ко се свързва с главното направо. Л. Ан-дрейчин и др., БГ, 276. Главно командване. Воен.\ Главно командуване. Остар. 1. Висш орган за управление на войсковите части и съединения и на военните учреждения в мирно и военно време, в който влизат офицери и генерали. Генерал Савов още в самото начало ненадейно биде уволнен от главното командуване. Ив. Вазов, НО, 47.
2. Личен състав на този орган. — По мнението на главното командуване с разлиства-нето на гората тези бандити ще станат още по-дръзки. X. Русев, PC, 39. Главно словце. Остар. Книж. Главна буква. Според тая наредба с главно словце са пишат и главулеците за сяка.. книга. Ив. Богоров, СИНЕ, 41-42. Главно училище. Остар. През миналия век — среден, прогимназиален курс в образованието, който е продължение на основното училище; класно училище. Блъгарските училища, колкото ги има сега по Пловдивский санджак, могат ся разряди на два ряда: първоначални или основни училища и главни училища или прогимназии. Лет., 1872, 79. Една трайна диря остави там [в душата ми] изпъкналата, само-образната личност на учителя в класното училище (тогава наричано „главно“). Ив. Вазов, Съч. X, 155.
> С главна буква. За нещо, което е от много високо качество, което се отделя от други подобни. Този призив в името на „Духа“ с главна буква не е случайно явление. В. Йосифов, PC, 19. Тя е човек с главна буква, не познавам друг като нея.
ГЛАВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до глава (в 1 знач.). Аз тоя си час ги [червенокожи-те] познах по боята на кожата им, по гиз-давостта на телата им и по фантастич-ността на главните им наките. Знан.,
1875, бр. 151 229. Главени болести.
О Главен мозък. Анат. Мозъкът в черепната кухина на главата, който е основен орган на централната нервна система у гръбначните животни и човека, регулатор на всички дейности на организма, център на висшата интелектуална дейност на човека. Съзнание притежава само човекът. Съзнанието е функция на неговия главен мозък и преди всичко — на кората на главния мозък. ОКомун. XI кл, 30.
ГЛАВЕН,-а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от главя като прил. Остар. и диал.
1. Който е нает за извършване на някаква работа. Той също беше главено овчарче. Кръгло сираче от пелени, дядо му го беше изгледал със сурово кравешко мляко. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Тейко ти мя прати, княже, с главени печенеги да презема земята им. Е. Мутева, РБЦ (превод), 40.
2. Който е обвързан с обещание за женитба; сгоден. „Додето съм била свободна, аз съм имала правото да разполагам със своите дела,..; като не съм била главена.., аз не съм пристъпила клетвата си. Днес, като си зе-мам съпруг, аз му се предавам съвсем цяла.“
Ч, 1875, бр. 4, 167.
3. Като същ. Сгоден, обвързан човек. Сичко в тебе, мари Яно, погледнало, / и главено, мари Яно, неглавено, / и женено, мари Яно, неженено. / Главени си оглавници оставаа, / женени си невеастите оставаа. Нар. пес., СбНУ XLVHI, 103. Отведохме йе, Недо, на орано, / видеха йе, Недо, жененине, / женени са, Недо, разженюват, / главени са, Недо, разглавяват. Нар. пес., СбНУ П, 41.
ГЛАВЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от главя и от главя се. Язе имам сина за главене /и си имам щерка за даване. Нар. пес., СбНУ XI, 35.
ГЛАВЕНЙК1, мн. -ци, м. Диал. Годеник; главник1. Тя беше от година заглавена за Реджеп,.. Главеникът й беше войник. Двамата щяха да се съберат, след като той се уволни — да порасне още Емине... Б. Несто-ров, АР, 137. —Дунаве, бистра водице, /.. / Дали не мина млад Стоян, / млад Стоян, мойо главеник? Нар. пес., СбНУ IV, 29.
ГЛАВЕНЙК2, мн. -ци, м. Диал. Главен-ка. Конопи и лен дават два вида растения, едно мъжко, а друго женско, което дава семе. Женское се зове главеник. Г. С. Раковски, ПI, 82-83.
ГЛАВЕНИЦА ж. Диал. Годеница; главница2. И до края той останал ерген, не прежалил главеницата си, която му отнел Вълчарският син дядо Стоилко. А. Стра-шимиров, ЕД, 40. Дето бяха главените, / главеници си оставеха, / тебе Недо, купуваха: / кой ножове, кой синджире. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 37.
ГЛАВЕНЙШКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от главеник1 и от главеница; годе-нишки, годежен. Донкин я пръстен у мене, / пръстена главенишкия. Нар. пес., СбНУ XLVn, 145.
ГЛАВЕНКА ж. Диал. Стрък коноп или лен с женски клас, който дава семе; главеник2. — Стоене, първо венчило, / я жъни да пожънеме, /.. конопе да оберем,/../ и главенката ша оберем. Нар. пес., СбВСт, 539.
ГЛАВЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Положение, роля, дейност на лице, колектив или институт, който оглавява, ръководи нещо; ръководство, началство. Патриарх Игнатий побърза да изпрати в България като пръв архиепископ на бълг. черква Ио-сифа, който освен .. припознаване върхов-ното главенство на патриаршеский .. престол във вътрешиното управление на бълг. черква бил е независим. Св. Миларов, Н П, 1882, кн. 2, 133. В какво трябва да се заключава това първенство и главенство [на епископите] е разяснено в правилата на вселенските и поместни събори (превод). ПСп, 1873, кн. 7-8, 50-51.
