Page:RBE Tom3.djvu/16
2. Правя предположения, догадки; преду-гаждам. Шестдесет чифта очи — на първенците — се впериха в Караибрахим .. И мислеха какъв ли е той, и гадаеха за характера и ума му. А. Дончев, ВР, 168. Събраха се в салона да гадаят какво може да се е случило, говореха безспирно, уверени, че в околийското бе се обадил Костадин. Ем. Станев, ИК ГП и IV, 480. Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи, и тогава местните турци гадаеха по този шум за времето и за бъдещето изобщо. Й. Йовков, Разк. П, 77. Нему твърде рядко се случваше да гледа небето така, без да има защо: да гадае времето на другия ден или да узнае за часа по звездите. Ст. Загорчинов, ДП, 55. Обичам да мечтая, / когато ти си спиш, какъв челяк / ще станеш... Често мисля и гадая / край твойта люлка... К. Христов, Избр. ст, 314. гадая се страд. Трудно е да се гадае какви бъдещи промени ще настъпят в храненето и е малко съмнително дали "химията ще храни човекаЛ. Петров и др., БНК, 5-6. Гадаеше се бъдещето, разказваха се случки, които се носеха от уста в уста, като легенди. Й. Йовков, Разк. Ш, 140. В полярната станция апаратите следяха по петите движението на ветровете,.., гадаеше се времето, пускаха се или се спираха самолетите, корабите се викаха в пристанищата. Й. Радичков, НД, 125. гадая си възвр.
ГАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който предизвиква погнуса, физическо отвращение при сетивно възприемане; гнусен, противен. Струваше й се, че оня, старият редактор, който я прие и тикна с чисто сърце към нов живот, е уволнен и на негово място стои сега в креслото друг, ухилен, неприятен, противен, гаден. Ст. Даскалов, СЛ, 228. С разширени от страх очи Кина гледаше заострения нос на Вощака, лукаво светещите му очи и лигавата му гадна усмивка и се притискаше към Бойко, сякаш братчето й можеше да й помогне с нещо. Д. Ангелов, ЖС, 531. И този ад, тази купчина от палатки, натъпкани с гадни, вмирисани, полумъртви въшливи тела, продължаваше да носи още бляскавото име „Полска болница на отците йезуити“. Д. Димов, ОД, 246. — Виждаш ли тая пачка двайсе-толевки? Твоя е, само иди .. и послушай какво си говорят ония там двамата .. И досега си спомня гадната ръка, която се допря до неговата, сложи парите в нея, после стисна пръстите му и ги затвори... М. Грубешлиева, ПП, 109. Гадно ядене. // За време — лош, неприятен. Почукваше [Надежда] известно време с молив по стъклото на бюрото си: гледайки към гадното време зад прозореца. Ч.Шинов, БС, 40.
2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки предизвиква силно неодобрение, отвращение, погнуса; отвратителен, подъл, низък, гнусен. — Не, не, кажи ми!.. — Откак оная гадна жена дръзна пред мене, .. аз съм все нащрек, Петьо! Очаквам все нещо лошо да се случи с тебе! Ст. Даскалов, СЛ, 364.
3. Прен. За постъпка, думи, мисъл, чувство и под. — в който има подлост, низост; отвратителен, подъл, низък, гнусен. Усети обида, по-остра от гадното предложение на стария богаташ [да му стане любовница]. Г. Стаматов, Разк. П, 86. Нови, още по-гадни писма ще полетят ту към жена му, ту към Централния комитет. Ст. Даскалов, СЛ, 317. Макар че вкъщи си сама-са-мичка, / аз зная как ме браниш, скъпа майко, / от хорските сплетни и гадни хули. И. Бурин, ПТ, 50.
ГАДЕНЕ, мн. няма, ср. Неприятно усещане в стомаха, свързано с желание за повръщане; повдигане. Устата му беше суха, някъде от гърлото идваха пристъпи на гадене и повръщане. Г. Караславов, ОХ Ш, 496. Кризата на болестта отдавна бе минала. Само отвратителното чувство на гадене все още мъчеше болната. Кр. Кръстев, К, 21L
ГАДЖАЛ1 м. Простонар. Пренебр. Презрително прозвище на турчин; гаджалин. След колата и заптиетата бързат тумба гаджали .. и с присмехи и псувни сочат на роба, дигнал глава срещу падишаха и дивана му. П. Тодоров, И П, 12-13. Скоро затропа турски аскер, подбра цялото село. То беше писък, олелия! И тревата запалиха гаджа-лите, и нивята. Ст. Станчев, НР, 132. Замотани / юлари и въжа отвъде е наслал / прегърбен мутафчи, и с клекналий гаджал / до него нещо си разправя се полека... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
— Вер. във връзка с циг. гаджо 'нецигански, чужд'.
ГАДЖАЛ<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a> м. Диал. Дръгливо и мършаво добиче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАДЖАЛИН, мн. гаджали, м. Простонар. Пренебр. Гаджал1. Кондака превърти гаджалин и стовари / в главата и добий нещастник недобит. П. П. Славейков, Събр. съч. ГП, 280.
— Друга (диал.) форма: гаджелин.
ГАДЖАЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Пренебр. Прил. от гаджал и от гаджалин. Водачът ни шепне: "Гаджалска работа! Турнали ни пусия и запалили огън. Де-мек: „Вардете се, страшни сме.“ П. Росен, ВПШ, 105. Дяковски, с турския си джепкен, с гаджалските си потури, мешинения си се-ляхлък изглеждаше на турски кесаджия. Ст. Заимов, М, 47.
ГАДЖАЛЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Пренебр. Умал. от гаджал1. Ако ни съединят с турчета, по-добре да оставим училището.., че сетне, ако намерят българче, нека го побратимят с гаджалчета. ДЗ, 1868, бр. 17, 68.
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a></a>
