Page:RBE Tom3.djvu/126
ров, Събр. пр П, 22. Боля си главата с (над) нещо. Диал. Създавам си неприятности, безпокойства за извършване на нещо, в усилието да направя, уредя нещо. — Маловажно е да си боли човек главата да дири произхождението на някакви си безцелни слухове. П. Р. Славейков, ПХС, 43. Каквото ми донесе раята — яйца, масло, вълна, като си взема колкото ми трябва за в къщи, другото провождам да го занесат у зетя ми. Той да си боли главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 349. Графът твърде не си боли главата за разноските. Н. Михайловски, ПА (превод),
3. Брада сива, глава дива. Разг. За упорит човек (от народното вярване, че сивият косъм показва упоритост). Брада царска, глава воденичарска (пъдарска); капа има царска, ама глава воденичарска. Разг. Ирон. За глупав, прост човек с хубава външност.
— Хей, дядо Стоимене, .. увря ли кашата? .. — Как не —.. на сурово мирише .. Твърдко се засмя. — Брада царска — глава, воденичарска — отвърна той, като чешеше коня по челото, а добичето доволно примигваше очи. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Бръмбари (мухи) бръмчат в главата ми. Разг. Глупав, лекомислен, несериозен съм. „Я го виж, продава ни се уж за учен човек, а хукнал да гони мухи и бръмбари! ..Ив главата му бръмбари бръмчат.“ К. Тулешков, НЗ, 32. Букова (дървена, тиквена) глава. Разг. Пре-небр. Човек, който трудно схваща, разбира; тъп, глупав човек. — Аз (тоест Евлоги) искам ти да рецитираш едно стихотворение пред публиката веднага щом като тая дървена глава (тоест сказчикът) привърши реферата си. А. Гуляшки, Л, 387. Той ни ненавижда — тия простаци, тия букови глави! Т. Влайков, Съч. Ш, 305. Иванчо Таласъма използуваше случая да се оплаче на бея, че някакви сеймени му отмъкнали кравата. — Кога стана това? — попита Юмер бей. — Има-няма, беим, седем-осем години, беим. Пък може, беим, да са и повечко, беим... Беим, беим, беим, ама няма да успееш, тиквено главо! Д. Мантов, ХК, 62. Бучи ми нещо в главата; бучи ми главата. Разг. Усещам продължителен глух шум в главата си. Прилоша й, главата й бучеше, краката й трепереха. Г. Караславов, Тат., 262. Бъркам (мътя, обърквам / объркам, разбърквам / разбъркам) главата на някого. Разг. Влияя или повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам. — Не бъркайте главите на хората. Властта няма да ви дадем тъй, както си правите сметката. В. Нешков, Н, 239. — Сега се подиграваш с мене. Ами че ако те бяха живи, мойте синове, те щяха да ме потърсят, .. Обърка им главите, човече. Л. Петков, ПЛ, 45. Кой от връстниците му за по година, кой за по две ги зеха войници, пък него вместо съвсем да го не закачат — тикнаха го в топчиите, да си изкарат всичката мъст. Зарадваха се душмани, .. — Да миряса. Стига все той врява е дигал и разбърквал главите на хората... П. Тодоров, И I, 57-58. В главата ми <все този (такъв)> вятър вее (духа). Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават. — Щом в главата ти веят такива ветрове, има да ходиш стара мома!... Н. Русев, 13. В главата ми е задухал (влязъл) вятър. Разг. Върша неразумни неща или съм обхванат от мисли, идеи, намерения, които се приемат за неразумни, празни. — Тоя вятър, дето е задухал в главите ви, не знам къде ще ви отнесе. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 40. Вдигам / вдигна (вирвам / вирна, навирвам / навиря, надигам / надигна) глава. Разг. 1. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен; възбунтувам се, въставам. Страх ме е, че скоро те ще вдигнат глава за своите права и в името на своята вяра ще умират по кладите. М. Смилова, ДСВ, 151. Българите нямаха оръжие. Пък и др имаха
— кой смееше сега да надигне глава! Г. Ка-аславов, Избр. съч. X, 40. Хората си гле-ат работата, с пот на чело изкарват хляба си, а даскал Киро седи на сянка, книжки чете, чуди се какво да прави, та вирнал глава срещу султана! Д. Марчевски, ДВ, 203. Снегът издайник, всяка диря по него се познава, не може човек да иде тояга да си отсече, поне за избора да има, защото опозицията навирила глава, насреща й се не излиза. Елин Пелин, Съч. I., 240. Царска се земя размири, / .. / турци са глави дигнали / .. / тръгнали роби да робят. Нар. пес., СбВСт, 68. 2. Ставам надменен, надут; въз-гордявам се, надувам се. Учителката беше много щедра в похвалите си — ..И оттогава Марин вирна глава — помисли, че се отличава от другарите си. Сп. Кралевски, ВО, 88. Вдигам / вдигна на главата си нещо. Разг. 1. Правя някъде голям шум и нарушавам всякакъв ред. В същия вагон, където се бяхме настанили ние, пътуваха цяла дружина девойки, .. и дигнаха вагона на главите си. Весели млади гласове, смехове и закачки огласиха купетата. А. Каралийчев, СбАСЕП, 230. — Стига сте припкале и ви-кале, че вдигнахте собата на главата си! Т. Влайков, Съч. П, 70. 2. Викам много силно или разгласявам шумно някъде нещо и ставам причина да се говори за мене. — Да съм на твое място, няма да го пусна. Ще викам, ще кряскам, цялото село на главата си ще дигна и пак няма да го оставя да се влече по оная хубостница Славка. К. Петканов, ОБ, 249. Вземам / взема главата на някого.
1. Лишавам от живот някого, отнемам живота на някого; убивам, умъртвявам. Не мислиш ли, че сега си син на султанов душманин? За тебе вече и заточение е малко, поне на каторга ще те пратят, ако не ти вземат главата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. 2. Разг. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво, лишавам
