ГАДЖЕ, мн. -та, ср. Жарг. 1. Любима девойка или любим младеж. Знаеш ли? Пипнаха ти гаджето тази нощ .. Четирки бяха. Наредиха ги и ги откараха в участъка... М. Грубешлиева, ПП, 11. „Как може така да изчезнеш, ново гадже ли хвана, палавник с палавник?“ В. Пламенов, ПА, 57. // Само мн. Девойка и младеж, които са в любовни отношения. На мнозина там, във фабриката, беше известно кога Христофор се запозна с Монка и кога двамата станаха „гаджета“. Б. Болгар, Б, 89.
2. Хубава девойка или хубав младеж. — А аз ще ти кажа, че нищо не знаеш за там, дето те водя. Нашата фабрика е пълна с гаджета, ей. Замаяла ми се е главата. Б. Болгар, Б, 10. На един от големите камъни, пръснати из бързея, лежеше мургава девойка в яркочервен бански костюм. „Я гледай ти, гадже!“ — рече си Петко. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
— От циг. гаджо 'нециганин, чужденец' (вж. К. Костов, Цигански елементи в българските тайни говори, ИИБЕ, 1956, кн. IV, 414-415. R. Bernard, Quelques mots d'emprunt dans les dialectes de Razlog d'après le tome XLIII du Сборник за народни умотворения, Балк. ез., кн. I, 1959, 106-117).
ГАДЖЕ ЛЪК, мн. -ци, м. Жарг. 1. Ин-тимно приятелство, любов. Три месеца гад-желък не ù ли е омръзнал? Приятелят на момичето се дразнел от нейната упорита скромност. И. Велчев, КЕЛ I, 43.
2. Гадже, приятел, любовник.
ГАДЖОСАМ, -аш, св., непрех. Диал. Избягам. „Сама се замота лисицата в капана!“ / „Дръж! Зере виж, че пак гаджосала в Балкана!“ П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 31.
Г А ДИНА ж. Разг. 1. Животно от всякакъв вид (диво или домашно животно, влечуго и др.); гад. Тръгнал да гони кошутата. Ще я убива. / .. Не се посяга на такваз гади-на, нито боде, / нито хапе, нито зло струва. Й. Йовков, СЛ, 25. Чу карите бяха най-обикновени .. — кои покрити с трева, .. а някои се блещеха голи и озъбени, свърталище на змии и на всякакви гадини. А. Гуляш-ки, ЗВ, 172. Равнината напредя ни представляваше море от хора, от кола, от добитък, стада овци, хвърковати гадини: патки и кокошки. 3. Стоянов, ЗБВ П, 43. Ябълките руменееха, опечени от слънцето, наровете се пукаха и техните коралови зърна мамеха крилатите гадини. А. Каралийчев, ТР, 87. По скалите зеят страшни пукнатини, / затулени с храсти — легла на гадини. Ив. Вазов, Съч. I, 174.
2. Обикн. мн. Паразити, обикн. въшки, бълхи, дървеници и под.; гад. Дойде поручикът, позеленял от яд, и още отдалече псува: ще се чистите, казва, че и на мене полазиха от вашите гадини. Тази нощ и аз си хванах една въшка... X. Русев, ПС, 50. — Сега не бива да ходиш на баня поне един месец .. И през цялото време дървениците няма да припа-рят до тебе... Имай предвид, че тия гадини най-много хапят новодошлите. П. Вежи-нов, ЗНН, 19.
3. Прен. Руг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гад. — А кой го майстори? — Лазар стана и полека тръгна към вратата. — Такива гадини като Каб-зата и чифликчийският измекярин Шабле-нецът. А. Гуляшки, СВ, 44. Трябва да се работи между селяните, да не са такива страхливци пред един глупав лихвар... Опа-сна гадина е проклетият му вампирин! Хр. Максимов, СбЗР, 34. — Върви пред мене — изкомандува Васил. — Гадина проклета! Ще разрушаваш моста, а? Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 255, 3.
ГАДЙНКА ж. Разг. Умал. от гадина. Мравчици, пчелици, буболечки, сякакви га-динки шаренички такива, жал ми е за тях. Елин Пелин, Съч. IV, 40. Около пламъка се кръжеха цял рояк комари, та всеки миг един или друг от момчиловците пляскаше охапаното място или разпъждаше с калпак досадливите гадинки. Ст. Загорчинов, ДП, 414. — Светулка, кай е гадинка нищожна и свети от време на време. Само по жетва свети. Чудомир, Избр. пр, 282. Пчелата рекла: — „Аз съм най-полезната гадинка. За человека правя мед, а восъчец за Бога!“ Ст. Михайловски, СБ, 51. Изгледа го сърдито в очите и му скръцна със зъби: — Ти си нищо и никаква гадинка, пфу! К. Петканов, ЗлЗ,
99. „Гадинка, млъкни! — казва той. — Ти крещиш за своето жалко лично щастие, защото ти се иска да жабуркаш в еснафската тиня.“ Ем. Станев, ИК I и П, 358.
Г АДЙНЧИЦА ж. Разг. Умал. от гадинка. Два юнака, два близнака, те се Богом помолиха: / — „Стори ни, Божне ле, какви годе, / какви годе гадинчици.“ Нар. пес., СбВСт, 280.
ГАДКА ж. Остар. и диал. Гатанка. В тоя член ние симболически, като на гадка, зехме главата и сръцето, за да преставим две отвлечени идеи, две съперници: знанието и нравствеността. Лет., 1874, 112.
ГАДКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Гадая. Изпръво Палиси нямаше что друго, а само да гадка и да лучи от какви ли нечта е съставена стъклоската. Й. Груев, СП (превод), 70. гадкам се страд. гадкам си възвр. — Колко девойки съм вид-вал да си надпяват на сурова година пръстените, та да си гадкат за орисаника си! Лет., 1874, 170.
ГАДКАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гадкам, от гадкам се и от гадкам си.
ГАДКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Отвл. същ. от гадък.
