1961 година. А Отнет за 1950 година. II Обикн. със съгл. опред. Такъв период от време с оглед на преобладаващите атмосферни условия и на плодородието. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не биха гледали освен злака на житото. Добре отиваше годината. Й. Йовков, ВАХ, 82. Всичко растеше някак насила, плахо, несигурно. — Лоша ще бъде годината, Наско! — клатеше печално малката си главичка дядо Иван и махаше пророчески с показалец. Г. Караславов, ОХ П, 389. Те познаваха всяка гънница на земята, помнеха берекетите и яловите години. А. Гуляшки, ЗР, 269. Че даде Господ зла зима, / зла зима и лоша година. Нар. пес., СбНУ ХХХУШ, 96. Гладна година. Сушава година.
2. Период от 12 месеца, смятан от определен ден. Иван е живял у дяда Либена цели двайсет и четири години. Л. Каравелов, Съч. П,
41. Той бе прекарал близо година далеч от селото. К. Петканов, СВ, 72. Година беше се минало, откак Василчо,..л беше се изгубил от очите на Божура. Й. Йовков, СЛ,
70. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя зло честен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. Настъпи времето, за което народната поговорка гласи: Ден година храни!" Всичко излиза на полето, в градините. НД, 1963, бр. 163,2.
3. Само мн. С членувано числ. поредно за означаване на десетилетие. Доскоро из къщи можеше да се види една оръфана снимка, правена в края на тридесетте години. Д. Бегунов, ЧОД, 19.
4. Само мн. Дълъг период от време. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиетата от амвона. Ив. Вазов, Съч. УШ, 27. Влачил оралото дълги години,.., той беше вече изнемощял и остарял. Елин Пелин, Съч. П, 27. Години се борих, трудих и живях под угрозата на смътния утрешен ден. Хр. Смирненски, Съч. I, 53. Свещеникът искал непременно да ме види, защото познавал баща ми от съвместно пътуване преди години за Света гора. Н. Попфилипов, РЛ,
149. Минаха не малко дузини години, гроздове години и съзвездия от години. М. Йва-нов, ТЛР, 35. Горо, горо, майко мила, / толкоз годин си хранила /мене, горо, юнак стари/с отбор момци и другари, /храни, горо, таквиз чеда, / дорде слънце в светът гледа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25. С години съм живял в къщата му да му робувам. Ил. Блъс-ков, КУ, 39.
5. Само мн. Период от време, който се характеризира с някакви обществени, икономически, исторически и други явления; епоха. Сега той живееше само със заплатата си, а да се живее със заплата на тези години, макар и със заплатата на главен прокурор, беше доста трудно. Г. Караславов, Т, 5. — Сега годините не са за сватба.
Войната няма край и не се знае утре какво ще бъде. К. Петканов, МЗК, 178. През тежките години на войната този малък южен градец беше оживен повече от когато и да било. Г. Райчев, Избр. съч. П, 37. Не пей ми ся. И защо ли да пея / в тез години, аз в каквито живея! П. Р. Славейков, Ч, 1870, кн. 1, 28. Бяха години, когато момък с мома .. рядко се виждаха. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 24. Усилни години. Паметни години. Години на размирици. // Период от време в живота на човек, който се характеризира със свои отличителни особености. Двамата се опитаха да навлязат в спомените си от ученическите години, но разговорът им се затегна и те отново се върнаха към настоящето. Д. Ангелов, ЖС, 201. Видът на софрата, уредбата на стаята,..
— всичко го връщаше към детските и юношеските години. В. Геновска, СГ, 261. Когато прочетох тези редове, в съзнанието ми изплуваха годините на моята студентска младост. Съвр., 1975, кн. 2, 162. Студентски години. Учителски години.
6. Със съгл. опред. Период от време, през който се извършва цикъл от някакви занимания или някаква друга дейност. Учителката пристигна в Преспа през есента, тъкмо бе започнала учебната година, и потърси най-напред него — учителя Райко Вардарски. Д. Талев, ПК, 183. Беше Димитровден, а в Добруджа това е празникът на гурбетчиите. Те привършваха днес работна-та си година. Й. Йовков, Ж, 1920, 5. — Студентка, нали? Да, по българска литература, първа година. Тарас, ТМ, 30. Стопанска година.
7. Само мн. Възраст. Стопанката беше весела, гостоприемна жена, запазена за годините си. Г. Караславов, ОХ П, 478-479. Той [Белослав] яхна алестия жребец чевръсто, не спроти годините си. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Никой не знаеше годините на старата топола. Й. Йовков, СЛ, 76. Дядо Цоньо Косерката беше ходил на Цариград на млади години да работи на беглишките фу-рии. Ц. Гинчев, ГК, 291. Той е в разцвета на годините си. • Ед. и мн. С числ. при определяне на възраст. Баща си той и не помнеше. А пък майка му го остави на девет години. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. Той го ожени още на осемнадесетата му година за най-хубавато момиче в селото. Елин Пелин, Съч. 1П, 17. Тана имаше към тридесет години и макар да бе една от най-бедните в града, природата й беше дала друго богатство: хубостта, красотата. Е. Евтимов, ПМ, 151. Големите способности на Гаспар проличали още в детските му години. Така например още на 14 години той изобретил пожарна помпа с оригинална конструкция. Матем., 1966, кн. 6, 1.
8. Само ед. Годишнина на периодично издание. Педагогическият лист „Училище“ .. е подбрал вече своята V година. Хр. Ботев,
