Page:RBE Tom11.djvu/998
та, наоглави двата чифта, приведе ги при колата и ги зажегли. Н. Попфилипов, РЛ,
16. Телефонът иззвъня. Обади се другарят Спасов и нареди да откачим първите три вагона до локомотива. М. Марчевски, П, 247.
3. Снемам, свалям нещо прикрепено да стои неподвижно към друго нещо; откачам. Той откачи часовника си, на веружцата му беше прикачен малък компас. И. Йовков, ПГ,
17. X. взе пак вестника и зачете с глас., едно антрефиле. В него се разказваше как на 18 някои си студенти-социалисти,.., от-качвали от къщята българските трицветни знамена. Ив. Вазов, Съч. III, 28.
4. Прен. Обикн. св. Разг. Получавам, придобивам нещо даром, без да съм вложил труд, без да съм заплатил за него; закачам, докоп-вам. Но той говореше за друго, не за застраховки, коищо гледаха, ако можеха да откачат нещо. Й. Йовков, ПГ, 162. Комисията обходи десетина къщи. Опитите на Кольо пъдаря да откачи нещо за ядене излязоха безуспешни. Ст. Даскалов, СД, 83. Вече не се занасят. Познават ме. Не че са станил по-добри, пак гледат дано откачат нещо. ЖД, 1968, кн. 5, 4. // Спечелвам, получавам (с хитрост или незаслужено). — Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът.. — Хубаво е., да го намажеш с някакъв мехлем.. Иначе може да ти пламне цялото лице... — Нека пламне! — каза намръщено войникът. — Белки откача някой и друг ден в лазарета... П. Вежинов, ДБ, 37. Страхливият ученик, когато излезе на урок, се стряска и си гълта езика. Във връзка с това натрошава в ръката си два-три тебешира, докато откачи тройката. Г. Краев, Ч, 196-197. Отговорих и на въпросите, отправени ми от членовете на изпитната комисия. „Петица или шестица откачих“ — мина ми през ума. П. Велков, СДН, 414-415. Човек не бива да забравя рождените и имените дни на приятелите си. Един коняк е най-малкото, което можеш да откачиш за награда. Л. Дилов, Т, 140.
5. Диал. Открадвам, отвличам нещо. Откачил му дрехата. Н. Геров, РБЯIII, 410.
6. Непрех. Диал. Бързо, обикн. с бяг напускам някое място, за да се отстраня от някаква опасност; хуквам, драсвам, побягвам. Отидоха, жената се върна, оная,., са не върна — откачила през реката и право в селото си отишла. Н. Хайтов, ДР, 16. от-качвам се, откача се страд.
ОТКАЧВАМ СЕ несв.; откача се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, за което съм заловен обикн. с кука. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Блин Пелин, Съч. I, 50. Личев отстъпи и се блъсна в мандолината на стената. Тя се откачи., и с трясък падна на пода. М. Гру-бешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Все още примижал, прощавайки се мислено с живота, поп Врачев се откачи от дирека и като се клатушна напред-назад, клюмна в ръцете на овчаря. Ст. Даскалов, ВМ, 64. Бъчваров непрекъснато се косеше: — Еееей... Каква голяма [риба] изтървах! Тю! Една — знаеш ли каква?! Тъкмо да я издърпам — пляс! — откачи се! Д. Калфов, КР, з5.
2. Прен. Разг. Отървавам се, освобождавам се от нещо неприятно. „Веднъж да се откача, доде съм жив няма да имам закачина с тоя човек!“ Ст. Даскалов, СЛ, 339. А когато най-сетне с опитността на стар любовник той забеляза авансите й, помисли веднага как щеше да използва влиянието й, за да се откачи от военната служба. Д. Димов, Т, 500. — Да се откажем от кооперативното, жено.. — Ние само да се откачим, па лесно за хляба. Кр. Григоров, Н, 65.
3. Прен. Жарг. С усилие излизам от някъде и успявам да избягам; отскубвам се, отървавам се, измъквам се. Акцията бе отложена и въоръжените бандити се откачиха невре-дими.
О Откачи-закачи. Разг. Който е свързан с не особено големи печалби или загуби според случая (употребява се за работа, при която се печели препитание с дребни хитрости). Нашата е такава. Откачи-закачи. Сега изхитрихме ние, утре нас ще изхитрят други. Кр. Григоров, Р, 32.
ОТКАЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от откачвам и от откачвам се. Аз лично присъствувах при откачването на трите вагона с траверси. М. Марчевски, П, 247. Откачванията на вагоните от съставите на влаковете по технически недостатъци намаляха с около 40 на сто. ВН, 1960, бр. 2880, 1.
ОТКАЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от откача2 като прил. Разг. 1. Който е неразумен, няма достатъчно ум, разум. Такова откачено момиче рядко се среща. II Луд, побъркан.
2. Като същ. Побъркан, смахнат човек. — Кой е той, как се казва? — Знам ли го — един откачен... По три дървета слага и все на едната страна на печката... Кл. Цачев, СШ, И9.ч
ОТКАШЛЯМ, -яш, несв.; откашля, -иш, мин. св. -их и -ях, св. и несв., прех. С кашляне изкарвам от гърлото си секрети или случайно попаднали неща; изкашлям. Откаш-лях трудно трохата от хляба, откашлям се, откашля се страд.
ОТКАШЛЯМ СЕ несв.', откашля се св., непрех. С кашляне прочиствам гърлото си от секрети ил случайно попаднали в него неща; изкашлям се. Наистина от трещенето на перфоратора хората оглушаваха, а от прахта, дигнат от свредела, само в празничен ден можеха да се откашлят с чиста храчка. X. Русев, ПЗ, 74. Той се изправи, седна в леглото, аз подложих възглавница
