Page:RBE Tom3.djvu/234

Съч. IX, 12. Мома гиздава, а глава гнидава. П. Р. Славейков, БПI, 272.

Прен. Пренебр. За характеризиране на някого като нищожен, незначителен и за изразяване на презрително, оскърбително отношение спрямо него и чувство за собствено превъзходство. — Свири, ти казвам, дяволе гнидав!... Старата песен е правата! — вика дебеловратият послушник с пълно гърло и песниците му застрашително се свиват. Н. Хайтов, ШГ, 154. — Какво правиш, бе говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин... аз ще те науча тебе! Елин Пелин, Съч. I, 51.

О Гнидав с пари. Простонар. Неодобр. Който има много пари; много богат. Той е гнидав с пари, а все се оплаква.

ГНИДЯСАМ. Вж. гнидясвам.

ГНИДЯСВАМ, -аш, несв.\ гнидясам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам гнидав.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГНИДЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гнидясвам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГНЙЕНЕ ср. Отгл. същ. от гния. И както над гробовете, над разложението и гниенето растат най-високите дървета, тъй и сред умиращите родове израстваха могъщи и мъдри хора, които се бореха против болярите. А. Дончев, СВС, 64. Бланката е черна [боя], народът маже с нея дърве-нията да я предпази от гниене. Й. Радичков, ББ, 27-28.

ГНЙЕНИЕ ср. Остар. Гниене. Колкото почвата е no-набита или по-гъста, толкова по-малко прониква в нея въздух, следователно толкова по-слабо бива и гни-ението. Знан., 1875, бр. 14, 218. Те [болестите] особено се развиват в поселенията край блатата, в които въздухът са пълни с ми-язми от гниението на нечистотиите по улиците. НБ, 1877, бр. 63, 246.

ГНИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За органични вещества — в който се е извършил процес на разлагане, разрушаване, който се е разложил под влияние на влагата при продължително стоене. Отвътре прииждаше на гъсти вълни остра миризма на солена риба, месо и гнил зеленчук. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 8. Предпазливо се спускаше той по планинските урви, пробиваше си път между гъсти шумаци и презрели папрати, дето миришеше на дългогодишна гнила шума и мъх. Е. Коралов, ДП, 142. От време на време прехвръкваше синигерче и се чуваше как кълвач удря по гнило дърво. Ем. Станев, ПЕГ, 25. Вътре във воденицата не влязох. Боех се да не е гнило дюшемето, както беше изгнила цялата воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 162.

2. Който е присъщ, характерен за нещо, което се разлага, гние. Натискаме му главата във ваната, а после — в Сена. Нека докажат, че не се е удавил, като се е удавил — ухилва се в лицето ми Гарвана и ме облъхва с гнилия си дъх. Б. Райнов, ГН, 78. Тоя сок [на мексиканското грозде] са оставя да преври и получава са такова питие (..), което има приятен прокисловат вкус, но с неприятна гнила миризма. Знан., 1875, бр. 16, 253.

3. За плат, конци и под. — който е излинял, прояден, протрит. Един стар селянин поклати отрицателно глава: — Нашата е замязала на гнила дреха — ти я кърпиш, тя се къса. Ново трябва, ново... Г. Караславов, Избр. съч. I, 153. Цялата тая аргументация на виновниците за осакатения кредит на държавата и на финансовите трудности,.., е изтъкана с гнили конци, които още при първи поглед се нищят. Бълг., 1902, бр. 452, 1. Мненията им са не съглашават и късат са на сяка една страна, като гнило сукно. СбС, 70. С гнило въже в кладенец не влизай. Послов., П. Р. Славейков, БП П, 137.

4. Остар. Който е болен, нездрав. Митхад бе доволен. Пантер див и стар, / той бе победител. И снага му гнила, / потръпна от радост. Ив. Вазов, Съч. I, 197. Помислете си добре, защото гнилото тяло ще са разпилее, а ще остане да живее младото и свежото. НБ, 1876, бр. 2, 7.

5. Прен. Който е стигнал до духовно разложение, до духовен упадък. Тъмница! Трябва човек да види тази хладна, страшна гробница, за да разбере докъде са стигали садизмът и отмъстителността на една гнила робовладелска клика. Г. Караславов, Избр. съч. ГП, 189. Каква жена щеше да се развие от това дете сред гнилата среда, в която расте? М. Грубешлиева, ПП, 262. Но онези гнили части от всяко общество,.., онези продадени души са явяват и в нашата среда. СПл, 1876, бр. 23, 89. // За политически строй, власт, държава — който се намира в упадък и е обречен на загиване. Турската империя е една гнила държава. Ив. вазов, Съч. xvm, 34.

6. Прен. За идеи, мисли, постъпки и под. — който е свързан с духовно разложение, упадък; упадъчен, регресивен. — Нашата председателка днес направи един велик жест,.., тя с нечуван героизъм и хладнокръвие се отрече от всички глупави традиции и гнили предразсъдъци на досегашния си живот. Ст. Л. Костов, М, 114-115.

7. Като същ. гнило ср. Нещо, което се разлага, гние. Сега вече не можеше да се отърве от мириса на гнило и плесен и не се опитваше да се изчисти. А. Дончев, СВС, 717. Докато из усойните места още таеше снежна влага и миришеше на гнило, на припеците по белите цветове на глоговите храсти бръмнаха пчели. Д. Ангелов, ЖС, 247-248. Да, слънце! Но слънце, що води по себе, / тряскавици, бури, де правда кипи, / и злото наказва и гнилото треби / и робски