ГЛАВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има едра, голяма глава (в 1 знач.) Дете се роди, чудесно, — на стрина си, главесто. Нар. пес., СбНУКШ УП, 117.
2. За гвоздей и под. — който има голяма глава (в 10 знач.). Тогава тежката дъбова врата, скрепена със стреловидни железни скоби и окована с едри главести гвоздеи, изглеждаше,ле се споява плътно със стената, пред онова чуждо и враждебно нещо, което стоеше навън и слухтеше на прага. Ст. Загорчинов, ЛСС, 144. По тежките порти ръждавееха главести пирони. Ст. Сивриев, ЗСБ, 156.
3. За растение — който образува глава (в 9 знач.) — корен, плод или стебло с кръгла форма. От целината различаваме главно два вида: 1) главеста целина, коренът на която се развива доста дебело във вид на глава., и 2) листна целина. Гр, 1906, бр. 11-
12, 173. Простото зеле досега е дало и продължава да дава най-разнообразни форми
— от листно до главесто и цветно зеле. Гр, 1906, бр. 10, 153. Някои нишки от бялата плесен израстват нагоре и образуват на връхчетата си кръгли главички. Заради това хлебната плесен се нарича още главеста. Бтн V и VI кл (превод), 168. Тънък све-тлозелен лишей красеше сребърната му напукана кора [на дървото], а долу главестият му дънер беше затоплен от гъст зелен мъх. Ил. Волен, БХ, 95. // За предмет — който има някаква заоблена част, глава (в
10 знач.). — Назад! Ще стрелям! Найден му се изсмя, изсмяха се и другарите му. Няколко главести криваци се издигнаха над главата му, готови да го клъвнат. Т. Харман-джиев, КВ, 236. Петко, с ръка върху главестата дръжка на пищова, дишаше тежко. Ст. Сивриев, ПВ, 27.
О Главесто тръне. Диал. 1. Магарешки бодил; главоч. 2. Паламида. 3. Растението решетка (Н. Геров, РБЯ).
HIABÉTHHA ж. Разг. Увел. неодобр. от глава; главище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Годежен; главежен. — Главеш-ните китки се чуваа[т] добре и в празничен ден се требува да се натъкнува[т]. СбНУ V, 38.
ГЛАВЕШКИ нареч. Диал. 1. Презглава, стремглаво; главурешки. Едвам изтрая той, дорде да излязат господарите му. И щом остана свободен, главешки се затече към хорото. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 248. — Вървете, дребосък — каза им с груб глас, — ви сте тук лишни.. Децата потекоха главешки, частити поне с това, че ся избавили от надзора. С. Радулов, ГМП (превод), 101.
2. Направо, без помощта на някакъв съд (за пиене от извор или от широк съд); главу-ешки. Пия вода главешки.
. Без изключение на някого, масово (Ст. Младенов, БТР). Виж тоя народ как ще им се притече главешки със своите щедри помощи. Ст. Младенов, БТР 1,428.
— Друга форма: глйвечки.
ГЛАВЕШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник; главежник. — Ти искаш ли ме? .. На тръгване той хвана за миг ръката й и тя не я издърпа.—Да проводя ли главешници? — Проводи. Г. Караславов, ОХ I, 407-408. Момчето си стои дома, дорде се не върнаа главешниците, дойдаа ле си тия, то иде у момине, цалува рака на момините родителе и го оставаа слободно код момата. СбНУ V, 38.
ГЛАВЕЩИНА, -та, м. Диал. Главатар (във 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВЙЗНА ж. Остар. 1. Заглавие, на-чална буква на книга или старинен документ и под. Около му [на цар Петър] в без-реда лежаха разни съсъди,.., а на позлатени столове прах покриваше големи пергамент-ни свитъци с главизни от злато и мед. Н. Райнов, КЦ, 34.
2. Основно правило, основно нещо. В тоя монастир най-первата главизна от всичките други иночески должности е правилото церковно. Н. Рилски, ОМР, 124. Има и други места, които служат в Риториката за доказателства, тях наричат конечни главизни. Ф. Велев, KP (превод), 21. Г. Редактор иска белки да послугува на една партия ненародна, и жертвува единствената главизна, която почита челяка, нравствеността. Г, 1863, бр. 10, 74.
ГЛАВЙЛКА ж. Диал. Годеж. Мама Стояну думаше /—сино, Стояне, Стояне,/ хай да те, сино, оженя.. — Майчице, стара майчице,/ каква главилка хортуваш, каква женилка бълнуваш?/.. / Я дай ми, мале, я дай ми / дядова пушка бойлия. Нар. пес., Христом. VI кл, 32.
ГЛАВЙНА1 ж. 1. Средна дебела част, център на колело от превозно средство и др., където са прикрепени спиците и се вкарва оста. Колелата "затънаха до главините, конете спряха. Й. Йовков, ЖС, 188. Рашко стъпи на главината на предното колело и седна отпред на каруцата. К. Пет-канов, ЗлЗ, 87. Челната електрозаварка се прилага най-често при производството на главини за велосипедни колела. П. Минков и др., ЕФМ, 9. За воденичното колело трябваше и нова главина. Силната вода иска здраво колело, яка главина. К. Петканов, ОБ, 50.
2. Лозов корен. След тая случка целия ден вчера Янко работи с баща си на лозето. Помагаше му, чистеше лозовите главини. Ем. Коралов, ДП, 18. Още сутринта отиде
