Page:RBE Tom3.djvu/149

на бащиното си лозе.. до обед отрина три-десетина главини. Т. Харманджиев, КЕД, 138. Днес нейните лози са си пуснали буйните леторасти .. И мискетниците, и десертните главини са се разлистили и разклонили богато. Ст. Станчев, НР, 194.

3. Техн. Част на машинен елемент с форма на втулка, която служи за закрепването му на вал или ос. Ремъчните шайби се изработват обикновено от чугун или алуминий, а в редки случай — от дърво. Те се състоят от венец, по който се движи ремъкът, главина, която се заклинва на вала, и спици, които свързват главината с венеца. Маш. IX кл, 121.

ГЛАВИНА² ж. Диал. Глава (в 1 и 9 знач.). Трепом трепна Таралежко, /..,/ бели зъби бързо оглади, / ежовина на гърбица,/ бодил-шапка на главина. Ц. Церковски, СбХ, 18. А бре либе,/..,/ кривокрако,/ кривогледо,/ тебе видях, /че замина/с два каука / на главина. Ц. Церковски, Съч. П, 133. „Що прави Марко,/ тука да ми сдойде,/ че ми са я прочул / Минчо хайдутина,/..,/ свят я погубил,/ главини я йотзел,/ кале я изградил.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 5. — Ей го, другарю председател, ей го хубостника, пуснал овцете в цвеклото ни! — разпери ръце една от жените ни.. — Е-е, голяма работа — .. рече овчарят. — Зарад няколко нагризани главини, та ще ме водите чак при председателя... Н. Тихолов, ДКД, 57.

ГЛАВИНА³, -та, м. Диал. Предводител, главатар; главник². Бащи гледаха как бесят синовете им и записваха по белите полета на стария пластир: „1876 юлия 25 на Еньовден обесиха мой син Тодорча Стенчов Кирколу на возраст 29 години и беше им главина на 500 души. Синца да ги нажалити братски.“ С. Северняк, П, 296.

ГЛАВЙНДРА ж. Диал. Пренебр. Увел. от глава (в 1 знач.); главище. Имаме си и черкови,/ имаме капели, / имаме си и главин-дри / празни изветрели. Л. Каравелов, Съч.

I, 63.

ГЛАВИНКА¹ ж. Диал. Умал. гальов. от глава (в 1 знач.); главичка. Главинката ли те боли, чедо?

ГЛАВИНКА² ж. Умал. от главина¹; малка главина¹. Наведе се и вдигна от земята главинка от плуг. Ст. Станчев, НР, 164. Пофали се крива лоза: — коладе ле — / яз съм лоза родовита,.. — родовита, плодовита:.. — / от главинка по кошничка. Нар. пес., СбАИ, 141.

ГЛАВИНКА³ ж. Диал. В народната носия — вид булчински накит за глава — шапка от червено платно със сърмени, кадифени и други украшения, задната част на която се спуща по плещите до кръста.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАВИНЯСАМ. Вж. главинясвам.

ГЛАВИНЯСВАМ, -аш, несв.\ главиня-сам, -аш, св, непрех. Диал. За нива, растение

— заболявам от главня, напада ме болестта главня. Когато е кишовно, нивята глави-нясват. Т. Панчев, РБЯд, 72.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАВИНЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от главинясвам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАВИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Главест.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЛАВЙСТИЦА ж. Диал. Попова лъжичка; главоч¹, главуляк², главуняк.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛАВИЦА ж. Главичка. Майка му го гладеше по главицата и галено му говореше. Ил. Волен, РК, 60. — А приказка може ли да се направи, татко? Ането гледаше с широко разтворени очи. Какво ли си мислеше нейната главица? Ст. Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. Разбира се, че mue [у растенията] мрежаци биват дотолкова малки, щото на едно място, което е не по-голямо от главицата на карфицата, са намират повече от петстотин. Знан., 1875, бр. 2,

25. — Главата ма боли. — Ще боли я,.. Надали не изпихме на главица по окица само сливовица. Лил., 1884, кн. 7, 11. Червеникавите цветчета на детелината са събрани в съцветие, наречено главица. Бтн V и VI кл (превод), 75. Който винце попива, без главица поспива. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 217. Бистра водица, мирна главица. Погов.

• Обр. Червените цветчета на мушкатото подават главици измежду листата. А. Гуляшки, МТС, 98. Под голий храст ревнива теменужка,/ подмамена от слънчеви лъчи,/ подала е главицата си нежна / и ме изпича с тъмни си очи. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 5, 305.

О Ежова главица (съкр. главица). Многого-дишно тревисто растение с цветове, събрани в гъсти снопчета и сравнително широки мечовидни листа, което се използва за фураж или за озеленяване на паркове. Dactylis glomerata. Тя [жабата] все имаше какво да лови: ту бръмбара от ежовата главица, ту жълтата личинка от детелината, ту голия охлюв от овчарската торбичка. П. Бобев, ЗП, 43. Макова главица. Плодът на мака, от който се получава афион; макова главичка. В тези околии населението е запознато и с обрязването на маковите главици и събирането на афион. РД, 1950, бр. 139, 2. „Твоето детенце е урочасало .. Набери ща-вунек, вари го до зори и окъпи детенцето... А ако не спи, то му дай да пине водица от варени макови главици..“ Знан., 1875, бр. 7, 107.