тя ги посрещна като гости, дошли да й честитят годежа. К. Петканов, СВ, 157. Тя насаме го слушаше и всичко негово — и думи, и планове — възприемаше, но не можеше да разговаря с него, сключена беше душата на младата девойка най-вече след като баща й не се беше съгласил на годежа.
А. Страшимиров, Кр, 14. Новият директор на затвора .. препрочиташе вестник „Народ“ .. Пак никакви новини .. Капитан Енчев връща годежа на госпожица Мими Николова. Д. Добревски, БКН, 253. — Либе Марийке, Марийке, / като не съм ти на сърце, /защо си годеж правила /и златен пръстен менила? Нар. пес., СбНУ XLVI, 151.
2. Празненство, на което се обявява уговорката, споразумението за женитба, обикн. придружено с различни обреди. На другия ден се захвана годежът със зурли и тъпани и трая три дена. Ц. Гинчев, ГК, 354. — Ан-го, бутни и четвъртия сандък, белким изскочат оттам винени пахари, годеж стъкмяваме — помоли го жената. Брадовчедка е на мой приятел и се запознахме на годежа му. Диал., 1990, бр. 6, 13 .На другия край на селото гайда свири на годеж. К. Петканов,
X, 145. Излезла е млада Гъоргъовица, / та срещнала едно кралско момче — / срещнале са и аресале са, / и са двама сговор сговори-ле: /таз неделя годежа да пият, /до неделя сватбата да прават. Нар. пес., СбНУ XLIV, 442.
О Малък годеж. Диал. Обред при годеж, на който се разменят пръстени и малки дарове. Голям годеж. Диал. Обред, който се извършва няколко дни след малкия годеж.
ГОДЕЖАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което е изпратено у момата от страна на момъка да уговаря за годеж; сватовник, годеж-ник. Издебна я той веднъж сама и я спря..
— Аз — заговори й той направо — ще се оженя за тебе!.. На другия ден Камен прати годежари. И. Гешев, ВТ, 60. — И какво станало след туй? — Сватба. Туй стана. Дорде се озърна, и дядо ти, бог да го прости, довтаса с годежарите да ме иска. К. Калчев, ПИЖ, 102. — Аз още нямам годеник, де! — завъртя се свенливо и хитро Станка. — Ама ще има, нали? — стрелна я Киро вица .. На другата вечер дойдоха годежарите. Г. Караславов, ОХ, 416. Днес тъй, утре тъй, докато галената дъщеря порасна и стана мома за женене. Почнаха да пристигат годежари. А. Каралийчев, СбХ, 101.
2. Разш. Гост, който е поканен да присъства на годежно тържество. Станка пое кърпичката, целуна му ръка и метна на рамото му бяла риза със сини кенарчета .. Сетне тя дари и другите годежари, като им целуваше ръка поред. Г. Караславов, ОХ I, 418.
ГОДЕЖ АРКА ж. Жена годежар; сва-товница, годежница. След десетина дни в село пристигна една другоселка.. Тя имаше строги инструкции да се вмъкне на всяка цена в семейството на баща ми и да види всичко с очите си. Сведенията, които получи за нашия род, не бяха твърде благоприятни, но тя бе професионална годежар-ка и трябваше да си свърши работата докрай, за да получи обещаното възнаграждение. И. Петров, ПР, 12. —Дойдох да ви видя, пък съм и нещо като годежарка — рече най-после Иваница .. Еньо ми е свой.. — Той, Цвето, много те харесва. Елин Пелин, Съч.
III, 119-120.
ГОДЕЖАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до годежар. Патладжана не каза, че е далечен роднина на майка ми и че по време на своите годежарски странст-вувания из селата много често бе пренощу-вал у тях. И. Петров, ПР, 9. Годежарска бъклица. Годежарско цвете.
ГОДЕЖАРСКИ. Нареч. от прил. годежарски; като на (за) годеж. Гайдата засвири годежарски.
ГОДЕЖАРСТВО, мн. няма, ср. Дейност на годежар. За него годежарството бе призвание, както поезията за поета, а ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема, да речем, ще видим, че едното е къде-къде по-по-лезно. И. Петров, ПР, 34.
ГОДЕЖАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от годежар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОДЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до годеж, който е свързан с годеж; годежнически. На дясната й ръка се
