някого от разум и го правя да оглупее или обезумее; побърквам. В къта легнал Росин татко, /.. / пие вино и ракия, / па я хока и кори я: / „Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората.“ П. К. Яворов, Съч. I, 36. Все му говори майка му, учи го, възпитава го, но не му взема главата. 3. Разг. Отстранявам някого от заемания (обикн. висок) пост. Опозицията в БСП се кани да вземе главата на лидера си. Кеш, 2001, бр. 25, 4. Взема ми (хваща ми) главата. 1. Обикн. с отриц. Разг. Умен съм, схватлив съм, лесно разбирам, възприемам. — Лошо живееше тукашният народ — рече замислен лейтенантът... — Мизерно, назадничаво.. ,— Прост народ, бе другарю лейтенант! Не се учи, не му хваща главата! Б. Несторов, СР, 73. Уча, уча, но не ми взема главата, нищо не съм запомнил. 2. Рядко, обикн. с отриц. Лесно се* съгласявам, не проявявам упорство, ицат. — Все му повтарят да не се меси във всеки спор, но не му взема главата. Вземам си / взема си (вдигам си / вдигна си, хващам си / хвана си) главата. Разг. Махам се отнякъде, отивам си с намерение да не се връщам повече; забягвам. — Аз ще си взема един път главата, няма да ме видите вече! .. Додея ми вече само разправии да слушам... П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Няма живот тука! Няма живот! — повтаряше Иван, .. Ще си хвана главата и ще избягам... Г. Караславов, Тат., 47. Като ти е преляло толкова в бащината ти къща, дигни си главата, че върви, дето ти очите виждат, мари! П. Тодоров, Събр. пр П, 414. Вземам / взема <и> шапката (калпака) от главата на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Вие ми се (мае ми се, върти ми се) главата. Разг. 1. Губя равновесие и ми е лошо. Дядо Коста хванал Цена за ръката, а другата си ръка му турил на челото и рекъл: — Гориш, мой синко! — Сърцето ми са топи, дядо Коста; главата ми са върти; огън ми гори в жилите, казал Цено. Л. Каравелов, Съч. I., 46. 2. Слисал съм се от работа, неприятности и под. и се чудя какво да предприема. — Виждаш ли? Можеш ли да извадиш от една празна кесия седемдесет лева? — На мене главата ми се вие, а ти се шегуваш.
— Завила му се главата! Като няма откъде, какво ще занесеш? ОФ, 1970, бр. 8120,
40. Вие ми се (върти ми се, завило ми се е, завъртяло ми се е) над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Андрешко избягва, за да иде да предупреди своя съсед за бедата, която му се вие над главата. Б. Ангелов, ЛС, 265. Той беше честит, че не знаеше какво се вие на главата му. К. Величков,
Н, 1884, кн. 10, 844. Виж му главата, та му крой калпак (капа, кюляф). Диал. За глупав, несъобразителен човек. Викам гърма на главата си. Диал. Сам си причинявам зло. Вишан помисли, че Чрънът си говори тъй само от твърдоглавие, и се поядоса. Момчешка_работа! Хората му говорят за негово дооро, а той вика гърма на главата си. А. Дончев, СВС, 141. Виря глава; виря си главата. Разг. 1. Държа се надменно; големея се, надувам се. Как ли ще се чувствува Радомир сред пламъците? Дали все така гордо ще вири глава? Много време го търпя. М. Смилова, ДСВ, 282, 2. Проявявам непокорство; бунтувам се. Той разбра, че ходжата е поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. Плуй сега из участъците и казармите.. , да помниш кога си вирил глава. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Виси ми на главата. Разг. Имам да извърша нещо, предстои ми да извърша някаква работа. На главата им виси жетвата, затова трябва да подготвят навреме машините. Виси ми над (върху) главата. Разг. Заплашва ме, застрашава ме нещо (обикн. беда, нещастие, опасност и под.). С мъка трая... / Но не дошъл съм най-виновний да ругая, / а за да го предупредя, / че над главата му виси беда / и по-ужасна. К. Христов, ЧБ, 305. Вися (седя, стоя) на (над) главата на някого. Разг. 1. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. Шофьорът остана да я [гумата] прави, а на мене каза: — Ти недей вися над главата ми. Върви полека-лека, пък аз, като направя гумата, ще те настигна и ще се качиш пак. Н. Хайтов, ШГ, 87. Не ми стой на главата, докато смятам, че ме смущаваш. 2. Зорко бдя над заниманията на някого, за да му помагам или да го ръководя и контролирам. Пък не стига това, ами Га-нуш виси над главата му и когато няма кръжок учи го да чете и пише. Д. Ангелов, ЖС, 248. Над главата му [на Муткуров] стоеше един военен съвет, твърде ревнив за своите права и твърде мнителен. С. Радев ССБ П, 135. Не стойте на главата на първокласника, трябва да свиква да работи самостоятелно. Вита глава. Диал. Опърничав, неразбран човек; инат човек. Цветан станал опак и своенравен или, като що ся нарича по български, вита глава. А. Хаджоглу, ББ, 72. Влиза ми / влезе ми в главата. Разг. 1. Обикн. с отриц. Схващам и запаметявам това, което изучавам или слушам. Сухата и глупавата наука не ми влизаше в главата, защото нито разбирах какво чета, нито пък това, щото четех, имаше някой смисъл. Л. Каравелов, Съч. IV,
54. 2. Някой, нещо. Започвам да мисля за някого или за нещо непрестанно, започвам да си втълпявам нещо. Довчера като срещнеше погледа й, червенина заиграваше по бузите му. И колко пъти бе обикалял нейния двор и той —.. И бе мислила да му отвори.. А сега какво? Аха! Учителката е влязла в главата му. Д. Талев, И, 321. Влиза ми / влезе ми (бръмва ми / бръмне ми,
