чатление не остава ни сянка на ужас и гне-тително чувство. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 11.
ГНЕТЙТЕЛНО. Рядко. Книж. Нареч. от гнетителен; гнетящо, потискащо. При все това тези несгоди никак не влияят гне-тително на Петъофевия дух. П. П. Славейков, Събр. съч. УП, 142. Желязната ръка на господаря почва твърде гнетително да тежи върху главата на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 31.
ГНЕТУЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. като прил. Остар. Книж. Гнетящ. — Ужас-но! — мислеше си тя още под гнетущото впечатление на Станевия разказ. Ив. Вазов, Н, 32. Амнистията, ако ни беше оставила тука,, беше, обаче, смъкнала от гърдите ни ония гнетущи вълнения и тревоги, с които бяхме живели досега. К. Величков, ПССъч. I, 149.
— От рус. гнетущий.
ГНЕТЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Властвам над някакво общество, като упражнявам насилие, терор, гнет; потискам. Но знай: един народ на юг /живей под тежко иго. А оня, който го гнети / и в нас с винтовка цели. Н. Фурнаджиев, СП, 52. // Потискам, измъчвам, притеснявам някого. Затворниците искаха да им пратят чири-шлия хасе. Нарязваха от него тесни ивици и ги пъхваха в гърба си. Въшките,.., бързо полазваха по хасето.. Да се отърват от тоя враг, който ги гнетеше по-упорито и от турците, и от мислите за утрешния ден. Зл. Чолакова, БК, 108.
2. Обикн. за неприятно чувство, мъчително състояние, положение и под. — предизвиквам у някого душевна потиснатост, угнете-ност; потискам, притеснявам, измъчвам. Това става една привечер — оня час, в който самотата гнети дори хората като мене, дето всъщност едва ли познават нещо друго освен самотата. Б. Райнов, ГН, 31. Мъката още гнетеше душата на Ивайло и той вървеше пред всички сам, с наведена глава — сякаш не неговите другари сарат-ници се бяха напили и в пиянството си забравиха другарството, а той самият и този позор беше негов срам. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 263. Той седна и се загледа пред себе си. Другите чакаха. Мълчанието му ги гнетеше, но те не смееха да запитат какво се е случило. И. Петров, МВ, 145. Селската тишина, която я гнетеше убийствено до преди малко, сега се стори на Катя истинска благодат. Ст. Чилингиров, РК, 53. Неговата нова поезия ме гнетеше с безнадеждността си, но ме и упойваше със своята демоничност. М. Кремен, РЯ, 524. Това мрачно, кишаво време, което дойде изведнъж, притисна и скова Тъкачев. То го гнетеше, тежеше му и задушаваше ония възторжени пориви на сърцето, които сега му бяха толкоз нужни. Г. Караславов, ОХ I, 213. Летят столетия сурови. / Беди безмилостни гнетят... В. Марковски, ЛГ, 5. гнетя се страд.
ГНЕТЯ СЕ несв., непрех. Рядко. Изпитвам тягостно чувство; потиснат съм. Той повече се гнетеше от невъзможността да проникне в намеренията на калфите. Ст. Чилингиров, ХНН, 87.
ГНЕТЯЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от гнетя като прил. Книж. Обикн. за неприятно чувство, мъчително състояние, положение и под. — който потиска, угнетява, създава мрачно, потискащо настроение. Тоя град, с който ме свързваха толкова скъпи спомени, сега, в гнетящата тъмнина, разкъсвана от изстрели и конски тропот, ми изглеждаше целият враждебен и дебнещ...
В. Андреев, ПР, 22. Не бяха дошли дъждовете, нямаше я още гнетящата печал на късната есен. А. Гуляшки, ЗР, 77. Гузност и малодушие някакво ги беше обхванало,.. И под силата на това гнетящо чувство те сещаха себе си слаби, превити, като че над тях да е легнал някакъв тежък непоносим товар... Ц. Церковски, Съч. Ш, 29.
ГНЕТЯЩО. Книж. Нареч. от гнетящ; потискащо, угнетяващо. Разказът ми подейства гнетящо. А Мълчанието ми влияеше гнетящо. А Лошото време ми действа гнетящо.
ГНИДА ж. Яйце, обикн. на въшка или на някои други паразити. Тя ходеше всякога нечиста, по сколуфите й се белееха гниди като ориз и все се хвалеше, че всичко си имала, всичко през прага й прелива. Ил. Волен, ДД, 151. Ние сме насядали върху белите камъни в реката, голи, и се по щем, докато в казана врят дрехите ни. Те трябва да врят поне два часа, за да умрат гнидите и въшките. Л. Стоянов, X, 117. Къде ще се жениш? Това е лудост. Само след две-три години животът ще те смаже като гнида, ще те съсипе, ще те приравни с тази сива маса. Г. Калаславов, ОХ I, 243.
Прен. Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение спрямо някого и чувство за собствено превъзходство. — Каква е тая играчка? — .. Андрей прибра пистолета.. — Нали съм разкулачен син — за самозащита. — Ти си глупак! — .. — Кой ще закача такава гнида? А. Гуляшки, МТС, 336. Хората си вдигнаха хижите в селата, посяха и пожънаха, поразвъдиха говеда, овци, светна им пред очите. Още ще им светне, още, и за други работи, ама на теб ли ще разправям, гнида с гнида? Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 322. — Тия тилови гниди, да ги разстреля човек! — обръща се взводният към старшия Илия, но тъй, че да го чуят и войниците. Л. Стоянов, X, 11.
◇ Бабини гниди. Диал. Овчарска торбичка.
ГНИДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има гниди. И шопкинчето там е живо,.., както подобава: парцаливо, гнидаво. Ив. Вазов,
