Page:RBE Tom3.djvu/133

Той повика по-голямо количество стражари и цял табор лични агенти и телохранители. Бяха взети всички мерки, за да не се излее някак по-осезателно върху главата му любовта на масата. Г. Караславов, Избр. съч. П, 395. То проклето момче ще познай, че аз съм бей —Джамал бей! Но моят гняв не ще ся удовлетвори само с това; той ще ся излей и на Вълковата глава... В. Друмев, НФ, 65-66. Излизам / изляза от (из) глава. Диал. Развращавам се, загубвам правилния път, нормите за нещо. Много глупави българчета покрай тях [турците] са излезли из глава и ся вдали в пиянство и раз-кошност. ДЗ, 1868, бр. 14, 54. Излизам / изляза на глава някому, на нещо или с някого, с нещо. Разг. Успявам да се справя с някого или с нещо, надвивам го, превъзмогвам го.

— Интересно момче — казал попът, — чете всичко и затова ме оборва. Трудно му излизам на глава. К. Калчев, ПИЖ, 171. Марко Велков беше мек и добродушен човек, но с Иван не се излизаше на глава. Той беше упорит и остър като кремък. И. Петров, НЛ, 113. Изпарява ми се / изпари ми се (изхвръква ми / изхвръкне ми, изщуква ми / изщукне ми, изфирясва ми / изфиряса ми) от главата нещо. Разг. Забравям нещо напълно, не мога да си спомня нещо. Той знаеше, че ще го попитат какво трябва да правят, по пътя беше мислил какво да им каже и тъкмо сега май всичко изфиряса от главата му. Г. Караславов, ОХ П, 207. Като погледнах въпросите, които ми се паднаха, всичко ми се изпари от главата от страх. Изправям / изправя (издигам / издигна) глава. Проявявам неподчинение, непокорство; възбунтувам се, въставам. Селяните изправиха глави и засилиха съпротивата си срещу правителствените наредби. Д. Ангелов, ЖС, 340. Изяждам / изям главата на някого. Разг. 1. Убивам, премахвам някого. Не зная дали еленът се е спасил, но Ма-тейчо отиде. Нашите вълци му изядоха главата. Ей там под ония вековни буки е гробът му. А. Каралийчев, СР, 116. Тези дребни парички едно време изядоха главата на Исуса. Това са сребърниците, с които Юда го предаде на фарисеите. Чудомир, Избр. пр, 137. 2. Причинявам голямо зло, нещастие на някого, ставам причина за нещастието му; съсипвам. Пенковци имаха един ратай, когото пердашеха, но той им изяде главите. Веднъж ратаят подсказа, че неговите чорбаджии имат много жито, царевица и брашно, укрито в едно скривалище. А. Каралийчев, ГЩ, 32. Това вечерно училище ще ти изяде главата, чу ли? Д. Димов, ЖСМ, 5. Изяждам си / изям си главата. Разг. Сам ставам причина за собственото си нещастие, за гибелта си; погубвам се. — Зная, боли та за България. Кой е крив? Сама си изяде главата. Г. Стаматов, Разк. I, 91. Има (имало) глава да пати (тегли). Разг. Предопределено е (било) да изживея много неприятности, тежки страдания. Оня ден Димо Узуна чакал да снесе ваджиш-ката кокошка, чакал, па току се разсърдил, грабнал един камък и я замерил. Не искал да я удари човекът, ама кога има глава да пати — улучил, та на място. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. Старецът се привди-га и с бавни крачки тръгва към канцеларията. — А пък ако има глава да пати!... Да става каквото ще! С. Северняк, ИРЕ, 10. Искам (поисквам / поискам) главата на някого. Разг. Настоявам публично някой, обикн. човек с отговорен пост, да подаде оставка. Опозицията във волейбола отново иска главата на президента на федерацията. Кап., 1998, бр. 45, 46. Жотев обяви, че влиза в министерския отбор, който ще поиска главата на Желязков. 24 часа, 2000, бр. 323, 12. Каквото ми дойде в главата, говоря (дрънкам, дърдоря и др.). Разг. Необмислено прибързано, без да мисля (говоря). Камък (камъни) по нечия глава. Разг. Упрек, укор или подмятане по адрес на някого. — Има хора, които въпреки нареждането и напомнянията редовно закъсняват за работа. — Това е камък по моята глава. Като ударен с мокра кърпа (с мокър парцал, пешкир) по главата; като ударен с лопата по главата; като ударен в главата. Разг. Силно изненадан от нещо много неприятно; слисан. Опърничав се огледа като ударен с мокра кърпа по главата, разтърка очите и се нацупи. Г. Караславов, Избр. съч. П, 348. Защо стоиш като ударен с лопата по главата? Говори! Качва ми се / качи ми се кръвта в главата. Разг. Силно се развълнувам, обикн. от гняв; обхваща ме, обзема ме силен гняв. Дона се отдръпна, .. , сепна се, изглежда, и Добра й продума с глух, отпаднал глас, — Ах, каква съм аз, каква съм... Изведнаж ми се качва кръвта в главата и не знам що мога да направя. Д. Талев, И, 208. Качвам се / кача се на главата на някого. Разг. Не слушам някого, никак не му се подчинявам и правя каквото си искам. — На нашите немирници такъв даскал ще им доде дохак!.. — Тях само тоягата ги оправя! .. — Като ти се качат на главата, щеш, не щеш, ще грабнеш тоягата! — викна някой от дъното на кафенето. Д. Марчевски, ДВ, 62. Много беше се размекнал напоследък той и много лесно оставяше жена си и дъщеря си да се качват на главата му. Д. Димов, Т, 275. Клатя глава някому. Разг. Държа се раболепно, под-мазвам се на някого; угоднича. — „Закалям дъщеря си,.., ама глава не клатя.“ — И той глава не клати, и хаджият още по-упорит. Ив. Вазов, Съч. ХП, 10. Танашакът се ядоса. Седнал да клати глава на един никакъв човек. За какъв ли се мисли? К. Петканов, СВ, 58. Клюмвам / клюмна (оборвам / оборя, увесвам / увеся, оклюмвам / оклюмна, оклюмам, отпускам / отпусна) глава. Разг. Отчайвам се, обезсърчавам се, унивам. Пред