намерят заразени отделни растения. Освен това при вършитбата достатъчно е само няколко стопани да имат главниви храни, за да заразят всички семена, които са вър-шани със същите машини. РД, 1950, бр. 243,
1. Главнив посев. Главниво жито.
ГЛАВНИК1, мн. -ци, м. Диал. Годеник; главеник.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛАВНЙК2, мн. -ци, м. 1. Диал. Ръководител, главатар (Н. Геров, РБЯ); главина3.
2. Диал. Стопанин, глава на семейство (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. Фронтон на здание. Предверието е великолепно и състои от осем хубави стълба, върху които почива фронтонът (главникът) на зданието. С. Бобчев, ПОС (превод), 118.
ГЛАВНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Въже или ремък, с който се връзва добиче за главата; оглавник, юлар. Пътникът подкара магарето да си върви, но Рашко скочи от каруцата, хвана го за главника и го обърна назад. К. Петканов, ЗлЗ, 93.
2. Най-дебелият обръч около дъното на каца, бъчва. Обръчите са основата за свързване частите на бъчвата... В зависимост от мястото, което заемат обръчите върху тялото [на бъчвата], те носят различни наименования: челни или главници, които се набиват върху челата [дъната] на тялото. В. Цветков и др., МТД, 75-76.
3. Главина на колело (Н. Геров, РБЯ).
ГЛАВНЙЦА ж. Начален капитал, ос-новна сума, която се дава под лихва или носи лихва; глава, майка. Градинарите не му връщат в срок заетите суми. Кой им гледа лихвата — да внасят по-скоро главницата! М. Кремен, РЯ, 193. — Стой бре, Hay ме, имам още нещо да ти поръчвам!.. — .. Отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. А. Каралийчев, ПГ, 117. Лицето, което дава главницата, нарича ся заемодавец (кредитор). Хр. Данов, ТПЧ, 264. Оставил на селото си 40,000 гр. главница със завещание общината да избира всяка година по двама млади момци,.., та с лихвите на оная главница да ги праща да ся учат в някое земеделско училище. Й. Груев (превод), КН 4, 86.
ГЛАВНЙЦА1 ж. Диал. Годеница; главе-ница. „Христос, най-малкият Хадживра-невски син, дето умря, бе Спасов аратлик, и Ягодка, дето щеше да му става главница, отиде невяста в Гиновия дом, за Спася се венча...“ Г. Стоев, ЦЗ, 73. Из пътя момче минава. / ../ Яко я, мале, главено,/ главница да си йостави,/ я за му, мале, пристана. Нар. пес., СбНУ XLVII, 103.
ГЛАВНЙЦА2 ж. Диал. 1. Болестта главня2. Не е добре да се оставя хляб на главня, защото ще има по храните „главница“. СбНУ VI, 89.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВНИЦА3 ж. Диал. Желязна подложка, на която се кладе огън. Нареждат дърва на железни главници. Ст. Младенов, БТР 1,429.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛАВНЙЦА4 ж. Умал. от главня1 (в 1 знач.); главничка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВНИЦА ж. Диал. Възглавница. Стояновата майчица., пъстра главница шиеше. СбГЗ, 141. Ако ме сънуваш, превърни главницата и я да те сонвам. П. Р. Славейков, БПI, 15.
ГЛАВНЙЧКА ж. Умал. от главня1 (в 1 знач.); малка главня1, главница4. Хвойновите върхари бяха на свършване. Голобрадото момче тръгна да събира нови. Другите двама останаха при огъня и току подбут-ваха горящите главнички. Ив. Хаджимар-чев, ОК, 407. А там, където доскоро гореше буен огън, сега унило тлееха главнички. Ст. Марков, ДБ, 355.
ГЛАВНО нареч. 1. На първо място, преди всичко, с най-голям превес или значение пред други неща; предимно, преди всичко, най-вече. Куба има .. затруднения и с износа на цитрусовите си плодове главно поради липсата на търговски кораби от Полша. Диал., 1990, бр. 7, 11. Времето минува-ше главно в разговори, често оживлени, всякога задушевни, върху всичко, което можеше да ни интересува. К. Величков, ПССъч. I, 149. Болката се съсредоточаваше главно в коляното, което бе подуто и натежало. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 34. Социалистическата книга се е превеждала на български главно от руски език. Г. Бакалов, Избр. пр, 51.
2. Като вмет. дума. За подчертаване предимството, значението, важността на някакъв факт пред другите. На пръв поглед той изглеждаше доста глупав и несръчен .. Но когато заговореше, думите му изненадваха, като че никой преди това не очакваше да ги чуе от него и главно, говореха не толкоз те, колкото лицето му. Й. Йовков, ВАХ, 43. В казармата го обикнаха, защото беше весел и хубавец и главно, защото разполагаше с много пари и черпеше кого де види. Елин Пелин, Съч. ГП, 18.
ГДАВНОКОМАНДВАЩ и ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ м. Лице, назначено от правителството да командва армията по време на война или в навечерието на война. Ако преценяваме Априлското въстание от военно гледище, то е лудост.. Що-годе опитните във военно дело стари войводи не участвуват. Главнокомандуващият Бенковски — бивш симитчия и абаджия — ня
