> Изяждам / изям главицата на някого. Разг. 1. Убивам, премахвам някого. 2. Причинявам голямо зло, нещастие на някого или ставам причина за нещастието му.
— Ох, боже, за нищо ще ти изядат главицата душмани. В. Нешков, Н, 34. Мириа ми е главицата; мириа ми главица. Разг. Запазвам си спокойствието, не си създавам или избягвам възможни неприятности. Ето на, при тях има чиновници с по-голямо образование и по-способни, ала си кротуваха и си гледаха службицата. И затова сега са им мирни главиците... Г. Караславов, Избр. съч. П, 200. „Отпочини си, дядо-дя,/ сръбни една ракийца,/ хвърли ти грижи поврага / и мирна ти главица!“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 141.
ГЛАВИЧКА ж. 1. Умал. обикн. гальов. от глава (в 1, 3, 5, 10, 12, 18 и 21 знач.); главица. През една порта се показа плахо детска главичка и бързо се скри. М. Марчевски, П, 14. Софчето наду малките си устнички и засрамено-сърдито свря главичка в майчините си скутове. Т. Влайков, Съч. П, 192.
— Как си, Тицке? Мина ли ти главичката?
— запита Захари. Й. Йовков, АМГ, 80.
— Чичо Марине, елате първо вие у дома, а утре вечер ние ще дойдем у вас. — Правил-но — рече бащата. — Пешката е умна главичка. А. Каралийчев, ТР, 45. Той извади една цигара... После взе кибритена клечка с червена главичка, бавно запали цигарата. Д. Спространов, С, 121. В междучасията учениците гризяха парчета царевичен хляб и главички лук... Ал. Спасов, С, 22. Главичка на кабърче. Главичка на топлийка. Главичка на винт. • Обр. Покрай канавките, от двете страни на линията, помахваха червени главички разцъфнали макове. А. Гуляшки, Л, 510.
2. Разг. Агнешка глава, обикн. печена за ядене или предназначена за печене. Да готви на попа за днеска — пак нямало смисъл .. Нали щеше да има цяла грамада плешки? Дано и главичка някоя се случеше, че много обичаше агнешки мозък, намазан върху топла филийка... О. Василев, ЖБ, 340-341. Освен на зарзаватлиите гювечи, печените главички и всевъзможните превръщания на гроздовия сок Хаджи Дончо беше голям поклонник на науката и на великите откровения, що разгръщаха пред него пожълтелите страници на старите книги. Чудомир, Избр. пр, 44. // Разг. Отделна порция от това ястие. — Оставете аз да поръчам! —..
— По една бирица най-напред,.. Накрая по една агнешка главичка. П. Вежинов, НБК, 324.
3. Бот. Съцветие, при което цветовете са събрани накуп, гроздовидно; главица.
4. Луковица; главица. „Добър човек е Станчо! — мислеше си пазачът. — Вчера взел, че ми донесъл минзухар с главички да го посадя & градинката...“ С. Северняк, ОНК, 98.
0 Ежова главичка. Водно или блатно растение със събрани в топчести главички цветове; самарика. Бра^атиш. По изплитняла-та му [на езерото] периферия все по-навът-ре и по-навътре влизали папурът, тръстиката, ежовата главичка и различни други блатни растения. В. Бешовски и др., ЕП,
41. Макова главичка. Плодът на мака, от който се получава афион; макова главица. Тате предварително е цепнал с кривия си остър нож маковите главички, а днес взе една кутия от консерви и ще събира в нея потеклия от главичките сок. В. Бончева, АП, 36.
> Мирна ми е главичката; мирна ми главичка. Разг. Запазвам си спокойствието, не си създавам възможни неприятности. — Къде аз, братле, да съм убивал куче! .. — Не си! А пък Селим го няма. Да беше жив, смяташ ли, че нямаше да дотърчи да види какво става с нас? Да прощаваш! Да ти е мирна главичката! Йв. Хаджимарчев, ОК, 450. Преклонена главичка. Разг. Човек, който не протестира и се примирява с неправдите, тормоза. Не свършиха, разбира се, и прекло-нените главички, но от това вие [борците] станахте само по-недостижими и примерът ви — по-светъл и заразителен. Н. Никифоров, ПВ, 126. Смазвам / смажа главичката скато на змия>. Разг. Наказвам жестоко (употребява се обикн. като закана).
— Ела да идем да ми кажеш какво си направила, че главичката ще ти смажа като на змия, така да знаеш! Изтръпнала, жената го последва, като заключи вратата и тури ключа пак на гредата, където щяха да го дирят децата. Ст. Даскалов, БМ, 260. Чупи си (троши си) главичката. Разг. Пренебр. Прави каквото искаш (обикн. като не си разумен, като не слушаш), оправяй се сам, както можеш. — Калитко Кулин, защо ми идваш пак? Не те искам, върви си троши главичката! Способните деца, ако са лоши, никой не може да ги поправи... Ив. Хаджимарчев, ОК, 21. Ще ти откъсна (извия) главичката скато на пиле>. Разг. Ще те накажа жестоко, ще си изпатиш от мене (употребява се обикн. като закана). — Гочо, не видях, не знам, не чух! — ..; — Само думичка да продумаш и ще ти откъсна главичката като на пиле. К. Петканов, 3л31, 190. Беше се скарал нещо с един думбазин от селото: .. Аз, зарекъл се дядо ми, ще ти извия главичката като на пиле! Др. Асенов,
СВ, 92.
ГЛАВЙЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от глава (в
1 знач.); голяма глава. — Олеле! — / викна Драганчо. —/Я вижте /там сред бостана / какво е главище!/ Туй е разбойник! — изплаши се Петьо. Хр. Радевски, СбХ, 119.
— Друга (диал.)форма: главйшче.
ГЛАВНИВ, -а, -о, мн. -и, прил. За житно растение, семе — който е заболял от главня2, който е нападнат от болестта главня. И в най-чистите наглед посеви могат да се
