Page:RBE Tom3.djvu/239
ГНОСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Гностически.
ГНОСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Който се отнася до гностици^ъм; гностичен. Гностически мироглед.
ГНОЯ1, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. За жива тъкан (обикн. рана, цирей и под.)
— образувам и натрупвам гной; бера. Раните на главата му продължаваха да гноят и да го болят, но хекиминът вече не идеше. Ст. Дичев, ЗС П, 799. И тя [раната], вместо да заздравява, започна да гнои. Д. Ангелов, ЖС, 169. — Зъб ме боли — отвърна сухо тя. — Гнои ли, гнои ли? — запита жената. А. Гуляшки, Л, 517.
ГНОЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Правя нещо да изгние. Гнои дрехите си. Н. Геров, РБЯ, 226. гноя се страд.
О Гноя си гърдите. Диал. Ядосвам се, измъчвам се за нещо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
гнояз, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Торя нива, градина и др.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНОЯ CEI, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Измъчвам се, ядосвам се, топя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
гноя СЕ2, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Потя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНОЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е пълен с гной; гноен. На другий ден мехурчетата гноясат, та станат на гнояви чирки. Лет., 1874, 82.
— Друга форма: гноев.
ГНОЯС АМ. Вж. г н о я с в а м. ГНОЯСВАМ, -аш, несв.; гноясам, -аш, св., непрех. За жива тъкан (обикн. рана, цирей и под.) — натрупвам, изпълвам се с гной; набирам. — Сами — рече му тревожно, — все повече гноясва [раната]. Д. Ангелов, ЖС, 169. Майка му вечер поливаше живи въглени с вода и го караше да държи петите си над парата, за да не гноясат. И. Радичков, ГХ, 37.
ГНОЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от гноясам. Ванко се зарадва на болката. Значи живее, живее истински, реален живот, с болките, с гноясването на пръстите и прочее... М. Грубешлиева, ПИУ, 288.
и ГНУ неизм., ж. и ср. Зоол. Преживен бозайник, доскоро причисляван към семейството на антилопите, който живее в Африка, прилича на кон, но има рога като на вол. Connochaetes. Стада от биволи, антилопи гну, зебри и жирафи правеха голям кръг около мястото, където лежеше лъвът. И. Попов, ТС, 62. След вечеря младите негър-ки прибраха съдовете,., и пометоха пода с опашки от гну. Гр. Угаров, ПСЗ, 158.
ГНУС неизм., м. и ж. 1. Отвращение, погнуса. Трябва да призная, че Марчо [куче] ни се видя в първия ден страшна грозотия. Ако речеше да близне ръката някому, всички изпитвахме гнус. И. Радичков, ББ, 119. А той стъпваше важно, види се много горд, гдето е убил една мишка. Едва ли си даваше сметка, че ако бе убил животинчето не със смях, а с гнус, жените нямаше да го гледат с такова презрение. И. Радичков, ПЦ, 22.
2. Само с гл. съм в 3 л. ед. и вин. обикн. от крат. лич. местоим.: гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се от нещо или от някого; гнуся се. Тук [в София] всякога съм се чувствувал зле. Щом дойда, и ме обзема отвращение, всичко ми се чини мръсно — и леглото, и тоз юрган, и мивката с чугунената кана, от която те е гнус. Ем. Станев, ИК I и П, 137. — Аз сама не вярвам, че са ме обичали някога. Струва ми се, че съм се родила в някоя бирария. Гнус ме е от себе си. Г. Стаматов, Разк. П, 66. — А това, че стаята е заприличала на яхър, не виждаш. Хвърлил мръсни чорапи под кревата, натрупал на бюрото разни боклуци... Да те е гнус да влезеш... М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
— Мене ме е гнус да прегледам някой, който мирише на пот и вкиснало. Кр. Григо-
ов, Р, 134. Водата от чешмата беше сту-
ена, беше го и малко гнус да бърка в мръс-ната кофа, но какво друго можеше да направи — служба е това, не е шега!... Кл. Ца-чев, В, 269.
3. Нещо, което предизвиква отвращение, погнуса. — Не е някакъв кофтаран! — продължава Моца. Боже, ами те половината от нашите със Стоянов и без да е шеф, пак ще тръгнат! Ами ти знаеш ли Моника с какъв ходи? Боже! Самата гнус! Ч. Шинов, ПВ, 74.
4. Събир. Много неща, събрани заедно, които предизвикват отвращение, погнуса, обикн. с вида си. Слизаме на гористия бряг, хората веднага се пръснаха и изчезнаха. И нас веднага ни нападна сибирската гнус. Тия насекоми (по големина те не надминават бълхата) се носеха на сиви облаци. И. Радичков, НД, 26.
— Друга (остар.) форма: г н ъ с.
ГНУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който предизвиква физическо отвращение, погнуса при сетивно възприемане; гаден, противен. Отвори се врата и влезе старата му слугиня,.., грозна с побелялата развята коса, отвратителна, гну сна. Ив. Вазов, Съч. IX, 118. Най-хубавите гледки в това огледало изглеждаха като мъртва пустиня, а най-красивите хора — грозни и гнусни. Лицата им бяха тъй обезобразени, че мъчно можеха да се познаят. Св. Минков, СЦ (превод), 37. Сичката си храна бяха свършили и останалата, състояща от няколко сухи хлябове (галети), от голямата горещина и развалений въздух бяха очерви-вели тъй много, щото на куп червеи, а не
